Недовослството в страната ескалира: Докога ще издържи Петков?

0

Пукна пролет и човек ще рече – започва априлското въстание! Полицаи и пожарникари излизат на протест, защото изоставали от инфлацията с 20 процента. По-рано в готовност бяха и пенсионерите, но явно нещо им обещаха. И таксиджиите имаха искания – намаление на патентния данък заради COVID кризата, след като помощи получиха много други бизнеси.

Символично протестират библиотекари, галеристи и музейни работници – казали им 25%, а те искат 50%. И учените от БАН заплашиха с някакъв интелигентен бунт.

И редица други недоволства

Истината е, че се гласува щедър бюджет. А колкото повече сe дава, толкова повече хората искат. Нормално е те да се борят за интересите си – особено във време на рязко покачване на инфлацията, която размества съотношенията. И е правилно, че управляващата коалиция обещава. Защото все пак България не е от най-задлъжнелите, приходите се вдигнаха, освен това страната очаква и парите от Брюксел по Фонда за възстановяване.

  

Струва ми се грешка увеличаването на максималния осигурителен доход, срещу което протестират от IT-сектора. Прогресивното данъчно облагане в една разумна скала е по-разумно. А по-високите осигуровки да бъдат въпрос на личен избор. Но тук има една тежка идеологическа омерта, която скоро няма да се вдигне. Така или иначе – ето още едно недоволство.

Въпросът ми е дали зад всички тези справедливи социални искания не стои тежко притиснатата от разнообразни разкрития опозиция на ГЕРБ/ДПС? Онази опозиция, която критикува бюджета като ултраляв и ни предупреждава за „гръцки сценарий“, но в същия момент призовава да се дава още, и още. Забележителен е широкият фронт на атаката. От „Възраждане“ например готвят протест срещу COVID-мерките, макар че продължават да умират по три автобуса българи всеки ден. С хитрата си заявка, че ще отвори държавата не в зависимост от заразените, а от заетите легла в болниците, Кирил Петков е готов да ги вдигне напълно до седмици. Само че тогава вероятно ще има протести в обратната посока.

Същевременно правим добра стъпка за сдобряване със Северна Македония и хоп – ВМРО са на улицата с невнятните си искания по отношение на историята. На всяка крачка в схватката с прокуратурата от храстите изскача верен прокурор, който почва да обстрелва правителството. Нападат го обаче с приятелски огън и свои, които искат всичко да става по-бързо, ако може с вчерашна дата. Започва напрежението в Украйна, в София се появяват надписи „НАТО вън“ (но нали самата България е член на НАТО и следва да излезе вън от себе си?).

Докога ли ще удържи Кирил Петков?

Не е за подминаване и дигиталното опълчение, което произвежда всевъзможни съждения, мемове и майтапи относно Кирил Петков, който бе наречен от Хамид Хамид от ДПС „Шугър Фейс“: като се започне от това, че вратовръзката му била по-дълга от предвиденото по протокол и се стигне до объркването на Толстой с Чехов. Скандал предизвиква и всяко уволнение и всяко назначение. А образът му, граден с художествени средства от опозицията, започва застрашително да засенчва архи-врага Румен Радев.

Не знам докога ще удържи този решителен политически лидер: наблюдателите го оприличават на тефлонов тиган както навремето правеха с Меркел – нищо не му се лепи. Най-вероятно защото умее да преговаря, да отстъпва и да настъпва. А що се отнася до бюджетно-протестната вълна, много се надявам да научи българските граждани, че протестите са крайна мярка при непреодолими конфликти. Когато се обсъжда бюджетът, най-добре масово да сме синдикирани и наместо да крещим по улиците, да пращаме някой да ни представлява в пазарлъците с правителството. Ако пък някой се готви за четвърти поред избори, нека си каже.

Автор Ивайло Дичев

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече