Родната политика днес: Едни чупят антирекорди по губене не електорат, други влизат ударно през парадния вход

0

Отминалата 2021 г. поднесе накуп толкова промени в партийно-политическата ни система, колкото не бяхме наблюдавали за предишните три петилетки. „Вечните управляващи” (ГЕРБ) изпаднаха от властта без реални шансове да се върнат в нея. Появиха се нови субекти, които от раз спечелиха избори, но след това зациклиха, изпаднаха в криза и някои дори изчезнаха. Увехнаха цял букет от формации в т. нар. патриотичен сегмент. Най-старата българска партия счупи последователно най-тежките си електорални анти-рекорди в съвременността. Но най-интересното от всичко (може би в смисъла на китайското проклятие) е, че големите промени не приключват, а едва започват, и то не само под лозунга „Продължаваме промяната”.

Българският политически живот отдавна се е превърнал в „ходене по мъките” и някак свикнахме да разглеждаме нашенските партии като „вечната Амбър” – създания, които не се интересуват от избирателите и водят свой собствен живот, извън обективните реалности. Но това не е така. Процесът на натрупване на нерешени проблеми във всички сектори, най-вече в резултат на некомпетентно и корумпирано управление, закономерно отприщи процес на партийно-политическо пречистване и преструктуриране. Този процес ще приключи и системата ще се стабилизира не когато политиците поискат, а когато държавното управление и демократичните механизми заработят така, че да решават ефективно проблемите на хората.

Турбуленциите през бурната 2021 г. създадоха еуфорични нагласи, че промяната не само е започнала, а е на път

да бъде осъществена като славна кавалерийска атака.

Тези илюзии бързо бяха разсеяни от поредица взаимосвързани обстоятелства. Наред с обективните външни и вътрешни фактори, стана ясно, че за момента няма единен и ефективен протагонист на желаните дълбоки изменения. Управляващата коалиция може би ще изпълни някои полезни текущи задачи, но няма потенциал за повече – твърде разнородна и нестабилна е. В допълнение, дори в началото на мандата тя нямаше достатъчно мощна и широка база, а към момента подкрепата за отделните участници и за коалицията като цяло ерозира.

Най-съществената слабост е, че досегашните нови (или претендиращи да са обновени) формации не успяха да привлекат значителна част от българите, искащи промяна, но ненамиращи все още изразител на своите ценности и интереси. Именно затова в българския партийно-политически хабитат има широки ниши, което е първата основна предпоставка за поява на нови субекти.

Нужни са обаче още две – авторитетно лидерство и работещи нови идеи и политики. Без задоволително съчетание на трите фактора няма как да се появи и най-вече да се наложи устойчив нов играч. Моментната популярност и пиар-уменията водят само до нетрайни резултати, както показва историята на ИТН и вероятно на ПП. Затова сега усилено се коментират (а в някои случаи просто се „изобретяват”) нови политически проекти.

Поради обясними причини, най-силното актуално внимание е насочено към

хипотетичната формация, начело с бившия служебен премиер

и военен министър Стефан Янев. Неговите самостоятелни изяви и режисираната кулминация около отстраняването му засега не намират продължение с реални организационни действия. Обяснения от рода на „Когато му дойде времето” по-скоро подсказват, че нещо не е тръгнало по план, т.е. че подкрепата за създаването на новата формация не е достатъчна.

Едно от обясненията е, че засега хипотетичната Янева дружина се позиционира в „равнинната” част на патриотичния спектър, заявявайки се като по-умерена (от „Възраждане”) и не толкова еуфорична в евроатлантическата лоялност.

В същото време се лансират твърдения, че ще се присъединят отлъчени от БСП и дори само маргинализирани в социалистическата партия популярни фигури. Така се предполагат валенции за флирт с избиратели както от националистическите, така и от традиционните леви среди. Наистина, засега изглежда става дума по-скоро за

сондиране на реакции, отколкото за реални намерения.

Това обаче е твърде сложно и пораждащо конфликти ситуиране, в което редица от действащите формации съзират заплаха, особено след безкомпромисното „изсмукване” на големи групи избиратели на ИТН и десницата от ПП. Тезата за по-адекватно формулиране и отстояване на националните интереси е по принцип правилна и перспективна, но трябва задължително да бъде подплатена със съдържателна конкретика.

Съществен минус на подготвяното начинание е откровено резервираната реакция на президента Румен Радев, на практика означаваща разграничаване. Опитът евентуалната нова партия на Стефан Янев да бъде представена като („поредната”) пропрезидентска партия бе париран в зародиш. Причините са поне две (ако не броим възможните чисто лични нюанси в отношенията между двамата в последните месеци).

Първо – принципно е невярно допускането, че Радев ще се стреми да организира своя собствена партия от „прокси тип”. Той не го направи в най-трудните години на първия си мандат и в навечерието на изборите през миналата година, та камо ли сега. Да се разчита на фигури, които са (или се твърди, че са) близки до президента, е твърде слаба стратегия.

Румен Радев е доказал, че е готов да разговаря и да си партнира на принципно ценностна основа и за постигане на значими общонационални цели с широк кръг потенциални субекти. Но за целта кандидатите за такова партньорство трябва сами да стъпят на краката си и

да се докажат в „условия, близки до бойните”,

а не да разчитат на нечие бабуване.

Второ – имаме опита от странната трансформация на част от водещите фигури на ПП, които консумираха ползата от възприемането им като „хората на Радев”, а после внезапно решиха да покажат, че са способни да се еманципират от (несъществуващи) зависимости. Но на практика изглежда попаднаха в нови такива.

В тази ситуация всеки нов политически субект, които има желание да застане в редиците на съюзниците на най-популярния и най-стабилен български политик, трябва да се запаси с кураж, търпение и издръжливост и да извърви своята част от пътя. В крайна сметка решаваща ще се окаже реалната подкрепа на избирателите, обусловена от доказаната способност да се предлагат и реализират трудни политически решения в сложна вътрешна и международна обстановка. 

Автор: Александър МАРИНОВ

Източник: „Банкеръ“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече