In Memoriam Георги Коритаров: „Русия ще предприеме каквито и да е стъпки, за да съхрани митологията за своето величие“

0

Днес се навършва една година от кончината на Георги Коритаров. Жоро беше сред най-верните и добронамерени приятели на Faktor.bg. Коментарите и анализите на журналиста винаги уцелваха в десетката и често „разплакваха“ партийни централи и институции заради откровенията, които споделяше със зрителите и читателите. Посланията и анализите му бяха ясни и точни, а настоящият ден потвърждава верността им. Още през 2015 г. той предупреждаваше, че Русия е в ролята на Хитлерова Германия и рано или късно ще напомни на света, че притежава ядрено оръжие. Предсказанието му вече е факт.

В памет на Жоро – откъси от интервюта и анализи пред Faktor.bg, които и днес звучат актуално:

За русофилстовто, руската култура и Путин
„Тук не става дума за руската култура. Нормалните и средно образовани хора правят много ясна разлика между руска култура и Владимир Путин. Руската култура дообогатява световната цивилизация. Колкото до Путин, като всеки нацистки, експанзивен и диктаторски режим, по самата си същност отрича демократичността на руската култура. Тук става дума за два антипода – руската култура и режимът на Путин. Русофилството в България е криворазбрана безпросветна политическа ниша за социално примитивни и необразовани хора. Причината за това е, че те не правят разлика между основните съставки на това понятие. Русофил е човек, който обича руската цивилизация, а от там следва, че той трябва да е демократ. Един демократ би трябвало да отхвърля всякакъв модел на режими като този на Путин. В България не можем да говорим за класическия модел на русофилство, а по-скоро за сляпофилство. У нас т. нар. русофили смятат, че щом е Русия, значи е добро, без значение дали се управлява от човек като Путин“.

Кои са истинските русофили в България?
„За мен истинските русофили са тези, които отричат категорично недемократичния пронацистки режим на Путин и си дават сметка, че бъдещето на истинската цивилизована Русия е свързано с либералната демокрация. Нещо, което олицетворяваше политиката на Борис Немцов. В България смисълът на тези понятия – русофили и русофоби, са силно разместени. Тук трябва да говорим по-скоро за демократи и недемократи, тъй като едва ли е най-подходящото в 21-и век да обясняваме партийна система от 18-19 век“.

Повтаря ли днес Западът грешките, които допусна към СССР преди Втората световна война?
„Всичко е въпрос до политическо хладнокръвие, смелост и далновидност. Западният свят няма друг изход. Когато има желание за мир през Втората световна война, на Хитлер се подарява Судетската област в Чехословакия и въобще му се позволява да се чувства пълновластен. До момента, в който германците влизат в Полша и избухва войната. Ние обаче не трябва да забравяме един много важен фактор – СССР, който е съюзник на Хитлер в тази първа фаза на Втората световна война. Сега, когато Русия е в образа на Хитлерова Германия с нейните агресивни планове към Европа, много се надявам да не се намери партньор за пакт като „Рибентроп-Молотов”.
„Истинската заплаха за Европа е все по-откровената диктатура в Русия. Тя се състои в нарушаването на правата на инакомислещите хора в държавата, както и действията на Кремъл, който продължава да не се съобразява с международното право по въпроса за окупацията в Крим и за подривните действия срещу Украйна. Що се отнася до насочването на ракетите, мисля, че това е един безсилен жест на режима в Русия, с който Путин се опитва да показва мускули. Едва ли можем да си представим, че той ще стигне до там, че да започне нова световна война точно в този момент. Тези действия са демонстрация на военна мощ и целят да стреснат Запада, за да предизвикат постепенно САЩ и ЕС да минимализират режима на санкции към Русия до постепенното му отпадане“.

Каква да е реакцията на Европейския съюз в тази патова ситуация?
„…това е проблем на достойнство и преди всичко на демократични ценности от страна на западния свят, който трябва да покаже на Кремъл, че е немислимо през 21-и век да се отнемат територии с оръжие и да се рушат независими държави. Силно се надявам световните сили да са си направили изводите от Втората световна война, когато не е бил осуетен опитът на Хитлер да изпробва до къде може да стигне неговата агресия. Едва когато биват нападнати сериозни европейски държави и Съветският съюз става жертва на изкопания от самия него капан – „Пактът Рибентроп-Молотов”, който не само е дал шанс на Хитлер да започне войната и да нападне самия Съветски съюз, вече нещата тръгват към истинската си развръзка. Опитът от тогава би трябвало да сочи, че агресивните действия и намерения на Путин трябва да бъдат пресечени на каквато и да е цена. Русия трябва да се изтегли от окупирания полуостров Крим, да се извини на света и да се върне към принципите на международното право. В противен случай показването на мускули от страна на Русия не просто ще се превърнат в ефективна заплаха, а е предпоставка за избухване на сериозен въоръжен конфликт“.

Способна ли е Русия да предизвика нова световна война? 
„Преди доста години, когато беше жива Анна Политковская, имах не малко разговори и интервюта с нея. Тезата, че Владимир Путин може да предизвика нова световна война не е моя, а нейна. Нейна е и фразата, че „животът в Русия днес е като живота през 30-те години в първата фаза на национал-социализма“. Това го казва голям журналист и нямам никакви основания да поставям под съмнения нейните изводи. Практиката на Русия към Грузия и към Украйна потвърждава думите на Политовская. Русия не би се поколебала да предприеме каквито и да е стъпки, за да съхрани митологията за своето величие“. 

На къде се е запътила БСП, има ли място за нова левица?
„В България в момента не съществува нито организационен, нито интелектуален или генерационен потенциал за нова лява партия, за разлика от Гърция. Там енергията и харизмата на Алексис Ципрас, преля гласовете от Пасок в Сириза. В България имаше папагалски стъпки да се повтори това политическо явление, но защото всичко това се прави механично, опитът се провали. Нямаме съобразено с психологията на българите автентично „ляво“ и умно движение. Колкото и да е странно, левите партии, за да се задържат на повърхността, се нуждаят от високо образовани, смели и харизматични лидери. В България лявото пространство не е родило такива“. 

„Връщате ме към един период, който не е изследван достатъчно задълбочено, за да му бъдат дадени адекватните обяснения и отговори. Когато се провеждаха парламентарните избори през 2001 г., БСП не просто беше сред губещите, а зае безпрецедентната по пораженчество трета позиция. Социалистическата партия, с идването на Симеон Сакскобургготски във властта, се оказа с пречупен гръбнак, в буквалния политически смисъл. Президентските избори, които спечели Георги Първанов, предстояха да се проведат 4-5 месеца след парламентарните. Неговото избиране не е заслуга на БСП, която беше разгромена, а заради интереса на ДПС, с лидер Ахмед Доган тогава, и Симеон Сакскобургготски и НДСВ. Те имаха идеята да разработят социално либералната формула за управление на България. Либералният субект беше спечелил парламента с НДСВ и ДПС. Тези две формации имаха нужда да отгледат социалния партньор за либерално-социална формула, която по-късно се обърна в социално-либерална. Когато се съставяше правителството на Симеон Сакскобургготски, БСП още нямаше идея кого да кандидатира за президент, но Георги Първанов беше лидер на „столетницата“. Нека не забравяме, че „сензационно“ двама социалисти се оказаха министри, а един – зам.-министър в кабинета на НДСВ и ДПС. Да припомним, че Костадин Паскалев беше дори вицепремиер. Колкото и БСП да се опитваше да ни убеди, че това се е случило поради личния избор на тези хора, всеки сериозен анализатор ще отбележи, че това беше експерименталният модел на социално-либералната формула. Години по-късно Нидал Алгафари каза в едно мое интервю и стана ясно, че изборът на Първанов е на предпочетения от НДСВ и ДПС президент, а не е заслуга на БСП. В този смисъл, не БСП се изправи на крака, а беше изправена като стара пияница, която се клати и се свлича, когато е отхлабена хватката около нея. Цената на избора на Георги Първанов е мощната корупция, която последва. Имаше тотална реабилитация на Борис III като монарх, което тотално противоречи на политиката на БСП. В резултат на тази срамна социална и либерална коалиция дойде фарсът с имотите на Симеон Сакскобургготски. Ако на това му казваме изправяне на БСП, по-добре да заключим, че щеше да е по-добре тази партия да се беше сринала с рухването на мавзолея на Георги Димитров“. 

За протестите на промяната
„Колкото до облика на протестите – те трябва да бъдат приемани като огледалото на българския народ. Народен представител означава представител на народа. Какъвто е народът, такива са му и депутатите, и протестиращите. Ако човек дойде от далечно място, не знае български и наблюдава отстрани, ще види, че в образователен и в гражданско цивилизационен план няма на практика никаква разлика. Еднакво е нивото на некомпетентност и на липса на хоризонт. И едните не знаят за какво става дума, и другите не знаят какво искат. 3 десетилетия имаше натрапване на безпросветност, на чалгаризация, на желание животът да върви ден за ден и интрига след интрига, вместо да се натрупват образование, култура и смислен поглед към бъдещето. Взаимно българите и Бойко Борисов се заслужават, както се заслужават с това БСП, както и с този президент(Румен Радев, б.р.). Такива хора и институции избираме, следователно такъв ще бъде диалогът. Стискайте палци България да не стигне до онази гражданска война, която избегна през 1997 г.“  

За спора с Македония
„Липсата на аргументи и рязко нарушените баланси в съотношението между исторически митологии и модерност доведоха до този провал. Той не се определя сам по себе си от наложената от България блокада на Република Северна Македония, а от липсата на качествена дискусия и липсата на експертни и аргументирани съображения за това, защо страната ни постъпва по този начин. Трябваше да има реална дискусия в едно спокойно подбрано време, разгърната и обхващаща различни нива на познание. Тук не става въпрос само за темата за разширяването на Европейския съюз със Западните Балкани, а и за нов обществен договор, както и за реформи в съдебната система, като част от проблематиката. Ако се върнем една идея по-назад, по същата формула беше сгрешена, а от там и провалена дискусията за известната като печален резултат за българската страна Истанбулска конвенция. Популистите до голяма степен я превърнаха в плашило и обезсмислиха представянето на аргументи по съществото на този документ. Там по най-емблематичен начин поражението дойде без какъвто и да е сблъсък на възгледи и доказателства. Основната грешка на България, която е фундаментална за политическата теория, е обстоятелството, че второ десетилетие на 21-ви век нямаме структуриран сериозен политически език, който да е функция от аргументирани политики и който да позволява у нас да се водят сериозни дискусии. Такива, благодарение на които България да стига до решения не на основата на атавистични емоции, а на модерно изведени, стратегически и устойчиви аргументи. За мен това е най-базисната липса на страната ни в днешния политически ден. Тя предопределя всички останали пропуски и поражения“. 

„За да бъдем прецизни, трябва да кажем, че ако България даде разрешение за начало на преговори, това ще бъде съгласие за начало на диалога между ЕС и Северна Македония, но в никакъв случай не означава пряко допускане за членство. Това е много важно отбелязване, защото отстояването на интереси и решаването на проблеми може да се случва и в хода на едни предстоящи и доста продължителни преговори. Връщате ме към един много ключов анализ на договора за добросъседство, който, за съжаление, или не е направен у нас, или не е написан качествено. Ако разговорите със Скопие продължат в парадигмата и на основата на заложените към момента ориентири и интереси така, както са ни съобщени, решение на спора е невъзможно. Ако бъде постигнато при така заложените параметри, то ще е в резултат на безпринципно отстъпление от позиции, което означава обаче, че след време някой друг може да го коригира и да го обърне с обратен знак. Другият вариант за решение е евентуалното договаряне да дойде като функция на мощен външен натиск. Ако обаче разглеждаме хипотезата, че разговорите продължават в автентична среда и условия, както са обявени сега, решение не е възможно. България, която подписа този договор, допусна следната базисна и дори фатална грешка. Понятието „договор за добросъседство“ през 21-ви век означава, че си подписал документ, с който признаваш като равноправен субект другата страна, с всички нейни атрибути на суверенитета. Става дума за конституцията и за аргументите за националната идентичност. Това означава, че се признава правото на самоопределяне, на чиято основа са изведени държавотворните елементи на тази държава, както и наименованието на официалния език, на който се говори. България с договора признава конституцията на Северна Македония, езика ѝ, както и правото да определя основната етно-национална съставка като македонска нация. Има още една особеност. С този документ страна ни признава правото на западните съседи на равноправна, собствена интерпретация и пълноценно изразяване на възгледи и позиции. Когато си подписал договор, чиято основна функция е съставяне на смесена историческа комисия, според философията и правилата, ти си признал правото на Северна Македония, в конкретния случай на подбраните историци и специалисти, да изразяват гледната точка на страната си в частта на историографското тълкуване така, както те го разбират. С подписването на договора ние сме признали тяхното суверенно право на тълкуване на историята така, както те я разбират. Минаха две години. България видя стойността на Преспанския договор, подписан в Гърция. Той строго формулира атрибутите на идентичност с определението „македонски“. Тогава България се стресна и реши да коригира това с късен знак. Тогава се появиха рамковата позиция на правителството, декларацията в парламента и разяснителният меморандум към нашите европейски партньори. Съдържанието на тези новосъздадени гледни точки, „облечени“ от най-важните държавни институции, не само подменя, а брутално нарушава духа на договора за добросъседство, както е подписан в оригиналния му вид. Естествено е Скопие да не може да излезе с признание към новите претенции, които държавата ни има. Няма как да стане, а това води и до този блокаж“. 

Източник: Faktor.bg

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече