„Много добре. Ескортираха ни, пазиха ни – много човешко отношение“. Това каза един от спасените моряци от кораба „Царевна“ пред медиите вчера (18 април).
Преди тези думи обаче той беше попитан следното: „Руснаците ли?“. И отговори: „Да“.
Само пълен дилетант или човек, който грам не се интересува от новини, не е наясно, че нещата в Мариупол зависят от Русия и проксито ѝ, непризнатата от никого извън Москва Донецка народна република (ДНР). И при това не от вчера – от доста вече дни насам. Така че приказките как моряците слезли от кораба да търсят помощ са приказки за лека нощ. А „човешкото отношение“ е същото, когато гледаш златна кокошка – снася ли точните яйца, грижата е топ. Иначе …
Да повторя – зависи от Русия и руската армия. Затова който иска да прави спасителна операция, се договоря с руската страна.
Кирил Петков никога няма да го признае, но моряците ни си дойдоха заради договорка с проруските сепаратисти т.е. руската страна. Това е моето мнение. Каква точно е договорката, не мога да знам. Но ми направи впечатление как точно когато моряците кацаха, излезе новината от министерството на Корнелия Нинова, че се сменя ръководството на емблемата на оръжейната ни индустрия „Кинтекс“ и се пращат резултати от вътрешна проверка на прокуратурата. Смяната е „за редица нарушения и явен конфликт на интереси на изпълнителния директор (Александър Михайлов)“.
Още в края на януари Actualno.com писа за Михайлов и вероятния му конфликт на интереси. Не е особено сложно да бъде повдигнат въпроса – няколко клика в Търговския регистър. Но хората на Нинова проверяваха и умуваха 2 месеца и 20 дни за нещо, което се проверява за максимум 2 часа и 20 минути.
Така че въпросът за „Кинтекс“ следва да бъде друг – какви са „редицата нарушения“? Доставка на оръжия за Украйна има ли след тях? А следващият въпрос е – след като смяната на ръководството на „Кинтекс“ беше оповестена точно при кацането на моряците от „Царевна“, това представлява ли потвърждение на сделка с ДНР? Сделка, при която те пускат моряците ни, ние пък спираме износа на оръжие за Украйна? И гаранцията за изпълнението на обещаното е, че на „Царевна“ все още има българи. Отделно като бонус идва и пиарът – тук-там изпусната дума за добричките руснаци, малко тролене във Фейсбоклук и всичко е перфектно. Така си мисля просто …
За много разтревожилите се нашенски патриоти – не вярвам, че ако е имало доставки на наше оръжие за Украйна, е било дарение. Ако го е имало (или има), търговия е било. Както и животът на моряците ни. Както и „патриотите ни“ търгуват здраво с политиканстване „България над всичко“, когато това „над всичко“ включва да не помагаме с всички сили бомби и ракети да не убиват деца – вече поне 205 от началото на войната в Украйна според ООН. Поне. И „Продължаваме промяната“ все повече отива да се прекръсти на „Още от същото“ – понеже пак сме в разкрачени и е лесно видимо.
„Не се преговаря с терористи“ – холивудски принцип. „Всичко е добре, когато свършва добре“ – българска поговорка. Тези две максими на виртуалната и бруталната реалност мисля описват много добре ситуацията. Алтруизъм, съчувствие, съпричастност – когато е на твой гръб, вече е различно. Тогава си проличава най-добре кой каква цена е готов да плати. Когато имаш 100 ризи, лесно даваш 1 на ближния. Когато са ти 2, да дадеш 1 става сложно. А ако ти е само 1 … България вече плати своята цена.
И за финал: ООН вече предупреди, че останалите в града цивилни жители ще умрат от глад. Буквално. Нямаше да умрат, ако ги нямаше и „руснаците с човешкото отношение“. Мариупол е сравним с Пловдив като големина. По-точно – беше. Щеше все още да е, ако ги нямаше руснаците. Нямаше да има и случай с български моряци – защото нямаше да има война.
Автор: Ивайло Ачев
Източник: Actualno.com
