От друг ъгъл: Шпицкомандите на олигархията – удобните партньори на властта

0

В демокрацията правото на недоволство от държавата и на протест срещу нейни представители са гарантирани. Още от древна Елада обаче се е знаело, че правото поражда и задължения, за да не се изкривяват принципите за съществуването на държавата като част от общности. Така е от древни времена, така трябва да е и днес, но нищо не е съвършено.

За тях сте чували в новините и ТВ-предаванията, те имат широка трибуна в мейнстрийм медиите и в социалните мрежи. Появиха се малко, след като държавата реши да потърси отговорност от една малка, но богата прослойка – бизнесмените с влияние върху политиката, натрупали състоянието си за сметка на същата тази държава и нейните граждани – чрез криминална приватизация, укриване на данъци или отклоняване на публичен финансов ресурс. Става въпрос за шпицкомандите, които олигархията си създаде, за да се брани от правосъдието и търсенето на отговорност.

Съществуването им бе легализирано под формата на граждански организации, подобно на добилите вече популярност неправителствени организации, известни с чуждестранното си финансиране. Така се появиха сдружение „БОЕЦ“ и Инициатива „Правосъдие за всеки“, групата „разследващи журналисти“ от  Биволь и БИРД, начело с Атанас Чобанов, няколко политически движения, адвокатски групи и прочие. За разлика от укрепналия прозападен неправителствен сектор посочените групи никога не са имали прозрачно грантово финансиране. И до днес твърдят, че ежедневната им дейност се реализира благодарение на граждански дарения. Това обаче никога не е проверявано в детайли, а и мейнстрийм медиите никога не са търсили отговор на този въпрос. Там те са представяни като будни граждани, тръгнали на борба с порочната система и завладяната държава.

Реалността, тя е друга. Георги Георгиев – лидерът на гражданско сдружение „БОЕЦ“, се появи на обществения небосклон с установяването в Белград на фараона Цветан Василев, подсъдим за банкрута на КТБ. Георгиев дори призна близостта си до банкера беглец с обща снимка от хотел в сръбската столица, а враговете на Цветан Василев станаха мишените на „БОЕЦ“. По същото време Атанас Чобанов и още двама-трима, започнаха да представят себе си за „разследващите“ журналисти на България. Всъщност започнаха да фабрикуват компромати срещу представители на държавата, засегнали интересите на богати българи. Всичко това с любезното съдействие на корумпирани представители на Темида и специалните служби, работещи за олигарсите на Прехода. По подобна схема се появи и Инициативата „Правосъдие за всеки“, чийто основен фокус бе да води кампания по ерозиране на доверието в съдебната власт и особено в прокуратурата.

В продължение на повече от петилетка БОЕЦ, Чобанов и сие, а и „Правосъдие за всеки“, атакуваха онези властимащи, които решиха да потърсят отговорност бизнесмени, смятани за недосегаеми. Списъкът на мишените се увеличаваше право пропорционално на броя на засегнатите от разследванията богати българи. Клеветите, манипулациите, лъжите за политици, шефове на служби, магистрати не спираха. Те пък от своя страна не правеха (почти) нищо, за да потърсят отговорност от авторите на компроматните атаки, знаейки, че истинските поръчители са съвсем други. Така, лъжите започнаха да се множат и трупат, докато истината бе безвъзвратно погубена.

Постепенно конспиративните теории си пробиха път и влязоха в мейнстрийм медиите. Колкото повече държавата увеличаваше натиска над недосегаеми до скоро олигарси, толкова повече растяха атаките, акциите и протестите на БОЕЦ, „Правосъдие за всеки“ и Чобановци. Като към тях се добавиха всевъзможни други елементи – група пловдивски адвокати, автори на фалшиви новини, престояли за кратко в политиката, отлъчени от църквата свещеници и прочие „професионални“ протестъри на олигархията. И така допреди година, когато благодарение на продължителната компроматна война, властта премина в ръцете на спонсорите на протестната кавалерия. От опозиционни „отрядите с наемници“ се превърнаха в казионни и получиха пълна властническа легитимация, особено силно след идването на правителството на Четворната коалиция.

Днес БОЕЦ е казионна шпицкоманда на властта, а Бойко Рашков ползва Георги Георгиев като манифактура за сигнали срещу опозицията.

Днес БОЕЦ на Георги Георгиев е като „пощенска кутия“ на вътрешния министър Бойко Рашков, който изведнъж впрегна цялата полиция да работи по сигнали на видинския бунтар със снимката с Цветан Василев. Атанас Чобанов и още два-три сайта поеха медийното обслужване на Рашков, той пък ги захранва без никакво притеснение със секретна оперативна информация, придобита от МВР. Нещо, което Рашков като преподавател по наказателен процес, добре знае, че нарушава законовата уредба. Прави го, защото знае и друго – в почти всички случаи в информацията не се съдържат данни за престъпление, т.е. проверките и разследванията биха претърпели фиаско, но пък вършат идеална работа за фабрикуването на компромати. Схемата е изключително прозрачна – когато властта иска да удари някого, появява се БОЕЦ-а Георги и подава сигнал, по който МВР започва приоритетно да работи. Така се стигна и до ареста на Бойко Борисов, Владислав Горанов и Севдалина Арнаудова. 

Не е изненада, че сред основните мишени на Георги Георгиев е главният прокурор Иван Гешев. Все пак БОЕЦ бе създаден точно заради Гешев и разследването срещу Цветан Василев за източването на КТБ. С времето – между 2018 и 2020 г., „поръчителите“ на БОЕЦ-а рязко се увеличиха, отново благодарение на дейността на ликвидираната миналата седмица специализирана прокуратура. Но днес, нито Георги Георгиев, нито Атанас Чобанов или инициативата „Правосъдие за всеки“, могат да претендират, че са независими бойци за справедливост. Защото са се превърнали в шпицкоманди на повикване от държавната власт, превзета от олигархията.

Парадоксално е, но и след като вече властта е тяхна, министрите не се отказват от шпицкомандите на олигархията. И това е видимо в кампанията, която три ключови фигури в изпълнителната власт водят срещу съдебната – премиерът Кирил Петков, вътрешният министър Бойко Рашков и правосъдният министър Надежда Йорданова. От месеци срещу прокурори, следователи, съдии, съдебни кадровици се фабрикуват всевъзможни компромати. Сайтове, близки до МВР-министъра, са се превърнали в машини за очерняне на прокурори. А Георги Георгиев сякаш има цяла манифактура за поръчкови сигнали и то не само срещу главния прокурор, но и срещу членове на неговото семейство.

Правосъдният министър Надежда Йорданова трябва да обясни, застава ли зад погазващия европейските ценности натиск на олигархията срещу обикновен български съдия.

А яростта на олигархията срещу „ината“ на Иван Гешев да не се предава очевидно става още все по-силна, ако съдим по активирането и на адвокатското й лоби. Има ли друга държава в Европейския съюз, а и изобщо, в която адвокат ще говори в медиите, че магистрати са част от организираната престъпност, а главният прокурор е „бандит“. Това прави Михаил Екимджиев -пловдивският правозащитник, адвокатът на десетки затворници пред Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Ако България беше нормална държава, то Висшият адвокатски съвет, отдавна щеше да е стартирал процедура по отнемане на адвокатските права на своя член. Защото думите на Екимджиев може да са насочени срещу някого персонално, но те на практика са удар срещу правосъдието като цяло. А мотивите на самия пловдивски адвокат са известни. Още през 2016 г. на прословутата сбирка „Арго“, в присъствието на олигарха Иво Прокопиев и на днешния съпредседател на „Демократична България“ Христо Иванов, името на Екимджиев бе давано за пример как е достатъчно да му бъдат уредени няколко интервюта, в които мишена да е главният прокурор. „Аз мога да ида при Екимджиев да му кажа – искам да изнесеш твоя хейт срещу Цацаров в национален ефир“, казва Христо Иванов. Следва коментар от Николай Стайков (днес част от „Антикорупционен фонд“): „…едно тримесечно безсъние на Цацаров ще ни даде много…“ Днес Екимджиев не прави нищо различно, но към името на Цацаров е добавил и това на Гешев. Различно е, че засегнатите от дейността на прокуратурата олигарси са много повече от 2016 г. и това е видно, все пак тяхното правителство управлява. Последици за обидите от Екимджиев обаче няма. Защото в България адвокатурата е част от този водевил. Тя не е способна да се прочисти, което в крайна сметка ще рефлектира и в обществените нагласи към българските адвокати. Затова са възможни и прецеденти като този с друг пловдивски „правозащитник“ – бившия служебен правосъден министър Иван Демерджиев, който не спира да се самопредлага за председател на Антикорупционната комисия. Нищо, че български съдия уличи Демерджиев в недопустим натиск по дело с материален интерес от 7 млн. лв.

Ако приемем, че главни прокурори като Цацаров и Гешев очевидно не страдат от безсъние за ужас на олигарсите и техните шпицкоманди, то притеснително е усърдието, с което настоящата власт вече толерира разправата и с редица други магистрати. Нищо от това, което властта твърди по отношение на т.нар. „съдебна реформа“ и „нулевата толерантност към корупцията“ няма общо с правовия ред, още по-малко с европейските принципи за върховенство на правото. Защото в държавата на Кирил Петков, Бойко Рашков, Надежда Йорданова, на политическите лидери Христо Иванов, Корнелия Нинова, Слави Трифонов, мишените днес отдавна не са само „всевластните“ главни прокурори, но и обикновени, редови магистрати, дръзнали да изразят мнение, различно от това на властта, в името на правото, истината и справедливостта, каквито все по-малко имат значение у нас.

Съдия Вилислава Ангелова удари звучна плесница на изпълнителите на поръчките на мафията – техните адвокати и техните марионетки в управлението.

Примерът е налице и той е повече от опасен, за да разберат брюкселските чиновници, че управляващите в България погазват върховенството на правото и унищожават значението на европейските ценности. Става въпрос за мракобесната кампания срещу съдия Вилислава Ангелова, която по време на заседание на Комисията по конституционни и правни въпроси предупреди депутатите, че крайният резултат от промените в Закона за съдебната власт, с които се закриват спецсъдилищата и спецпрокуратурите, ще е единствено от полза за мафията. „Ние десет години се обучавахме, наистина научихме много. В залите ни се явяваха най-елитните адвокати в България. От всяко едно дело ние се учихме и затова се научихме. Дори и да ни изхвърлите от системата, организираните престъпни групи с радост ще ни приемат“, обърна се съдия Ангелова към депутатите. Съдийката им припомни как се е налагало да провежда съдебно заседание по дело срещу феодала на село Галиче – Ценко Чоков, дори в болничната стая.

Думите на малко известната доскоро съдия Вилислава Ангелова удариха като камбанен звън, отекнал силно сред политиците, влезли във властта да оправят съдебните проблеми на назначилите ги олигарси. Съдийката от Специализирания наказателен съд удари звучна плесница на изпълнителите на волята на мафията – техните адвокати и техните марионетки в управлението. И олигарсите веднага й отговориха, през шпицкомандите си. В понеделник Георги Георгиев от БОЕЦ се похвали, че е внесъл поредния си поръчков сигнал. Този път до министъра на правосъдието Надежда Йорданова, от която явно се очаква да поиска от Висшия съдебен съвет да се стартира дисциплинарно производство срещу съдийката, дръзнала да изрази несъгласие с партийната линия на властта. Поръчителят на активното мероприятие на БОЕЦ не е Ценко Чоков, други са и са известни, но се страхуват да застанат с имената си, заради това се прикриват зад „сигналиста” Георги Георгиев от Видин.

В този позорен опит на кукловодите на властта да се разправят със съдия Ангелова, при това ползвайки услугите на шпицкомандите си, има и нещо силно позитивно. И то е, че става все по-ясно, че дори и когато е на власт, мафията се страхува от правосъдието, което може да я застигне. А това изглежда ще се случи много по-бързо от очакваното и заради необратимия процес по разпад на властовата конструкция.

Автор:

Източник: „ТРУД“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече