Всъщност: Какво търси партията на Слави в политиката?

0

Няма спор, че откъдето и да я погледнем, днешната управляваща коалиция е странна. Най-малкото с това, че на едно място за обща работа са събрани абсолютно несъвместими политически сили. А най-странното е, че ако в предишни съюзи за неуспехите дежурно виновни бяха малките партньори и точно те опираха пешкира на следващите избори, днес се случва точно обратното: БСП, „Демократична България” и най-вече „Има такъв народ” прехвърлят всичко върху главата на „Продължаваме промяната”, която започва да служи за гръмоотвод на всякакви неудачи, грешки и социални недоволства.

Само четири месеца след сформиране на правителството, в коалицията се разгоряха редица битки, а в някои от случаите се стигна и до откровена война, например – при избора на нов управител на БНБ. Засега БСП и „Демократична България” само чертаят червени линии и отправят мъгляви заплахи за напускане на властта, давайки си ясна сметка, че

такъв късмет може да им е за последно.

Затова те хем са доста внимателни с чертането, хем тайно си стискат гумичка в ръка.

На този фон най-странно е поведението на „Има такъв народ” – партията, родена от едно телевизионно шоу.

Макар че присъстват в трети парламент (колкото и кратки да бяха предишните два), тези момчета така и не разбраха къде се намират и продължават да възприемат политиката като естествено продължение на тяхното шоу. Партията продължава да се представлява от 2-3 лица, зад които има някаква аморфна маса. Що се отнася до лидера им Слави Трифонов, той продължава да стои на скрито, да не комуникира с избирателите и да не контактува с лидерите на коалиционните партньори. Единственият лукс, който си позволява е да изока понякога във Фейсбук – колкото да създаде поредното недоразумение или скандал. Той удивително прилича на

случайно преминаващ през политиката кибик,

който коментира някакви случки колкото да не е без хич.

Според политолога от НБУ Любомир Стефанов, политическото поведение на ИТН е нулево, а политическата култура – под всякаква критика. Визирайки Слави Трифонов, той каза, че „виждаме един сърдит бог от машината, който се появява от време на време и бухва някъде в социалните мрежи нещо гръмотевично и после неговите мегафони озвучават с различна сила това нещо“.

Няколкото партийни лица, начело със сценариста Тошко Йорданов, също се държат така, сякаш не са оттук и са за малко. Което, в известна степен, си е самата истина. В трето Народно събрание

те са гамените на парламентаризма.

Хора, които нищичко не са научили от престоя си в политиката, продължават да демонстрират поведение на опърничави тийнейджъри и, ако батковците не изпълнят желанието им, започват да правят напук – да се заяждат и да изнасят пред хората кухненски тайни от живота в семейството.

По думите на политолога от Софийския университет доц. Милен Любенов, основният проблем на ИТН е, че формацията не е замислена като дългосрочен проект.

„Тошко Йорданов сам казва, че са влезли в политиката от немай-къде. Партията утре може да се разпусне. Въпросът е какво ги мотивира да влязат в политиката. И, ако твърдят, че искат да променят статуквото, това би означавало, че трябва да се стремят да запазят тази коалиция и да намерят компромис по темите“, поставя диагнозата си той.

Именно това е въпросът –

какво търси партията на Слави в политиката?

Миналата година точно Трифонов първи произнесе думата „изчегъртване” по повод порочния управленски модел, наложен от Бойко Борисов и безбройните му калинки от ГЕРБ. И ако това наистина е целта, заради която беше сформирана партията, то би трябвало за изминалата година да са придобили поне малко политическа култура, да са осъзнали какво означава коалиционно поведение и да са проумели, че когато няколко партии се съберат за постигането на някаква обща кауза, изобщо не е нужно лидерите им да се обичат.

Едва ли за някого е тайна, че отношенията и позициите в дадена коалиция се изясняват при закрити врата, а пред обществото се излиза с ясни концепции, конкретни предложения и още по-конкретни решения. В противен случай се получава онова, на което сме свидетели в момента –

разнобой между коалиционните партньори.

Дори още по-лошо – развяване на мръсно бельо, взаимни нападки и обвинения, които в някои случаи се израждат до лични войни и отмъщения.

Вече и с просто око се вижда, че хората на Трифонов неистово мразят премиера Кирил Петков и буквално ненавиждат вицепремиера и финансов министър Асен Василев. Тошко Йорданов и компания държат тях отговорни за проваления избор на Любомир Кариманскси за шеф на БНБ. Удобно забравяйки, че вече са се дънили с не чак толкоз подходящи и проверени кадри, предлагани за високи постове – като юриста плагиат Петър Илиев, заради когото пак грозно нападаха и воюваха с потенциалните политически съюзници. Или търговеца на шнорхели с неясна диплома Пламен Николов…

В резултат на всичко това социологическите проучвания показват, че доверието към управляващите спада, а електоралните разочарования водят до радикализация и наливане на вода в мелницата на образувания като „Възраждане”.

Цялото поведение на „Има такъв народ” през последните седмици изглежда като стремеж

да се събори правителството и да се разтури коалицията.

Така вършат работата на опозицията, която само стои от страни и им ръкопляска. Същите онези, които Славчо и сие се заричаха, че ще „изчегъртат” от българския политически живот.

„Най-непредсказуемият обект продължава да бъде „Има такъв народ“. Търсят повод да напуснат коалицията, според мен. Дали това ще доведе автоматично до предсрочни избори, е друг въпрос, защото трябва да се мине през вот на недоверие, но не изключвам да видим нещо такова идните месеци“, смята доц. Любенов. И други негови колеги са на мнение, че ИТН се стреми към някакво преформатиране на правителството в рамките на този парламент, вероятно без „Продължаваме промяната“. Тяхното място обаче може да се заеме единствено от ГЕРБ, само те имат приблизително такъв брой депутати. Впрочем партията на Трифонов е сърдита и на останалите коалиционни партньори – БСП и „Демократична България“ (и отмъщава на последните, опитвайки се да им отнеме депутатски бройки от две ключови комисии), заради провала на Каримански при гласуването за шефския пост в БНБ. Но пък да не забравяме и ДПС….Разбира се, подобни комбинации са доста нереалистични и е интересно дали пакостниците от ИТН съзнават това или са решени да стигнат до край в извиването на ръце? Стигнат ли, счупят ли и без това крехката конструкция на това коалиционно управление, отиваме на предсрочни парламентарни избори, отново предизвикани от тях. И този път 

шамарът, който ще изядат от избирателите,

ще е още по-силен. Миналата година само за няколко месеца – от юли до ноември, „Има такъв народ“ загуби 40 депутатски мандата. Социологическите проучвания от последните дни недвусмислено показват, че при нов вот хората на Трифонов ще са на ръба за влизане в Народното събрание („Алфа рисърч“ – 4,5%, други им дават малко над 6%).

Откъдето и да погледнеш, в поведението на „Има такъв народ“ няма никаква логика, камо ли политическа. Те (а и другите в коалицията) общо-взето до този момент не са показали да имат някакви законодателни приоритети, които да следват целенасочено и подредено, всичко се прави на парче, на принципа „едно за главата, друго за краката“. Досега ИТН се занимава само с кадруване и въпроси, свързани с пари. Представителите й скачат от тема на тема без определена цел и предизвикват разправии. Очевидно следващите седмици ще бъдат посветени на темата за Северна Македония, която те раздухаха, донякъде изкуствено, за да държат на тръни коалиционните си партньори и не без удоволствие да клатят и без това нестабилната лодка на властта.

Автор: Елизабет Дафинова

Източник: „Банкеръ“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече