Всъщност: Колко е зависима България от доставките на руски природен газ?

0

България употребява малко газ и лесно може да замени доставките от Русия чрез внос от Гърция и Турция. Газът се използва най-вече през студените месеци за отопление, а най-големите потребители са „Топлофикация“ – София и химическите заводи. При липса на газ топлофикационните дружества могат бързо да преминат на мазут. 

Руският газ вече далеч не е евтин, азерският е на значително по-ниска цена. Вносът на азерски газ е ключов, защото покрива 1/3 от енергийните нужди на страната ни. Останалите 2/3 могат да се покрият от вноса на един танкер с втечнен газ месечно. Няколко танкера са необходими, за да се запълни изцяло газохранилището в Чирен. 

Това са част от заключенията на икономиста Георги Ангелов в анализ за потреблението на природен газ в България, който дава отговор какви са вариантите след спрените доставки на руски газ. 

Ето целият анализ на Ангелов:

България е малък потребител на газ

Потреблението на природен газ в България е около 3 млрд. куб. метра годишно като варира в малки граници, между 2.9 и 3.2 млрд. годишно, по данни на Евростат. Това представлява едва 0.8% от общото потребление на газ в Европейския съюз (което е близо 400 млрд. куб. метра годишно). Количеството газ, използвано в България, е два пъти по-ниско от Гърция, 3 пъти по-ниско от Австрия и Унгария, 6 пъти по-малко от Белгия.

Газът има сравнително нисък дял в енергийния микс на България

Средно в Европа природният газ има дял от около 25% в общия енергиен микс, тъй като в някои държави той се използва за производство на електричество. В България делът на газа в енергийния микс е почти двойно по-нисък, около 14% по данни на Евростат. В България газ почти не се използва за производство на електрическа енергия – електричество се произвежда от газ основно в топлофикациите с когенерация, т.е. като страничен продукт от производството на топлинна енергия. В същото време, България е голям производител и износител на електричество.

Потреблението на газ е основно през зимата

Газът има сезонен характер и се потребява основно в зимните месеци за отопление, основно от топлофикационните дружества и най-вече в София. По данни на „Булгаргаз“ 2/3 от потреблението на газ е по време на отоплителния сезон, от ноември до април, като пиковите периоди са най-студените зимни месеци – декември и януари, следвани от февруари и март. Потреблението на газ от май до октомври е около два по-ниско – само 1/3 от потреблението на газ се случва в тези месеци. През някои от летните месеци потреблението е почти 3 пъти по-ниско спрямо най-студените зимни месеци.

Топлофикация и химическата промишленост са основни потребители на газ

Две трети от газа се потребява от топлофикациите и химическата промишленост. Най-големият потребител на газ е Топлофикация София, която потребява около 1/3 от целия газ в България. Вторият най-голям потребител на газ е Лукойл Нефтохим – Бургас, но по информация от медиите рафинерията вече не купува газ от „Булгаргаз“, а доставя руски газ чрез посредници. Това се потвърждава от отчетите на „Булгаргаз“, които показват спад на потреблението на газ от химическата промишленост през 2021 г., въпреки че заради икономическото възстановяване потреблението във всички останали сектори расте. 

България е напълно зависима от внос на газ

Местното производство на газ е под 1%, като цялото останало количество се внася. Много други европейски страни са в подобно положение, а като цяло държавите от Европейския съюз внасят около 84% от потребявания природен газ.

Изключения са тези страни, в които местното производство на газ доминира, а вносът е ограничен – такива са Румъния, Дания и Нидерландия. При високите нива на зависимост от внос, сигурността на доставките е от определящо значение. 

„Газпром“ има(ше) почти пълен монопол в България

В Европейския съюз вносът на руски газ е значителен, но не е доминиращ – средно около 40% от газа в Европа идва от Русия. В България традиционно процентът е близък до 100%. Но тоталната зависимост на България от „Газпром“ започва да се пропуква. През 2019 г. България внесе втечнен газ през гръцкия терминал Ревитуса, а от 2021 г. страната ни започна да получава регулярни доставки азерски газ през новоизградения Трансадриатически газопровод. България има договор за 1 милиард куб. метра азерски газ годишно, но засега получава между 1/4 и 1/3 от количествата с оправданието, че газовата връзка с Гърция не е завършена. 

Руският газ вече не е евтин

Митът за „евтиния руски газ“ продължава да битува в публичното говорене, но той отдавна няма нищо общо с реалността. През 2021 г. въпреки силното търсене на газ Русия ограничи доставките за Европа, създавайки изкуствен дефицит, което рязко повиши цените на Стария континент. Малко преди Коледа борсовата цена на газа (на нидерландската газова борса TTF) достигна поскъпване от близо 900% на годишна основа. Към тази цена е обвързана цената за доставката на руски газ. 

С началото на войната в Украйна газът достигна още по-високи рекорди. В момента цената на азерския газ, който България внася, е поне 2/3 по-ниска от цената на руския газ. Така че през последната година за евтин руски газ въобще не може да се говори. Но дори преди това руският газ не беше толкова евтин – още през 2019 г. България внесе американски втечнен газ, който беше на по-ниска цена от руския, въпреки голямото разстояние. 

Незаменим ли е руският газ?

България вече успешно е внасяла както втечнен газ, така и азерски газ. Втечнен газ може да се внася от терминала Ревитуса в Гърция, както и от терминали в Турция. Завършването на газовата връзка с Гърция с капацитет 3 млрд. куб. метра годишно ще осигури инфраструктура, която ще може изцяло да задоволява българското потребление на газ. Незавършената газова връзка беше използвана като аргумент България да не получава пълните количества евтин азерски газ. С нейното завършване, България ще получава 1 милиард куб. м. газ годишно, което покрива около 1/3 от цялото потребление на страната. Останалото потребление на страната може да се покрие от вноса на един танкер с втечнен газ месечно. Няколко танкера са необходими, за да се запълни изцяло хранилището в Чирен. 

Какво се случва при пълна липса на газ?

Топлофикациите са задължени да поддържат резерви от алтернативно гориво (мазут) и технически могат да преминат на мазут за 24 часа при липса на природен газ. Газифицираните домакинства, които са едва около 120 000, при необходимост могат да преминат на отопление с друга енергия, например електричество. Но така или иначе, топлофикациите и домакинствата потребяват минимални количества газ от май до октомври, така че едва ли ще е проблем да се осигури газ за тях. Газохранилището в Чирен в момента е пълно на около 17.5% – това е повече от същия период на миналата година, когато то беше пълно на 10% заради по-студената зима. Извън отоплителния сезон Чирен може да осигури няколко седмици потребление на газ, което е буфер при внезапно спиране на доставките.

Печели или губи България от енергийната криза?

Изкуствено създаденият дефицит на руски газ в Европа и повишените цени на газа са директен разход за България, тъй като страната внася целия си газ. Например, вносът на газ през 2020 г. струва на „Булгаргаз“ под 650 млн. лева докато само през първите 9 месеца на 2021 г. вносът на газ струва 1.1 млрд. лева, като това е преди голямото поскъпване в края на годината.

В същото време обаче заради енергийната криза България увеличи драстично износа на ток и то на изключително високи цени. Много енергийни мощности, които от години не се използват, бяха включени и натоварени на 100%, а губещи енергийни компании се превърнаха в печеливши. Износът на електричество през първите 4 месеца на 2022 г. е близо 3 пъти по-висок от същия период на 2020 г., а борсовата цена е близо 10 пъти по-висока. Така че приходите от износ на ток са се увеличили десетки пъти. Само за първите 4 месеца на 2022 г. спечеленото от износ на ток се оценява на близо 1.7 млрд. лева. По приблизителни оценки за момента печалбите на България от по-големия износ на ток изцяло компенсират загубите от вноса на по-скъп природен газ.

Източник: www.expert.bg

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече