„Капан за наивници“ или – как Нинова съвсем оплете оръжейните конци

0

Няма нормален човек, който напоследък да не е изпитал истинско… неудоволствие от недодяланите сценки, разигравани от управляващите с повод и без повод. Безспорно и без никаква конкуренция в жанра, тази седмица палмата на първенството се пада на водевила, познат по света като  „Капан за наивници“, а у нас – като „Купи ми, мамо, топ! Купи даже два, че черен влак се композира от Дубай за София!“ Или казано в по-прав текст – днес ще си говорим за поредния скандал около държавния оръжеен търговец „Кинтекс“ и неговите бюрократични шапки – Държавната консолидационна компания (ДКК) и Министерството на икономиката.

Фитилът започна да дими преди десетина дни, когато министърът на икономиката и индустрията Корнелия Нинова реши и смени ръководството на оръжейния търговец „Кинтекс“. Формалният повод бяха резултатите от проверката на ведомствения инспекторат, показващи „редица нарушения и явен конфликт на интереси на изпълнителния директор“ в дейността на дружеството за 2021 година. Тези нелицеприятни констатации принудили Нинова да изпрати доклада на инспектората както на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), така и на държавното обвинение.

Тук е моментът да припомним, че през март 2019 г. се разигра почти същата гротеска. Магистрати от Специализираната прокуратура и контраразведки от ДАНС обърнаха наопаки офисите на „Кинтекс“, защото на 1 февруари с. г. било образувано

досъдебно производство за престъпно сдружаване и безстопанственост.

Естествено, от „онова нещо“ не произтече абсолютно нищо, но… фактът – все пак – си е факт: „Кинтекс“ , който от името на държавата отговаря за външната търговия с цялата гама изделия на военно-промишления ни комплекс, не от вчера или от онзи ден е оперативно интересен „субект“, защото заиграването с духа и буквата на закона в тази фирма е… 56-годишна традиция. Така че Корнелия Нинова нито е първият, нито ще е последният ресорен министър, който е тръгнал да имитира разчистване на батаците около износа на оръжия и стоки с възможна двойна употреба.

Само едно доказателство в подкрепа на току що формулирания упрек. Ако искаше наистина да защити държавния и обществен интерес, Корнелия Нинова – в качеството си на вицепремиер и министър на икономиката, щеше да поиска от правителството и парламента да разтурят двата ведомствени инспектората – към министерството и към Министерския съвет, АДФИ и Инспектората към Висшия съдебен съвет. Не за друго, а защото истински одит на „Кинтекс“ въобще не е правен, проверките на „инспекторите“ са били от типа колкото да не е без хич, а споменатото преди малко досъдебно производство просто е било смачкано от наблюдаващия прокурор по нечие разпореждане „от горе“.

„Поканата“ за подобна чистка никак не е случайна, тъкмо обратното.

Според официалното опровержение на формалния собственик на „Кинтекс“ – Държавната консолидационна компания (ДКК), одит в в оръжейната фирма не е извършван.

Според самия оръжеен търговец, ведомственият инспекторат не е извършило никаква проверка, защото не разполага с подобни правомощия.

А според изпратеното до „БАНКЕРЪ“ съобщение“ от оръжейната фирма, ръководството на „Кинтекс“ е било освободено единствено въз основа на анонимни твърдения от типа „Донос по електронна поща“. Нещо, което

самата министър Нинова писмено признава

в едно свое писмо до прокуратурата.

Анонимността на сигналите не само не смущава министъра на икономиката и индустрията Корнелия Нинова, но е и повод тя да твърди пред медиите, че е налице явен конфликт на интереси в „Кинтекс“. От документите е видно, че не е направен никакъв опит жалбоподателят да бъде установен, в това число и чрез искане за проверка от ДАНС или друг специализиран орган – с оглед обстоятелството, че информацията засяга стратегическо предприятие като „Кинтекс“. Изложеното навежда на предположението, че „анонимният жалбоподател“ и министърът на икономиката и индустрията действат в синхрон, за да освободят ръководството на „Кинтекс“ и да назначат „правилни хора“, които ще взимат „правилни решения“, коментират от дружеството.

„Преди 50-60 години по подобни анонимни доноси интелигентни хора са били пращани в трудови лагери. Добре, че все пак България е еволюирала и днес само ме уволняват“, коментира иронично бившият вече директор на „Кинтекс“ Александър Михайлов. И уточнява, че „новите твърдения“ за предполагаемите му прегрешения отдавна са били публикувани в медии със спорна репутация. Тъкмо поради тази причина, на 28 януари т.г. Михайлов изпраща специален доклад до Корнелия Нинова, в който надлежно опровергава всяка една „негова“ квалификация. Кой знае защо обаче този доклад е скрит от прокуратурата. Или поне така си личи от описа на материалите, циркулиращи  между съдебната и изпълнителната власт.

Тук му е мястото да припомним, че приказливият днес Александър Михайлов, докато беше титулярен директор, мълчеше като риба. Особено, когато темата беше пряко свързана с държавния оръжеен бизнес. Примерно – навремето му зададохме куп въпроси, свързани с

проруската рейдърска атака срещу „Дунарит“

и системното рекетиране на неговия собственик – Емилиян Гебрев, от държавната власт.

Един от емблематичните примери за тази гавра с националното и европейското право с блокирането на 650 тона боеприпаси, произведени от „Емко“ и предназначени за Индия.  През август 2017 г. продукцията бе „арестувана“ в бургаския квартал „Долно Езерово“ и предадена на посредника по сделката „Кинтекс“. Вместо обаче държавната фирма да довърши сделката, износът беше спрян, а договорът между „Кинтекс“ и „Емко“ – прекратен по заповед отгоре!

Според Емилиян Гебрев в случая ставало дума за силово преразпределяне на оръжейния пазар с помощта на държавата. Какво мисли по въпроса самата държава обаче така и не успяхме да научим, защото нито от „Кинтекс“, нито от ДКК, нито от Министерството на икономиката някой благоволи да ни обърне внимание.

Естествено, забавянето на този износ не мина без санкции и неустойки, но държавните оръжейници и техните тогавашни принципали скриха от „БАНКЕРЪ“ и тази информация.

С други думи – принципните позиции са принципни само тогава, когато не се употребяват в зависимост от това откъде духа вятърът. Така че въпросът „Чий интерес днес защитава началничката на българската икономика?“, става все по-актуален. Най-малкото заради начинът, по който го защитава – чрез механична смяна на „чуждите“ играчи със свои собствени пионки.

Автор: Мариета Велинова

Източник: „Банкеръ“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече