Различен прочит: „Глупостта няма почивен ден“ – една заплата за смърт и други премиерски малоумия 

0

Да призоваваш сънародниците си да дават по една заплата, за да бъде купувано смъртоносно оръжие, е малоумие. Двойно по-голямо малоумие е да правиш това, знаейки, че твоите сънародници са на последно място по доходи в ЕС. За огромно съжаление, икономическото положение на повечето българи ще върви само надолу. Цените на всичко скачат до небесата, а ако направим и онази върховна глупост да се откажем от руските енергоресурси, през зимата ще плащаме космически сметки за отопление.

Дали Кирил Петков е помислил за всичко това, преди да ни сервира поредната си нефелна идея? Не, разбира се. Обладан от манията да бъде харесван, било от презокеанските си ментори, било от тукашния жълтопаветен либерален планктон, той е готов да сътвори всякакви безумия, дори и във война да ни вкара.

Също толкова лишено от логика е и сегашното посещение на Кирил Петков в Украйна. Неговата страст към задграничните воаяжи може да бъде сравнена с пословичната му упоритост да не спазва законите и да не признава грешките си. Изглежда, нашият министър-председател е убеден, че е софийският Хенри Кисинджър, от когото се очакват величави постижения на международната сцена. Едва настанил се в премиерския кабинет, Петков се засили към Скопие. Смислените хора – политици, анализатори, историци – търпеливо му обясняваха, че подобно посещение е лишено от смисъл. Защото не ние искаме да влизаме в ЕС, не ние фалшифицираме историята, не ние трябва да изпълним определени условия, за да започнем преговори. Това трябва да направи РСМ. И съответно едно посещение на български премиер в Скопие противоречи на всякаква логика. Петков обаче държеше на своето. Явно беше решил, че ще направи пробив, подобно на онзи, направен от вече споменатия Кисинджър, който в началото на 70-те години на миналия век порази света, като успя да сприятели Китай със САЩ и да го отдалечи допълнително от орбитата на СССР. Кирил Петков не впечатли никого. От посещението му в Скопие не излезе нищо. Днес антибългарското говорене в Скопие достига невиждани висоти и на неговия фон приятелското отношение на Петков и съветничките му към македонските политичари изглежда все по-нелепо. А вместо да помълчи известно време по темата, нашият премиер ни изненада с поредния си словесен бисер по темата. Искал да преместим ветото по отношение на РСМ. Предполагам, че никой българин не разбира как се „премества“ вето, но със сигурност повечето от нас искат Петков да не пипа нищо, свързано със Скопие. За да не причини още щети.

Що се отнася до сегашното посещение в Киев, което премиерът ни рекламираше с такава страст, то също е лишено от всякаква логика. Нима в украинската столица ръководената от него делегация ще научи нещо, което до този момент не е известно на всички? Не, разбира се. Говорим за поредната пиар акция, която ще има същия нулев успех, както други подобни действия, имащи за цел повдигането на рейтинга на ПП, която най-после стана партия. Вместо да си губят времето с подобни задгранични командировки, управляващите трябва да подложат на сериозен анализ действията си на родна земя, които се отнасят до външната ни политика. Миналата седмица, покрай посещението в България на украинския външен министър станахме свидетели на едно няколкодневно срамно представление. Дмитро Кулеба обиколи всички важни институции и с нахален до безобразие тон поучаваше българските политици какво трябва да правят, какво да говорят и кого и как да подкрепят. И вместо да го поставят на мястото му, нашите управляващи се усмихваха угоднически и кимаха усърдно, явно съгласявайки се с всички глупости, избълвани от госта.

В този случай обаче порицание заслужава не толкова нахалният Кулеба, колкото безгръбначните му домакини. Украинецът се държеше нахално, защото знаеше, че никой от домакините няма да му възрази. Кулеба е същият безпардонен наглец като началника си Зеленски. Премененият в камуфлажни дрешки украински президент вече се изживява като основен фактор в световната геополитика. С императивен тон нарежда на западните си приятели какви точно оръжия и колко точно милиарда да му изпратят, а по отношение на Русия се държи така, все едно до часове украинската армия ще превземе Москва и ще марширува на Червения площад. Опиянени от 15-минутната си слава, хора като Зеленски не разбират, че не са и никога няма да бъдат никакви фактори, че биват просто използвани за целите на големите играчи и че ще бъдат изхвърлени на политическото бунище в момента, в който няма да има нужда от тях. Явно грандоманията на Володимир се предава и на подчинените му. По време на посещението си в България външният му министър се държеше така, все едно всички ние сме му длъжни с нещо и нямаме право на друго поведение, освен да се съгласяваме с претенциите му. И защо пък да не се държи така, след като управляващите ни не проявяват и грам чувство за достойнство. А след като не смеят да възразят на министъра на една измислена държава, известна със своята корумпираност и завладяност от олигархията, представяте ли си как се държат българските властимащи с несравнимо по-важните фактори в голямата политика?

Според Кирил Петков посещението в Украйна можело дори да помогне за подобряване на отношенията в управляващата коалиция. Подобна мисъл звучи по-абсурдно дори и от идеята за „преместването на ветото“ по отношение на Скопие. Да не би пък Петков, който може би продължава да се чувства като предприемач, да гледа на украинския воаяж като на своеобразен тиймбилдинг, чиято цел е колегите във фирмата, които в момента не могат да се гледат, да почнат да се харесват, след като са изкарали няколко страхотни пиянски вечери заедно? Само че колкото и да не му се вярва на премиера, управлението на една държава е доста по-различно от ръководството на една бизнес компания и опитите двете да бъдат оприличени носят само вреди.

И тези вреди скоро стават видими за всички. Рейтингът на „Продължаваме промяната“ не спира да се топи с рекордна скорост. Това показва, че значителна част от хората, които доскоро вярваха, че именно това е формацията, способна да донесе истинската промяна, са осъзнали, че това е поредният проект, създаден за облагодетелстване на своите членове и за изпълнение на чужди интереси. Глупостите, които извършват висшите функционери на ПП във вътрешнополитически план, макар и трудно, могат да бъдат поправени. Но когато инфантилният им ентусиазъм се насочи към външнополитическата сфера, нещата стават непоправими. „Преместването“ на ветото върху началото на преговори на РСМ за влизане в ЕС е действие именно от такъв порядък. Дано останалите политически сили в управлението проявят достатъчно здрав разум и сила, за да озаптят щенията на Кирил Петков и неговия приятелски кръг от НПО активисти, които стремглаво са се засилили по пътя на националното предателство.

Призивът всеки да дари по една заплата за смърт, както и посещението в Украйна ще останат в графата „глупостта няма почивен ден“. Понякога наистина е по-добре да не правиш нищо и само да те подозират в недостатъчна интелигентност, отколкото да направиш или кажеш нещо, което ще се превърне в стопроцентово доказателство, че тези подозрения са оправдани.

Автор: Петър Волгин, „Ретро“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече