Европа е изправена пред сериозна ядрена заплаха, 36 години след аварията в Чернобил. Години наред Западът и Русия подкрепяха различни страни в многобройни конфликти по света и имаха сблъсъци по различни теми, но възможността за използване на ядрено оръжие никога не е стояла на дневен ред с такава сила. Войната в Украйна се оказа „търсеният“ крайъгълен камък….
На втория ден от Светлата седмица – 26 април – Брюксел предупреди, че руската инвазия в Украйна рискува да предизвика нова ядрена катастрофа. Съобщението дойде, след като украинската държавна компания “Енергоатом” съобщи, че руски ракети са прелетели опасно ниско над най-голямата ядрена централа в Европа и пета по мощност в света – АЕЦ „Запорожие“, в която работят общо шест реактора.
Според западните правителства, президентът Владимир Путин бил бесен, защото руските войски не могат да превземат нито Киев, нито някой от по-големите украински градове. Освен това, съвсем скоро е Денят на победата над хитлеристка Германия – 9 май, и на него много му се иска да вкара и украинска нотка във военния парад на Червения площад. Според президентът на САЩ Джо Байдън обаче
ядрените заплахи преследват по-„делнична“ цел
– да ограничат (а защо не и да спрат?) военните доставки за Киев.
Кремъл категорично отрича твърденията на украинския президент Володимир Зеленски, който предупреди, че светът трябва да възприема ядрената заплаха много сериозно. Руският външен министър Сергей Лавров също уверява, че Москва не планира да използва ядрени оръжия, но едва ли някой му вярва. Седмици наред Лавров твърдеше, че Русия няма да напада Украйна, но на 24 февруари войната все пак започна.
Сега се случи нещо подобно: броени дни, след като се опита да успокои света, че Москва няма да използва ядрени оръжия, в интервю за руската държавна телевизия Сергей Лавров в прав текст предупреди САЩ и съюзниците му да не подценяват рисковете от ядрена война и да
прекратят оръжейните доставки за Украйна,
защото това противоречало на стремежа им да избегнат Трета световна война.
Някои анализатори сравняват сегашната ситуация с Карибската криза от 1962 г., когато човечеството отново бе на ръба на ядрената катастрофа. В най-опасния момент по време на Студената война, Съветският съюз тръгна да разполага ядрени ракети в Куба, защото САЩ вече имали свои ракети в съседна Турция. Кризата продължи само 13 дни, защото съветският лидер Никита Хрушчов и американският президент Джон Кенеди все пак успяха да се разбират.
Директорът на ЦРУ Уилям Бърнс обяви, че заплахата, че Русия потенциално може да използва тактически ядрени оръжия в Украйна, не може да се приема лекомислено, но няма практически доказателства за това. Опасенията обаче идват от факта, че не може да се прогнозира поведението на Путин, ако се почувства притиснат до стената от военни загуби или от ефекта на западните санкции върху руската икономика.
Както стана ясно украинската армия е подсилена с нови доставки, като САЩ обещаха да гласуват още 800 млн. долара военна помощ, след като в началото на месеца предоставиха оръжие за същата сума. В същото време Германия, която категорично отказваше да изпрати тежко въоръжение на Украйна, на 26 април обяви, че все пак ще изпрати на Киев танкове и противоракетни системи. Плюс 100 самоходни гаубици с далекобойност 40 километра, „личен“ подарък от производителя им „Краус-Мафей Вегман“.
С какво разполага Русия?
По официални данни, през 2021 г. „братушките“ съхраняват около 6300 ядрени бойни глави. Това означава, че Русия е с най-голям ядрен арсенал в света, защото САЩ са втори с едва… 5500 ядрени бойни глави.
Независимата организация „Arms Control Association“, чиято централа е в Щатите, твърди, че 1760 от руските бойни глави не са годни за използване и ще бъдат демонтирани, така че реалният ядрен арсенал на Москва може да бъде ограничен до към 4500 бойни глави.
Според най-актуалните данни, представени в рамките на споразумението между Вашингтон и Москва за намаляване на ядрените въоръжения през септември 2021 г., Русия е разполагала с 1458 ядрени бойни глави за междуконтинентални ракети,за базирани на подводници балистични ракети и за стратегически бомбардировачи.
Докато цял свят изчислява каква е ядрената мощ на Русия, на 20 април Путин обяви, че Москва е изстреляла нова междуконтинентална балистична ракета с ядрен капацитет. Той се появи по телевизията, когато военните обявиха, че балистичната ракета „Сармат“ е била изстреляна от Плесецк в Северозападна Русия, прелетяла е около 6000 км. и е поразила цели на полуостров Камчатка. Според Путин,
тази демонстрация би трябвало да накара руските врагове
да спрат и да се замислят!.
Западът знаеше, че Русия разработва проекта „Сармат“ от години, но беше неприятно изненадан, че ракетата се оказа готова точно сега.
„Новият комплекс има най-високи тактико-технически характеристики и е в състояние да преодолее всички съвременни средства за противоракетна отбрана. Той няма аналози в света”, обясни Путин и самодоволно подхвърли, че „изделието“ гарантира сигурността на Русия и дава храна за размисъл на враговете й.
Да не забравяме, че малко след като започна войната, Путин похвали ядрения капацитет на Русия и предупреди Запада, че всеки опит да се изпречи на пътя й „ще ви доведе до такива последици, които никога не сте срещали в историята си“.
След това изказване генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призна, че немислимата доскоро
перспективата за ядрен конфликт е напълно възможна.
Междувременно, трябва да помним и още нещо. Колкото и да е могъщ руският ядрен капацитет, Западът въобще не е безпомощен, въпреки че лидерите му избягват да коментират тази тема. Не случайно френският външен министър Жан-Ив льо Дриан, коментира, че е крайно време обитателите на Кремъл да проумеят очевидното – Североатлантическият алианс също разполага с ядрени сили, които изобщо не са за подценяване.
Надеждата е, че Путин използва поредния си пропаганден трик като всява страх от ядрена война, тъй като няма други възможности да разубеди европейските лидери да помогнат на Украйна. От другия сценарий всички ще са губещи.
Автор: Антония Коцева
Източник: „Банкеръ“
