Войната на „Промяната“ срещу съдебната власт вече породи правен хаос

0

Еуфорията сред управляващите от ликвидирането на спецправосъдието се оказа прибързана. Залогът – запорите срещу олигарси, поне още три месеца под контрола на държавата

Предупреждението, че от прибързаното ликвидиране на спецправосъдието, ще настъпи правен хаос, вече намери своето потвърждение. Отговорността за това е на Четворната коалиция, на управляващото мнозинство, което в средата на април т. г. от третия път успя да приеме поправките в Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които двете спецпрокуратури и съответните специализирани съдилища бяха изпратени в историята. Оказва се обаче, че в желанието си да се саморазправят със спецмагистратите, депутатите са породили няколко правни прецедента, чието разрешаване тепърва предстои и ще породи ред проблеми.

Очаквано, както бе обявил още при дебатите по ЗСВ, главният прокурор Иван Гешев атакува измененията пред Конституционния съд. Искането не касае единствено ограничаването на правомощията на прокуратурата, но и нещо далеч по-съществено – Иван Гешев се ангажира със защита и на спецсъдиите от назидателния опит да бъдат подложени на лустрация от сегашните управляващи.

С публикуваните преди седмица в „Държавен вестник“ промени в ЗСВ стартира 14-дневния срок, в който магистратите трябва да подадат заявления за преназначаване. След този срок съдийската и прокурорската колегии на Висшия съдебен съвет (ВСС) имат едномесечен срок, в който да разкрият съответните длъжности в съдилища, прокуратури и следствени отдели, на които да бъдат преместени спецмагистратите.

Проблемът е, че едва една четвърт от специализираните съдии могат да бъдат преназначени в един съд. Останалите – където колегията им осигури възможност. Идентични са текстовете и за спецпрокурорите, 1/3 от които могат да бъдат преназначени в една окръжна прокуратура. От една страна законодателят изисква преназначаването да става незабавно, макар влизането в сила на промените в ЗСВ да става три месеца след обнародването им в „Държавен вестник“ (считано от 28 юли 2022 г., когато спецправосъдието трябва окончателно да бъде закрито). От друга страна с искането на главния прокурор се атакува дискриминационната разпоредба от закона, която подлага магистратите на лустрация. Двете колегии на ВСС не разполагат с критерии, по които да направят подбор на прокурори и съдии, ако всичките решат, че искат да бъдат преназначени в една определена прокуратура или в съответния съд. Затова колегиите на ВСС тепърва ще трябва да решават дали да спрат процедурата до произнасянето на Конституционния съд по искането на главния прокурор или да започнат преназначаването на спецмагистратите, рискувайки обаче решенията им впоследствие да се окажат нищожни, ако конституционните съдии приемат, че поправките в ЗСВ на Четворната коалиция са противоконституционни.

На практика ВСС се оказва принуден да решава в крачка проблеми, породени от свръхамбицията на управляващите, чието законодателно творчество превръща спецсъдилищата и спецпрокуратурите в празни кутии за обувки. Освен ако със закриването им не е целен именно този ефект – делата на знакови лица от Прехода да бъдат първоначално блокирани, а после тихомълком „правилно решени“. Поне в идните три месеца обаче залогът – запорираните активи за 3 млрд. лева на обвиняеми олигарси, остават под контрола на държавата. А ако ВСС спре процедурата по преназначаване на съдии и прокурори, то в следващите три месеца, за ужас на обвиняеми и подсъдими, магистратите ще могат да продължат да работят по делата, а и по нови сигнали, които Специализираната прокуратура получава, включително и срещу пораждащи множество основателни съмнения за законосъобразността им действия на министри от кабинета „Петков“, а и на самия министър-председател.
Депутатите са заложили още една мина пред делата на спецобвинителите – според параграф 48 от ЗСВ, неприключилите досъдебни производства трябва да бъдат изпращани в едноседмичен срок в съответните окръжни прокуратури.

Магистратите обаче са категорични, че особено по дела с висока правна сложност подобен срок е нереалистично кратък, а всеки спецпрокурор наблюдава не едно и две подобни дела. Част от тях могат да се окажат от компетентност на различни окръжни прокуратури, може да се породят спорове за подсъдност, което допълнително усложнява прехвърлянето на делата.
Друг, породен от депутатите от мнозинството проблем – няма никаква яснота към момента какво ще се случи след 3 месеца с онези специални разузнавателни средства (СРС), които се прилагат с разрешение, дадено вече от Специализирания наказателен съд. На практика подслушванията срещу организирани престъпни групи или по разследвания за корупция ще трябва да бъдат прекратени, защото издалият разрешението за прилагането им съд ще е закрит.

Всички тези въпроси не могат да бъдат решени от съдебната власт. Затова не е изключено, особено ако Конституционният съд обяви част от промените в ЗСВ за противоречащи на основния закон, да се наложи Народното събрание отново да променя правилата, свързани с опитите на мнозинството да ликвидира спецправосъдието. Още повече, че от спецпрокуратурата вече излязоха с позиция, че настояват за поне още три месеца след влизането в сила на закона, за да могат да работят по разпределението на делата в други прокуратури. Политическата нестабилност у нас обаче може да постави правосъдната система пред свършен факт с непредвидими последици – когато измененията в ЗСВ влязат в сила в края на юли, 47-ят парламент вече да е разпуснат и поправки на поправките вече да не са възможни.

На този фон се появиха и първите негативни реакции в международен план. Постоянната конференция на прокурорите, работещи срещу организираната престъпност, корупцията и тероризма от 12 европейски държави, функционираща под егидата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа остро разкритикува България за закриването на органите на специализираното правосъдие у нас. Магистратите от европейските държави очакват политическото решение да има отрицателен ефект върху разследвания срещу трансграничната организирана престъпност, което, освен в България, на практика ще окаже негативно въздействие и върху работата на спецмагистрати в европейски план.

Автор: Екип „ТРУД“

Източник: „ТРУД“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече