На Румен Радев като политик всички в политиката му пречат, даже и собствените му „рожби“

0

Покрай почивните дни ми се натрупаха некои съображения относно разни другари, които трябва да ви споделя, граждани, че да тръгнат нещата в тази държава по-читаво. 
Първо да вземем поведението на другаря Румен Радев, човек, дорасъл от български НАТО-вски генерал до български НАТО-вски президент, без да носи и грам НАТО в себе си, само чрез 

чиста и свята обич към Русия

То бива, бива меритокрация по социалистически, обаче специалният възход на това „наше момче“ ми идва в повече. Да не би всяка заран да пие той по малко от онзи, специалния кемтрейлс, дето не го дават на всеки льохман от народа? Или просто всички момчета по света, подбрани специално от другаря Решетников за една или друга мисия, са си такива оправни? Дето викаше един покоен приятел – и в кенефа да го заключиш, пак ще намери с какво да се нахрани.   


Да, възходът на Радев, два пъти избиран от „народа“, въпреки демонстрираната от него пълна липса на реални политически качества, е повече от неприличен. Както биха казали някои естонци в Пловдив – ние, естонците, такава глупост не бихме допуснали. От друга страна обаче, българският народ явно си харесва подобни типажи и редовно си гласува за тях, за да го водят като стадо. А българската политическа класа е толкова вече некадърна и оскотяла, че не може да му се противопостави ефективно. 


Та това, което забелязвам напоследък, е, че на другаря Румен Радев като политик всички в политиката му пречат. 


Доскоро му пречеха основно Бойко Борисов и ГЕРБ. Макар че когато те сътвориха едно наистина голямо злодеяние за България, като платиха и ускорено реализираха газовата тръба от Турция за Сърбия, вместо от Гърция за България, президентът не гъкна срещу тях. И дума не обели на контра, прие го хладнокръвно и даже вероятно с вътрешна радост, като девойка – неизбежната раздяла с девичите дни.  


Обаче иначе Борисов и ГЕРБ му бяха основни врагове – дотам, че миналата година тук на три пъти бяха бламирани резултатите от редовните избори, само и само президентът да предотврати ГЕРБ да се върне във властта, а вместо това – той да настани управленска „гарнитура“ по свой вкус. Може би и мирис, знам ли ги такива как се надушват. 
Сега обаче, само месеци по-късно, Радев пак е в дълбок конфликт – този път с момчетата от собствената му „гарнитура“, които управляват. Тези младежи май най-после повярваха на очите си и схванаха, че 

до каквото се докосне Радев, излиза чурук,

 затова започнаха да се еманципират от него. А той, като усети накъде върви работата, удари го кестерме през политическото просо и им размаха директно пръст – зер, шарлатани били, които се възползват от ситуацията. 
Греховете им? Те не отговорили на очакванията на българските граждани. Предизвикали първо мирната руска военна операция в Украйна, а после направили всичко възможно великото руско оръжие да претърпи срамни загуби, като предоставили на Киев изобилна хуманитарна помощ и почти вкарали България в конфликта на страната на по-слабия. А сега даже и военно-техническа помощ се силят да оказват. 
Ми че то така ако всяка държава вземе по своя инициатива да помага на Украйна, кой ще помага на Русия? Срамота, шарлатани и войнолюбци, не искат мир, не чуват задъханото поради украинските зверства в Украйна хриптене на другарите от Кремъл, които точно в този момент, когато няма с какво да се похвалят на 9 май, имат най-голяма нужда от българската европейска и НАТО-вска солидарност…..
Аз поне така го разбрах.

Но на другаря Радев заяждането с Кирил Петков, Асен Василев и останалите младежи, не му стигна. Той взе, че се заяде пряко и с другарката Корнелия Нинова, като я обвини в двуличие по темата за българските оръжия, които, така или иначе, пътуват към Украйна. 
Тя, Нинова, била знаела за това, но си била мълчала. Ама тя пък твърди, че не била знаела, защото всъщност нямало нищо такова – самият президент обаче всъщност бил знаел какво се случва, защото лицензите за продажби на оръжие, които се изпълняват сега, са дадени още от служебното правителство на Стефан Янев. 
И освен това тя, Нинова, била знаела, че той, Румен Радев, бил създал ПП, само за да разбие БСП. 
Е, тези двамата да се оправят помежду си, аз не мога да се меся в техния семеен скандал. Мога само да напомня, че другарят Радев изначално трябва ръка да целува на другарката Нинова, която му бабува пред генерал Решетников, а не да я кичи с неизречени лоши имена, които обаче се подразбират. Така не се прави дори с лошите вещици в хубавите приказки. 

От казаното е ясно, че 

проблемът на Радев е неговият неистов мерак за власт – затова и всеки, който я упражнява, му е враг

Човекът просто иска да командори и не трае начело на практическото управление да бъде друг. Дори ми се струва, че ако по някакъв начин алтер егото му – Стефан Янев, се докопа до премиер на редовно правителство, Радев и с него ще се смрази. За служебното го трае, защото е за кратко, но ако е редовно….. 
Така или иначе, на фона на всички тези нови фронтове, които си отвори в политиката, имам съвет към другаря Румен Радев – да млъкне. Поне за малко да млъкне, ако иска да си изкара мандата, без да бъде изритан позорно от поста. 
А би трябвало да бъде изритан позорно, както призова Оги Минчев, защото с редовно изразяваните си антибългарски по същество позиции, позори…..не, не себе си или президентската институция, а цялата страна. 
Прав е Асен Василев и думите му за президентския позор, подкрепени от Петков, Събев и някои други, са добра първа стъпка за пълна еманципация на тези момчета от Румен Радев. Те имат шанс най-после да застанат от правилната страна на промяната – трябва само първата им стъпка да бъде последвана от 

бързи крачки

За целта трябва да бъдат изритани от управлението разни министри, които са от кохортата на Радев. С Бойко Рашков е лесно, доколкото има добър повод за оставката му – съдебното решение, според което акцията на МВР за арест на Борисов и Ко е толкова некадърно проведена, че това не може да не бъде признато публично. Ако аз бях на мястото на Рашков, досега и сам щях да си подам оставката, но, както знаем, хора като него не изпадат в чак такива морални напъни. 

Външният министър Теодора Генчовска също трябва да си тръгне веднага. Тя се държи точно като дългата ръка на президента в кабинета и нека ИТН не си правят илюзии, че е техен човек – така че да си я оттеглят и да я заменят с друг, по-читав министър. Ако имат такъв под ръка. Ако не – и мен да назначат, по-добре ще се справя от Генчовска.

Военният министър Заков също е странна птица. До вчера той повтаряше като папагал тезите на Радев за българската политика спрямо Украйна, но в едно интервю сега даде вид, че обръща палачинката и, поне в личен план, е най-горещ привърженик на военна помощ за Украйна. Не съм сигурен – но да видим. Може да му се даде малко време. 
Сигурно има и други министри, които трябва да бъдат разчистени заради топлите им връзки с президента Радев, но

 човекът, който задължително трябва да се махне, се нарича Корнелия Нинова

Разберете, бе, момчета – не може с комунистите човек да става ортак в управлението, който и когато го направи, после винаги се хапе отпред и отзад. Няма да ви връщам чак към тъй наречения Отечествен фронт и съдбата на участниците в него. Стига само да се сетим за съдбата на НДСВ, партията, която танцува няколко лета и се спомина заради отровната прегръдка с комунистите. Или да си припомним как, след няколко явни и тайни управления с комунистите, ДПС спря да бъде решаващ фактор в реалния български политически живот и контактът с Движението яростно се отхвърля като опция дори от самата БСП. 

Да, който иска принципност в политиката, не може да сътрудничи с безпринципни политици като Нинова и червените барони, чиито конци се дърпат от „бившите“ рицари на плаща и кинжала, плюс руското посолство в София. Който иска да стои на позициите на истината и справедливостта, да се бори с корупцията, да развива евро-атлантическата интеграция на страната, да следва принципите на свободата и демокрацията, не може да влиза в колаборация с комунисти, независимо как те се наричат в момента и колко нужни са гласовете им за съществуването на самото управление. 
Това е точно същото, като да тръгнеш да правиш бизнес с Русия и да смяташ, че руснаците няма да те измамят, използват или изнудват. Или е като да сключиш договор с Дявола и да се надяваш той наистина да изпълни своята част от сделката. 
Стига наивност, де! Да затворим детската градина и вече да работим като зрели политици, а?   

Автор: Пламен Асенов

Източник: Fakti.bg

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече