„В Европа има две тенденции в подхода към Русия. Първата е на САЩ, Обединеното кралство, Прибалтика, Полша и Румъния. Те залагат на военното решение на конфликта. Втората е на Германия и Франция и тя търси политическо решение. Нито една от тези две тенденции не е проруска.
…
Посещението на секретаря по отбраната на САЩ Лойд Остин в Киев и срещата на НАТО в базата Рамщайн в Германия официонализираха съществена промяна в подхода на ЕС и НАТО спрямо войната. Промени се целта. Отпадна целта „мир“ и тя беше заменена с „война до победа“. НАТО и САЩ взеха най-важното решение, че няма да воюват в Украйна с Русия. Ако на първия етап на войната приоритет беше прекратяването на войната, сега на преден план излиза нейното продължаване. Натискът е върху партньорите за оказване на военна помощ на Украйна, а не върху Русия за прекратяване на войната. Проблемът е, че затъването на Русия във войната означава затъване и на Украйна във войната. Всичко това е за сметка на човешкия живот.
…
Очертава се разкъсване на континента Европа, което да е дългосрочно и с пикове.
…
Като Европейски съюз се намираме в парадоксална ситуация – искаме да се откажем от доставките на руски газ, защото това помага на Владимир Путин да финансира войната, но настояваме Русия да не спира доставките си точно сега.
…
В условията на санкции и контрасанкции това, което наблюдаваме, изглеждаше логично. Според публичната информация четири европейски страни и 10 големи европейски фирми са приели изискването за превалутиране на покупките си в рубли. България е поставена в много сложна ситуация… България има няколко възможни пътя за търсене на решения – настояване за единен подход в рамките на Европейския съюз, търсене на решение с „Газпром“ или осигуряване на алтернативни източници.
…
Русия може да разполага с военната мощ, за да постигне своите цели в Украйна, но няма политическия ресурс, за да ги защити след това в международен план. Вероятно ще се очертае мащабен и дългосрочен замразен конфликт, пълна липса на взаимно доверие, дълбоко конфронтирана международна среда и милитаризация на международните отношения.
…
Все по-ниско пада прагът на военните действия и се доближаваме до една непредсказуема среда. Опасно към момента е, че има сигнали, че войната може да излезе извън територията на Украйна. Опасни са атаките срещу Приднестровието в Молдова. Това вече засяга трета страна и това може да доведе до разширяване на войната.
…
Сигурността и на Европа, и на Русия не може да бъде гарантирана в условията на конфронтация.“
Любомир Кючуков, директор на Института по икономика и международни отношения и бивш зам.-външен министър пред БНР. Чуй тук целия му коментар.
Източник: E-vestnik.bg
