Решението на Вселенския патриарх за сваляне на схизмата от Охридската църква е в най-добрите традиции на византийската дипломация: стъпка към разрешаване на казуса или пълно заплитане с непредвидими последствия
Докато руският патриарх Кирил съвсем очаквано се любуваше на деветомайския Парад на победата на Червения площад, от константинополската катедра Вселенският патриарх Вартоломей направи изненадващ ход, който вгорчи предвидената за по-късно архиерейска наздравица в Москва.
Официалното съобщение от Вселенската патриаршия трябва да се чете внимателно, защото е в най-добрите традиции на византийската дипломация:
“Светият синод обсъди подробно църковния въпрос на Скопие и окончателно оцени подадената апелация, след като взе предвид многократните призиви на държавата Северна Македония, реши:
1. Приема в евхаристийно общение йерархията, духовенството и нейния народ при архиепископа на тази църква г-н Стефан, като излекува раната на схизмата, изливайки елей и вино върху нея.
2. Остава на пресветата Сръбска църква да уреди административните въпроси между нея и църквата в Северна Македония в рамките на каноничния ред и църковната традиция.
3. Признава тази църква с името “Охридска”, като районът на нейната юрисдикция е само в границите на държавата Северна Македония, както е обещано писмено на Вселенската патриаршия и нейния предстоятел, с изключване на термина “македонски” и всяка друга производна на думата “Македония”.
Обявлението веднага предизвика разнопосочни реакции в Москва, Скопие, Белград и София.
Това решение не означава томос за автокефалност, с който официално се регулира международното име и статуса на нашата църква, а е израз на бащина любов и грижа от страна на Вселенския патриарх, писаха медиите в Северна Македония. 
Светия синод на Вселенската църква
В какво точно се състои Вартоломеевата бащина любов към Скопие?
Най-вече във факта, че благодарение на това решение македонските свещенослужители вече ще са в евхарийстийно общуване с тези от останалите православни църкви, тоест ще могат да служат заедно литургия, което досега бе невъзможно.
Само дето няма да им е позволено да се наричат “македонски”. Което е, разбира се,
изцяло съобразено и продиктувано от гръцката политическа линия
И това със сигурност би трябвало да разгневи определени среди в Скопие.
Вселенският патриарх остава на сърбите да решат административните проблеми с македонците. Това значи, че Сръбската православна църква (СБЦ) ще трябва да реши дали т.нар. Охридска църква (или както и да се казва) ще бъде архиепископия, екзархия, или митрополия. Защото СБЦ се води църква-майка, от която македонската се е отделила.
Това е много хитър ход на Вселенската патриаршия да премахне схизмата, но да остави въпроса за афтокефалията нерешен, коментира богословът доц. Костадин Нушев.
Според него Вселенската патриаршия ще наблюдава какво ще предприемат сърбите и в зависимост от техните действия, ако проблемът не се реши на двустранна основа, патриарх Вартоломей по-късно може да даде томос на македонците.
Няколко български духовници вече изразиха мнението си в социалните мрежи, от което става ясно, че тълкуванията за случилото се са различни, според разбиранията. Според някои е без значение какво ще направят сърбите, защото македонското духовенство вече не е схизматично, а в Република Северна Македония (РСМ) съществува официално призната, административно разгърната църковна структура.
Тоест, автокефалията е фактически налична.
Има също историци и богослови обаче, според които решението на Вселенския патриарх може да е
“елей и вино” за македонците, но е нож в гърба за нас, българите,
за които Охридската архиепископия е част от историческото и духовното пространство, както и най-старата българска църковна институция.
Мненията по този въпрос вече предизвикаха отделна дискусия. Защото има гласове, които припомнят, че Охрид, Битоля, Струмица и т.н. са отдавна извън границите на България. Съответно с решението от 1945 г., с което е вдигната нашата схизма, тези места са оставени извън диоцеза на Българската православна църква.
Пропусна ли през 2017 г. шанса си Българската православна църква да стане църква-майка на македонската?
Повечето сериозни богослови твърдят, че тази тема е абсолютна спекулация и тогава Светият синод е взел единственото правилно решение.
А то е “да съдейства пред Вселенската патриаршия за премахване на схизмата и придобиване на канонически статут” на Македонската православна църка.
И наистина следващата година македонците подават молба за апелация пред Вселенската патриаршия за вдигане на схизмата, установяване на канонично и евхаристийно общение и решаване на спора със Сръбската православна църква.
И на 9 май се случи точно това, коментира доц. Нушев.
В сегашната ситуация Светият синод на Българската православна църка вероятно ще направи най-мъдрото нещо – ще изчака да пристигне официалното уведомление от Вселенската патриаршия. А докато чака, ще наблюдава реакциите на останалите, за да се ориентира по-добре в ситуацията.
Най-големият проблем в случая за нас би бил, ако се получи разцепление в синода, допускат някои църковни деятели.
За сърбите обаче остава голямото притеснение, че Черна гора също е подала апелация
пред Вселенската патриаршия.
В същотото време решението на 9 май дойде два дни след като сръбският епископ Фотий съобщи, че в Ниш се водят преговори между СПЦ и Македонската православна църква (МПЦ), в които е участвал лично сръбският патриарх Порфирий. 
Сръбският патриарх Порфирий. Снимка: Архив СНИМКА: РОЙТЕРС
Епископ Фотий тогава коментира, че е възможно още този месец МПЦ да се върне в канонично единство със СПЦ за първи път след разкола от 1967 г.
Очевидно с решението си Вселенският патриарх е изненадал не само руския, но и сръбския патриарх, който тези дни отива в Черна гора, за да се опита да предотврати евентуален нов неприятен развой на събитията.
Мненията на повечето наблюдатели обаче са единни по въпроса, че
случващото се е част от много по-голяма игра, която минава през личните отношения на Вселенския патриарх Вартоломей и Кирил Московски.
А събитията в Украйна само изострят допълнително тези терзания. 
Руският патриарх Кирил СНИМКА: Ройтерс
Вероятно обнадежден от това, че Русия губи ежедневно позиции в Украйна, включително канонично подчинените на руския патриарх свещенослужители в Украйна вече не го поменават в молитвите си, Вартоломей се опитва да вземе надмощие, утвърждавайки доктрината си за последна православна инстанция.
Освен това очакванията през юни РСМ да получи покана за начало на преговори за членство в ЕС, дава допълнителни надежди на Вартоломей да обедини около себе си православните църкви на страните от Евросъюза и да изолира още повече руския патриарх.
Решението на 9 май може да се окаже стъпка към разрешаване на проблема с македонската църква, от една страна, но в същото време възелът на противоречията може да се затегне още повече и да доведе до неочаквани последствия.
Или по-просто казано – бащата е яснен, но майката все още остава под въпрос.
Източник: „24 часа“
