Ще издам заповед за пълна проверка по всички аспекти на „Южен поток“. Този тип проекти са точно това, за което се говори, когато корупцията се използва като инструмент за външна политика от страна на Путин!“ Това обяви пред министрите от кабинета малко след завръщането си от САЩ премиерът Кирил Петков.
Поредната словесна грешка на Петков не е съществена в случая, макар че отчаяната му битка с българската граматика е в състояние да извади от кожата и докара до лудост всеки лингвист. Съществен е смисловият наратив, който не буди съмнение в оценката както за отбития, така и за пуснатия през българска територия руски газов поток. При това премиерът поясни, че западните партньори виждат корупцията у нас като основен руски инструмент за влияние както в региона, така и в Европа.
В този смисъл правата логика сочи, че не беше нужно Петков да бие път до Вашингтон, за да открие топлата вода. Кривата логика сочи обаче, че ако български управник не се позове на големите началници зад граница, няма как да е управник. Няма лошо, стига заявката да бъде изпълнена, докато гоним вятъра с диверсификацията. Проблемът е, че предизборните заклинания за изчегъртване на властовата мафия зациклиха, а антикорупционните обещания кънтят на кухо и не притесняват задкулисието. Затова от ГЕРБ, ДПС и обслужващите ги медии си правят – при това с нескрито удоволствие- гаргара с договорените от Петков в Белия дом американски танкери.
Кой ще е доставчикът, какви ще цените, в какъв обем и докога ще са доставките, ще има ли посредници – внезапната визита на Петков зад океана беше направо разпердушинена. И честно казано за това има основания, защото втечнената алтернатива на тръбния газ изглежда както невъзможна, така и нелепа предвид липсата й в енергийната ни политика допреди три месеца. Как да повярваш, че несвършеното от властта за десетилетие може да бъде наваксано в условията на украинския хаос.
Да, газ все отнякъде ще се намери, пък за цените – както и каквито дойдат. Но, ако пълното проверяване на газовите потоци не се случи и не приключи с осъдителни присъди, политическата мафия ще дебелее неизчегъртана, а корупцията ще си остане инструмент за външна политика в чужда полза.
При тази перспектива нямаме нищо против антикорупционните контри на ГЕРБ относно газовите посредници в коалицията на промяната. Като заявката за сезиране на МВР, ДАНС и прокуратурата за практиката „Булгаргаз“ да купува руска суровина „от посредник на 102 евро и една част от него му го продаваме обратно за 82 евро“. И ще става все по-трудно да бъде възразено на уверенията, че „ако ние участвахме в управлението, още февруари щяхме да преговаряме за алтернативни доставки“.
Защото е ясно, че след десетилетно преяждане с власт, при тази опозиция пета колона не ни трябва. Навсякъде ще търсят далавера, защото изобщо не не могат да си представят, че може и да няма такива. И, ако я намерят без да са си платили за тяхната, забравете за чегъртането. Което ще си остане илюзорно, докато наистина не се случи. Както е казал Буров, “българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество – винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава”. И за онова, което краде.
Автор: Огнян Стойчев
Източник: „Банкеръ“
