НАРОДното събрание и НАРОД-ът – два различни свята

0

Народното събрание е най-лъжовната институция у нас. „Съединението прави силата“ свети на фасадата. Лозунг, който няма нищо общо с реалността. Разделението властва в святата обител на демокрацията. Пред избирателите, които са пратили депутатите вътре, стоят заграждения и решетки. Да не търсят сметка от ония с дебелите заплати и сочните кюфтета.

Народното събрание е вдигнато по проект на виенския архитект с български произход Константин Йованович. Той решава постройката в неоренесансов стил. Заседателната зала е предвидена за 320 работни места и 600 души публика. Не са предвидени решетки.

Като идва време да си вземе хонорара, Йованович се явява при министър-председателя Драган Цанков. В договора е записано, че трябва да получи 6000 лева плата. „Слушай чоджум1, абе ти знаеш ли какво са това 6000 лева? – задава реторичен въпрос Цанков. – Голяма, страшно голяма пара е туй, хей! Кой на днешно време може да припечели такова нещо? Та такъв и звездите от небето да сваля, пак не ще може да се докундиса2 до такова богатство!“

„Я слушай, момчето ми – казва бащински дядо Цанков, – вземи ти 3000 лева, та си иди със здраве и благословия. То и тия пари са много, но нейсе, от мен да мине, трудил си се. Хем като излезеш оттук, да не вземеш да разправяш какво си получил! Народът ще ми счупи главата, ако разбере как стопанисвам парата му.“

Снимка: „ТРУД“

Първият държавен мъж се позовава на народа и прибира икономисаната сума в джоба!

Народното събрание отваря двери на 25 ноември 1884 г. Сградата е осветена с водосвет и банкет. Тогава за първи път легендарните кюфтета влизат в ковачницата на закони. Вестник „Средец“ документира историческото събитие:

„После божествената служба, извършена от духовенството ни начело с Негово Високопреосвещенство Митрополит Климент, поканените седнаха да ядат и да пият на приготвената по тоз случай закуска. Много наздравици се произнесоха, както обикновено в такива обстоятелства, когато патриотизмът се хвърли в обятията на веселбата, или vice versa3, веселбата подбуди и разпали патриотизма.“

В ония години няма заграждения и решетки, входът на парламента е свободен. Всеки, който иска да се наслади на зрелище, си купува билет. В камарата се ходи като на театро. През 1895 г. Вазовите герои Кардашев и Тачев плащат за Осмото народно събрание. Двамата сядат в зрителската галерия и стават свидетели на вартоломеевски сцени:

„Един господин с голяма глава, с пълно почервеняло от яд лице, наежен като глиган, ревящ ужасно, скокнал прав, думаше нещо на оратора, което потъваше в мълвата, и яростно удряше банката си, която трещеше под железния му юмрук и отхвърляше книжата, що стояха на нея.“

Кардашев си намества очилата, а Тачев пенснето:

„Не по-малко живо участие вземаше в караницата един друг великан, само с по-човешка физиономия и с по-голям търбух. Той, влезнал в кулоара, неустрашимо се пулеше на първия с признаци на ужасен гняв и блъскаше чина на съседа си, комуто премаза ръцете с един нов удар на десницата си.“

Най-много актьори играят в Третото велико народно събрание – 493. Най-малко са в Третото обикновено – 47. Тази бройка защитава Захари Стоянов. Той се аргументира с пословицата „Много баби, хилаво дете!“ и пише:

„50, най-много 80 депутати като си имаме, било с тупкане по гърба, било с други някои средства, ще можеш да ги окоткаш. Ами на 250 души дава ли се джувап?4 Се ще се намери някоя крастава коза, която да ги оскверни.“

Колкото и да са депутатите, те не представляват народа. Всъщност не са избрани от него, а от партийните елити. Но понеже без избори не може, най-разумно е бройката да съответства на парламентарните партии. Ако шест влязат в Народното събрание, излъчват шестима говорители. Ако са три, само трима ще обитават камарата от името на съответната политическа сила. Справедливо и икономично.

Защото мъдрите глави на нацията вземат три средностатистически заплати. Тоест парламентарното братство е три нива над обикновения българин. Към сумата се начисляват добавки за ръководни постове в парламентарните групи и постоянните комисии. Отделно са средствата за сътрудници, приемни, венци и букети. Като се тегли чертата, излиза, че един депутат струва месечно около 10 000 лева.

Загражденията и решетките обаче трябва да останат!

Такива нямаше в идилията на социализма. Тогава Народното събрание пак беше театър, но куклен. Заслужили артисти кукловоди изнасяха впечатляващи спектакли. Всеки имаше свой творчески натюрел и характерен стил в дърпането на конците.

Фердинанд Козовски с отсечено офицерско движение, усвоено във Военната академия „Фрунзе“. Сава Гановски теглеше с плавна методика, научена в московския Институт за червена професура. Станко Тодоров опъваше леко и елегантно, какъвто си е по природа.

Четири десетилетия тези команди вдигаха гора от ръце. Винаги „за“, никога „против“ или „въздържал се“. Само в оная епоха „Съединението прави силата“ беше реалност.

Изгря демокрацията и започнаха да коват заграждения и решетки. Понеже Кремиковци фалира, от вносна висококачествена стомана. Ако Рачо Ковача беше наш съвременник, щеше да ръководи задругата на майсторите. Има от какво да се пазят така наречените „народни представители“.

През 1994 г. се срути Тридесет и шестото събрание. Януарските бунтове през 1997 г. изметоха Тридесет и седмото. Доматената революция през 2012-2013 г. бомбардира със зеленчук Четиридесет и първото. Следващите два парламента също абдикираха. Последният оцеля с опълченска отбрана.

Снимка: „ТРУД“

Сега гледаме сеира на най-новия в многострадалната история на отечеството.

1 – момчето ми
2 – добере
3 – обратното
4 – излиза ли се насреща

Народът в атака.
Народното събрание от птичи поглед.

Автор: Расен Тахов

Източник: „ТРУД“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече