Натискът на автобизнеса: Сенките на ГЕРБ и ДПС надничат зад транспортните протести

0

Кризата, инфлацията и неизвестността около войната все по-силно превръщат България в страна на връзките и сенчестите зависимости. Държава, в която обръчи от „наши“ фирми и бизнес любимци, подкрепяни всякак от своите политически патрони, крепнат в собствен свят, паралелен на останалата икономика. А когато „парниковите“ условия се променят, въпросните фирми първи скачат на протести. 

Показателно е поведението на големите играчи в транспортния бранш, които лесно намираха общ език с предните управляващи, а сега поставят ултиматуми за милиардни държавни помощи и отстъпки, искат министерски оставки и изпитват устойчивостта на „младото правителство“ с блокади и протести, възползвайки се от трудната ситуация с бума на цените и енергийните неволи. В момента браншът натиска властта за всевъзможни помощи и реверанси  – да се намалят данъците за автогоривата, да се махне биодобавката, да не се вдигат тол таксите за български камиони и автобуси, да се качат тол таксите за чуждестранните превозвачи, да се увеличат субсидиите за пътническите превози, да не се променя транспортната схема и т.н.  

Високата „сеизмична“ активност на транспортния бизнес събуди много въпроси и съмнения. Анализатори съзират зад недоволството на превозвачите

политико-икономически интереси

– на ГЕРБ, ДПС, на групи и кръгове, които дузина години поддържаха гласно или задкулисно старата власт. 

Най-острата атака срещу кабинета на премиера Кирил Петков някак странно се съчета със спирането на доставките на газ от страна на Кремъл. На 28 април, само ден след като Путин затвори газовия кран за България, превозвачите свикаха пресконференция, за да обявят, че искат оставките на вицепремиерите Асен Василев и Гроздан Караджов и на транспортния министър Николай Събев. А един от лидерите на недоволството отсече:

„Икономическата война, която води правителството, не е наша война“

Не мина много и сърдитите превозвачи рекоха, че вече не им стигат три министерски оставки, а се присъединяват към исканията на част от работодателските организации да си ходи цялото правителството. Но уверяват, че нямали политически искания. Изглежда, в техните очи свалянето на правителството не е такова.

На 5 май се разигра поредната „драма“. Обидени от неотстъпчивостта на премиера Кирил Петков, лидерите на превозвачите напуснаха срещата с него, а после обявиха – ще има масови протести и на 10 май, и на 18 май.

Защо започна този  „бунт“ 

срещу правителството на четворната коалиция?

Отговорът може би се крие в историята на успехите и връзките на някои от фирмите – основни организатори на протестите. Ако човек се порови в близкото и в не толкова близкото минало, ще открие, че са в топли връзки с „управлението от джипката“.  Показателна за връзките бизнес – власт е кариерата на Йордан Арабаджиев – шеф на Съюза на международните превозвачи. По времето на първия кабинет на ГЕРБ той е бил зам.-директор на Агенция „Автомобилна администрация“, а преди това е оглавявал отдел „Контролна дейност“ в ДАИ – Пловдив.

Фрапантен случай на „симбиоза“ е едно от лицата на протестите –  Екатерина Йорданова. Тя е едновременно председател на Транспортните синдикати (СТСБ), общински съветник на ГЕРБ в София (а съветниците се явяват собственици на общинските транспортни фирми) и успоредно с това е председател на „Жени-ГЕРБ“.

„Карат С“ – дружество, причислявано към „обръчите“ на ДПС, е собственост на Миролюб Столарски, бизнесмен, свързан с някогашната Държавна сигурност (бе осветен като агент „Митко“). Компанията е „оператор“ на част от софийските градски автобусни линии.

„Арда Тур“ пък е притежавана от предприемача от ДПС Себахтин Исмаил, бивш общински съветник в Хасково.

Ивайло Константинов, бивш собственик на „Юнион Ивкони“ (фирмата се сля с „Груп плюс” в ново дружество –  „Транспект”), беше депутат от ГЕРБ. Смята се за приближен на Бойко Борисов. Като се зае с политика, обяви, че повече няма да се занимава с транспортен бизнес. Но остана в ръководството на Националното сдружение на автобусните превозвачи.

Любопитен детайл е, че малко след като бившите конкуренти „Юнион Ивкони” и „Груп плюс” се сляха в „Транспект”, новата компания без проблем получи голям кредит – 40 млн. лева, от Българската банка за развитие (ББР). „Тайната“ излезе, когато Кирил Петков стана служебен министър на икономиката и посочи „Транспект“ като един от най-едрите ползватели на заеми от държавната ББР.

„Транспект” се оплакват, че напоследък много ги притеснявали – с ревизии от НАП, с проверки от „Автомобилна администрация“.  Допускат, че причината е, че ги смятат за близки до ДПС и ГЕРБ. Дали наистина държавата ги „репресира“, или просто са свикнали да работят на завет,  без проверки?

На фона на тези преплитания не бива да се учудваме, че превозвачите не харесват сегашната власт. И че използват странни похвати за „изобличаване“  – като онзи тайно направен аудиозапис от срещата им с Кирил Петков, на който се чувало как премиерът „арогантно“ им обяснявал, че няма как да изпълни претенциите им.

Дали е имало план за сваляне на кабинета „Петков“,

вкл. чрез транспортни блокади и протести из цялата страна? Това е в сферата на конспирациите.  Така или иначе, правителството пое ангажимент да направи отстъпки. МРРБ потуши един от големите „пожари“ – спора за обхвата на тол системата и за вдигането на таксите, като предложи работна група с участието на представители на бранша да намери приемливи решения.

Тол системата е най-големият „трън в петата“

на автотранспортния бизнес, или по-точно намерението на кабинета тежките МПС-та да плащат и за пътуване по второкласни шосета. Това е обективна необходимост – защото претоварени тирове от доста време „бягат“ от платените пътища и разбиват второстепенни шосета, без да внасят и стотинка. Сега министър Гроздан Караджов просто се опитва да върне смисъла на тол системата: който руши шосетата, трябва да плаща, за да могат да се поддържат; който руши повече, трябва да плаща повече. В момента собствениците на леки коли внасят много повече пътни такси от огромните тирове и автобуси, в което няма никаква икономическа логика. Навсякъде в ЕС е точно обратното – тежкият превоз има по-голям принос. Само ще припомним, че началният план за въвеждане на тол системата предвиждаше по-високи такси, достигащи до 90 ст. за километър за най-тежките МПС-та, и дори имаше вариант да се включат третокласни пътища. Но превозвачите се намусиха и „добричкият“ Бойко Борисов намали и размера на таксите, и обхвата на платената мрежа. Оправданието беше пандемията и ограниченията, които наистина удариха транспортния бизнес. Но ето че сега автопревозите са в разцвет, „керваните“ на колела се множат (и транзитът е голям), а тол таксите си стоят ниски и парите за пътни ремонти изобщо не стигат. На всичко отгоре „тарикатите“ заобикалят платените пътища и предпочитат да навъртят малко повече километри по второкласни пътища, за да спестят от такси.

Лидери на протестите се жалват, че на година плащат по 15 000-25 000 лв. тол такси за един камион. Като се знае каква е тарифата, излиза, че камионът е пропътувал 625 000 км за 12 месеца. Всъщност това е възможно само хипотетично – ако шофьорът е работил всичките 365 дни в годината по 12 часа в денонощие и като същински супермен е летял със средна скорост от 143 км/ч!

Факт е, че

световната инфлация и войната в Украйна предизвикаха бум на цените

на петрола, а оттам – и на течните горива. Превозвачите обаче смятат, че правителството е виновно за ценовия бум и че е длъжно да занули акцизите на автогоривата – бензина, дизел, автогаз. По данни на митниците през миналата година касовите постъпления зa 2021 г. от тези акцизи са 2,44 млpд. лв. Отказването от тези пари няма как да не се отрази на стабилността на бюджета. В тази връзка е редно да се запитаме дали исканията за безакцизни горива нямат и по-дълбока цел?  Всеки знае, че опразнената хазна и трупащите се дългове на държавата са знаци за провал на управляващите и смяната на властта става по-лесна. 

Интересен „детайл“ е, че протестите на превозвачите получават редовно подкрепа и от „патриотичните“ партии, а по митингите на автобранша нерядко се виждат лозунги срещу ЕС и НАТО. Което също показва, че протестите имат немалък политически привкус.

……………………………………….. 

Кой крив, кой прав

„Твърденията, че транспортът страда от кризата, са абсурдни. Тази „аргументация“ е несъстоятелна – в  момента има ръст на трафика от камиони с над 18,3%“ коментира икономистът Георги Ангелов. „Напротив, камионите все повече вървят и рушат пътищата у нас и влошават ситуацията по шосетата. Време е да започнат да плащат реални тол такси, за да може да се поддържат пътищата в нормално състояние. В този смисъл няма икономическо оправдание за протестите“, смята той.

„Що се отнася до скъпите горива, може да отидат да протестират срещу този, който вдига цените им. Една дума не се казва за рафинерията в Бургас, която купува евтин руски петрол, пък продава все по-скъпи горива. Някак си много удобно се пропуска тази тема, което е абсурдно. По същия начин миналата година цяла година „Газпром“ няколко пъти вдигаше цената и никой нищо не каза. Всички обаче се оплакват, че има инфлация. Не можем да си затваряме очите пред фактите и да мислим, че правим нещо“, казва икономистът.

Относно исканията за зануляване на акцизите на течните горива Ангелов припомни, че това ще коства много пари на бюджета. „Въпросът е, че няма никаква гаранция дали рафинерията няма да вдигне още повече цената на горивата и да изяде цялото намаление на акциза. Това е проблемът. Представете си, с махането на акциза се очаква горивата да паднат с 30 ст., а на следващия ден производителят вдига цената с толкова и тя изяжда намалението, вместо то да отиде при превозвачите. Само за последните няколко седмици дизелът например поскъпна много и е време да се реши проблемът с рафинерията. За това позволяваме вносът на руски петрол, за да са евтини горивата, но те продължават да поскъпват въпреки по-ниската цена на преработвания у нас нефт. Там е решението“, смята икономистът.

Методи Костурски, „Сега“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече