Корнелия Нинова май още не е разбрала, че вече не е партиен вожд, а е министър. Остава на вълна „“Другари, дайте да дадем“. Речникът на икономическия вицепремиер е архаичен, посланията й лъхат на соцнафталин. „Няма да допуснем спекула, няма да позволим на нелоялни тъговци да трупат свръхпечалби на гърба на народа“, повтаря тя в инфлационната жега. Лошото е, че този език и това мислене се оказват заразни дори за министри от десния фланг.
Преди дни министърът на икономиката нареди на две комисии – за защита на потребителите (КЗП) и на по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) да изготвят план за
строг контрол и недопускане на спекула,
след като заработят новите мерки на правителството (някъде след 1 юли). Това напомня за онази приказка, в която злата Баба Яга наредила на добрия главен герой „Отиди не знам къде, донеси не знам какво“. Как клетите комисии да изготвят план, като мерките дори още не са уточнени и не се знае кои от тях и кога ще бъдат приети (ще са нужни и нормативни промени, вкл. и на закони).
А социалистката министърка продължава да тъпче в грешни коловози: „Искам строг контрол – да не се пречи на коректните фирми, но тези, които спекулират с цени, да усетят цялата строгост на закона“.
Според тълковните речници разговорният смисъл на „спекула“ е: гешефт, далавера, нечестна търговия за бързо забогатяване, основано на препродажба, разлика в цените, дефицит на стоки и др. Но в българското законодателство понятие „спекула“ няма. Всъщност да се спекулира с цените е най-нормалното нещо в нормалната икономика – бизнесът калкулира в цените очакванията си за бъдещето и в това няма нищо укоримо. „Спекулирам“ идва от латински и означава предполагам. Нинова е толкова отдавна в политиката, че вече трябваше да е придобила поне базисна икономическа грамотност.
През 1990 г., след като България формално скъса със соца, бе приет Закон за борба със спекулата. С свобождаването на цените той остаря и бе отменен. Днес съвсем малко цени подлежат на някаква държавна регулация – ток, парно, вода, газ. Промените в тарифите се преглеждат от КЕВР, за да е сигурно, че не са надути, а отразяват реални разходи. В останалите „сегменти“ нещата са ясни –
цените зависят от търсенето и от предлагането, не от Корнелия Нинова
или от някоя комисия.
В стария закон пишеше, че спекулативна стопанска дейност е продаването на стоки и услуги по цена над определената, както и укриването или отклоняването на стоки. Днес имаме други закони, съобразени с правото на ЕС. Те отчитат, че вредните изкривявания на цените се причиняват от монополи, картели и компании с доминиращи пазарни позиции (както и от тъпи държавни регулации, но това в законите не го пише). Водеща роля в контрола е възложена на КЗК – Комисията за защита на конкуренцията. А Нинова все възлага надежди и задачи на други комисии…
Да вземем „кризата“ с олиото. Имаше ли „спекула“, когато в някои магазини се появиха етикети „7 лв. за литър“? По-скоро някой пробва да надуе цените, хората се паникьосаха за кратко, но бързо разбраха, че презапасяването е без смисъл, и цените скоро слязоха до приемливи равнища. Помогна и това, че висши чиновници излязоха в медиите и обясниха, че плуваме в море от слънчоглед и олио и няма място за тревога. А Нинова се закани да накаже „спекулантите“ и нареди масирани проверки. КЗП отчете „големи“ нарушения – някакви магазини прекалено бързо изчерпали олиото, което обявили на промоция. Ще проучим защо и виновните ще бъдат наказани, зарече се комисията. С това боренето на спекулата в слънчогледовия сектор приключи. А КЗК още проверява има ли олио картел.
Подобна
бутафорна намеса на държавата се разигра и на петролния фронт
Някакви малки бензиностанции и някакви партийно ангажирани купувачи се опитаха да създадат паника за „недостиг“ и за „шоково поскъпване“ на бензина, използвайки каналите за бързо разпространение на истински и фалшиви новини – социалните мрежи. И в този случай паниката се спихнаха бързо, хората видяха, че нищо апокалиптично не се случва, и опашките по бензиностанциите изчезнаха изведнъж като с магическа пръчка. А какво направи държавата? Пак обеща проверки за „спекула“. Резултати – нула. КЗК пак нещо проверява… И понеже горивата продължиха неумолимо да поскъпват – главно заради външни за България фактори като война, санкции и т.н., държавата реши, че трябва да въздейства пряко върху цените. Така се появиха идеи като 25-те стотинки отстъпка на литър бензин и дизел, намаляване на акцизи, на ДДС и т.н.
Историята с 25-те стотинки граничи с абусрд. Не се разбра кой е „бащата“ на идеята, не се разбра и как е изчислен размерът на отстъпката – защо точно четвърт левче на литър, а не 20 или пък 50 стотитнки например? Мъките на изпълнителната власт да избистри механизма за прилагане на намалението продължават. Накрая ще се окаже, че „администрирането“ на отстъпката е толкова скъпо – времеемко и трудоемко, че я обезсмисля.
Може ли държавата наистина да организира такава програма за подпомагане на шофьорите, които карат обикновени коли с обикновен бензин/дизел? При това като стоварва огромни бюрократични тегоби на бензиностанциите – да проверяват дали колата е на гражданин, а не на фирма, да пишат фактури, да чакат държавата да им възстанови парите за намалената цена и т.н.
Та същата държава вече трети месец не може да осъществи прословутата зърнена сделка – която трябваше да допълни държавните запаси с жито и слънчоглед за 1.2 млрд. лева. Замисълът бе да се потушат ламтежите на евентуални спекуланти да скрият зърното и да създадат изкуствен недостиг, за да си „напълнят гушите“. Двете отговорни министерства – на финансите (за парите) и на земеделието (като купувач) още се суетят, междувременно котировките на пшеницата по света и у нас превзеха нови върхове, а обещаното дозареждане на Държавния резерв го няма.
„Свръхпечалби“ е друга любима на Нинова тема – още от миналата година, когато започна големият рейд на цените на тока. Но в българската нормативна уредба няма такъв термин. А като нямаш дефиниция, как определяш кое е в нормата и кое е „свръх“? Сега Нинова готвела
Закон за облагане на свръхпечалбите –
вдъхновена от това, че приходите на предприятия като АЕЦ „Козлодуй“ летят в Космоса заради скъпата електроенергия. Намерението е с данък свръхпечалба да бъдат „зарадвани“ и държавни, и частни енергийни предприятия, а също и други сектори, които в момента печелят здраво. Идеята за изземане на ресурси от „свръхпечелещи“ вирее и в други страни, но ефектите от такава репресия са спорни, България няма никакъв капацитет да кове и да прилага подобно законодателство, а щетите може да са огромни, вкл. и съдебни искове с огромни претенции от засегнати компании.
Да бе само Нинова, нямаше да е толкова трагично, но други в управленския екип показват „ретро“ мислене и незнание. Като с мораториума върху цените на тока и парното. Кабинетът на Кирил Петков се хързулна по динената кора, заложена от ГЕРБ, а сега се чуди какво да прави с тарифите, които се готвят за избухване, след като с месеци бяха натискани с държавен похлупак.
Довчерашният чиновник Димитър Маргаритов, бивш шеф на Комисията за защита на потребителите, а вече зам.-министър на икономиката, чинно повтаря думите на Нинова, че „не може търговци да богатеят на гърба на хората“. Такива заявления вървят на партийни събрания и срещи с избиратели, но са недопустими за ръководители на министерства.
Брътвежите за изтребване на спекулата и напъните за държавен контрол върху цените не решават проблемите. За жалост и това правителство се опитва да оцелява на немощните криле на демагогията. Дано само да не продъни фатално бюджета. Министърът на финансите не спира да повтаря, че е сложил разумен таван на мерките за подкрепа на хората и бизнеса – 2 млрд. лева. Но мерките тепърва ще бъдат разглеждани в Народното събрание, а предстоящата актуализация на бюджета може да се превърне в безумна надпревара между партиите под мотото „Дайте да дадем“. И тогава мятането на пачки от джипката може да ни се стори невинно харчене на „джобни пари“.
Юлиана Бончева, „Сега“
