Българите – европейците с най-дълъг живот… докато не се разболеят

0

Българите са европейците са най-дълъг живот в добро здраве. Колкото и да не ни се вярва, ние живеем без болести 66,3 години, докато средната величина за ЕС е 64,6 години. Сиреч, радваме се на добро здраве 1,7 години повече.

Това показват данните в публикуваното наскоро изследване „Кратък преглед на достъпа и ефективността на здравеопазването“, осъществено по проект „Активни граждани за местни и национални реформи в здравеопазването“. По проучването са работили Националната пациентска организация, Институтът за пазарна икономика с подкрепата на „Фонд Активни граждани България“ по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Авторите оценяват достъпността и ефективността на системата на здравеопазване у нас.

Горната констатация обаче не е повод за радост, тъй като по очаквана продължителност на живота ние, с най-дългия живот в добро здраве, се нареждаме на последно място в ЕС със 75,1 години срещу 81,3 години за средния европеец.

Показателят „очаквана продължителност на живота“ у нас е близо 6 години по-нисък от средния за ЕС и почти 10 години по-нисък от испанския, страната на евродълголетниците.

Иначе казано, допреш ли се до здравни грижи, нещата рязко се влошават, а здравната система не помага за удължаване на живота ти, което показва, че достъпността и ефективността ѝ никак не са високи.

По още един показател сме сред първите – по смъртност, която може да бъде предотвратена с добра профилактика и с добро лечение. Тук ни изпреварват само Литва, Латвия, Румъния и Унгария.

У нас от смърт, предотвратима с профилактика, умират 226,3 на 100 000 души население, а от смърт, която може да бъде предотвратена с лечение – 188,2 на 100 000. В Италия, която е с най-добри показатели, цифрите са съответно 104 на 100 000 и 64,9 на 100 000. Разлики в пъти.

Тревожни са данните и за детската смъртност. В България коефициентът на детска смъртност се подобрява (5,6‰ за 2019 г. и 5,1‰ за 2020 г.), но все още е на много високо ниво – преди нас са само Малта и Румъния. За сравнение – средната стойност за ЕС е 3,4‰, а отличникът в тази категория е Естония с едва 1,6‰ детска смъртност.

Изводът, който се налага, е видим не само за авторите на изследването – няма ефективни програми за профилактика, а лечението на определени заболявания не показва добри резултати на фона на останалите страни в ЕС.

У нас профилактиката би трябвало да се осъществява в извънболничната помощ, при личния лекар. Данните от „Европейското здравно интервю“, проведено от Евростат и НСИ показват, че българинът посещава личния си лекар най-често веднъж месечно. Най-активни са в Ловеч, най-рядко посещават джипито си в Смолян. Но дори и там, където са най-активни, причините не са профилактика, а болежки заради напреднала възраст, липса на болнична помощ или ниски доходи, които не дават възможност за достъп до специалист. Нищо общо с профилактиката.

Още по-зле са нещата с посещенията при лекар специалист. Най-често специализирана извънболнична помощ търсят в Шумен и Перник, най-рядко в Силистра и Велико Търново. Това, както знаем, зависи до голяма степен от издадените от личните лекари направления за специалист и наличието на такъв.

Сред данните избуява особено осезателно ограниченият достъп до лекари по финансови причини. Най-рядко, заради липса на средства, посещават лекар хората в областите Силистра, Варна и Кюстендил. С най-малко притеснения за парите за здраве са в Кърджали, София област и Габрово.

Липсата на средства ограничава достъпа и до лекарства – най-много болни не могат да си купят лекарства в Силистра, висок е общият дял и във Варненска област.

Все пак има и позитивни данни – у нас поне не се чака дълго за достъп до лечение – проблем, който е актуален за много европейски страни. Друг въпрос е какво е качеството на достъпното лечение.

Друга интересна констатация са данните за здравния статут на населението в различните области – оказва се, че там, където има най-много болници и лекари, невинаги хората се определят като най-здрави – едва 4% от варненци смятат, че здравето им е много добро, при положение че в града има медицински университет, университетска болница и достатъчно други лечебни заведения. А в Монтана, където тези здравни екстри липсват, доволните от общото си състояние са 32%.

Не е чудно, че делът на хората, които се определят в добро и много добро здраве, е най-висок в столицата – населението е сред най-младите, достъпът до здравни грижи е значително улеснен, все пак има 66 болници; доходите на софиянци са по-високи, което им позволява да инвестират повече в здравето си.

За други изводи можем да се досетим – с най-много хронични заболявания са бедните, сериозни разлики в здравния статут има между хората, живеещи в големите градове, и тези от малките и отдалечени населени места.

Интересно е сравнението по показател болен-здрав по етноси. Българите и турците най-често определят здравето си като „средно“, а ромите най-често като „добро“. Хроничните болести при българи и турци са идентични като проценти – 24 и 23%, при ромите този процент е значително по-нисък – 17%. Това според авторите на изследването се обяснява с по-ниската средна продължителност на живот на етноса, грубо казано не натрупват възраст за поява на хронични болежки.

Няма изненади и в изводите на доклада.

Имаме повече от достатъчно болници и легла, но няма медицински сестри и санитари, което значително влошава качеството на здравната грижа в лечебните заведения.

Освен това болниците са много, но са неравномерно разпределени.

В малките населени места достъпът до общопрактикуващи лекари и специалисти е ограничен, също като достъпът до аптеки. Поради ниските доходи в тези места хората не могат да си позволят да потърсят здравни грижи другаде.

Здравната система се финансира от монополиста НЗОК, което ограничава правото на избор от страна на пациента.

Парите за здраве у нас не са малко – над 7% от БПВ ( при средно за ЕС 9,9%), въпреки това ние сме страната с най-високо доплащане – 37% (при 15,6% за ЕС), основно за лекарства и лекарствени продукти.

Болниците продължават да гълтат най-много пари, което подсказва, че здравеопазването е организирано основно около тях, а профилактиката е натикана в ъгъла.

Всепризната тенденция е намаляването на броя на личните лекари, които обслужват все повече пациенти, а достатъчно специалисти извън болниците има само там, където има медицински университет.

Здравната система у нас е неефективна, смъртността – висока, включително детската, а продължителността на живот най-ниска в ЕС. Живеем средно с 6 години по-малко от останалите европейци, макар да ни гонят по продължителност на живота в добро здраве.

Автор:

Източник: News.bg

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече