Краят на една политическа агония – Правителството виси на косъм, а Радев гледа критично над него

0

Както е казал Чехов: „Ако в първо действие на сцената виси пушка, тя непременно трябва да гръмне до края на представлението“. Дълго време политолози, социолози, кибици и обикновени политици предсказваха разпада на управляващата коалиция и накрая той се случи. На сцената бяха поне 15-20 пушки – т.е. обосновани предположения, че някой от участниците в коалицията ще хвърли всеки момент бяла кърпа на политическата сцена. 

Едни прогнозираха, че високите цени ще свалят кабинета. Други бяха сигурни, че коалицията ще падне заради споровете около някое назначение, трети се кълняха, че разправията около актуализацията на бюджета ще довърши четворната коалиция, а всички бяха напълно наясно, че тази власт ще се разпадне заради Македония, която винаги ни е действала като триста тона тротил. Общо взето – всички бяха убедени, че пушката ще гръмне, просто имаше леки теоретични спорове поради каква причина ще се случи.

Накрая обичайният заподозрян – Слави Трифонов, не издържа и стреля. Сложи „край на агонията“. От торбата с причини избра 2-3 напосоки. Така Слави е на път да затрие трето правителство – действащото и две неродени преди това.

Т.е., нищо неочаквано не се случи в сряда – кабинетът на Петков изглеждаше крайно нестабилен и едва ли можеше да изкара дори и половин мандат. Правителството ни живееше прекалено дълго под парижкия девиз: 

„Люлее се, но не потъва“,

без да бъде Париж. 

По-важно е защо се разтури коалицията, която все пак за половин година оцеля през няколко знаменити кризи.

Без да броим патетиката на Трифонов, накърненото му его и резонните проблеми, коалицията падна поради две причини. Първо – зад непрекъснато говорене за срив на управляващата коалиция прозираше чистата и проста герберска нега по времето на Борисов, визуализирана и артикулирана от същите онези политолози, социолози, кибици и обикновени политици. И на теория, и на практика – напускането на ИТН играе пряко за реставрацията на ГЕРБ. 

Второ, разпадането на управляващата коалиция и евентуалното падане на правителството, става по време на война. Управлението на ПП и Кирил Петков е подчертано евроатлантическо, твърдо проукраинско и антируско и т.н., т.е. – излизането на ИТН от властта, всяко нестабилност на управлението в България е радост за проруския лагер. Путин трябва да почерпи, ако вече не го е направил. 

Разбира се, извън геополитиката има нещо по-важно и това са настроенията в страната – подкрепата в парламента е нещо съвсем различно от обществената подкрепа, с която това правителство се ползва.

Там, в сърцето на електората, правителството вече падна. Още през януари, когато започнаха ежбите между президентството и правителството, Кирил Петков загуби ореола на народен любимец, престана да бъде новият спасител. В момента той изпада от тройката на най-популярните български политици, а неговата партия изостава с четвърт обиколка зад ГЕРБ. 

Войната довърши започналата ерозия на доверие

Кирил Петков безспорно е прозападен човек. Но българинът очевидно не е толкова последователен европеец, а войната като че ли радикализира вроденото му русофилство и евразийския му генотип. Ако в нормална ситуация в България има търпимост към ЕС от типа: „не сме от тях, но така трябва“ – то във военно време явно нещата не стоят толкова просто. Така Петков се сблъска челно с електората и не получи любов. 

Нещо повече – Петков не получи любов и от радикалната десница – защото неговото правителство имаше колебливо отношение към бежанците и напълно странно – към украинската военна помощ. За последното два пъти каза, че като човек би дал оръжие, но като премиер – не бива. 

Така Петков в опита си да играе политически, балансирано,

бавно се свлича от два стола на земята

И тъй като народната любов не търпи празни пространства, тя бавно взе да изпълва нов обем. Досега българският националистичен/патриотичен сектор имаше редовно представителство от около 2-4 на сто. „Атака“ на Волен Сидеров свърза патриотизма с русофилството – да, звучи кофти, но е факт – и така си гарантира 5-6 на сто, „златен пръст“ и тем подобни. Сега това наистина не ново явление – свързването на русофилство и патриотизъм – е налично при „Възраждане“, но то се развива на нов фон – на фона на войната, която Русия води в Украйна. Това е перфектна буря. „Възраждане“ удвои резултата си за два месеца, достигайки до 9-10 на сто. Но потенциалът на тази патриотично, русофилска, евразийска и панславянска каша е много по-висок. И в нея волно могат да плуват много повече политически субекти. Те това и правят. 

Партията, която миналата година удари шестица от тотото – БСП, като със слаб резултат получи добър дял от изпълнителната власт, – сега напълно измести социалния си фокус и вече играе в полето на патриотичния сектор. И на русофилството, разбира се. Нинова е легнала пред вратите на ВМЗ – Сопот, за да не излезе и една пушка оттам. Това преориентиране, макар очаквано и естествено,

дава допълнителни сили на БСП

Ако изборите са днес, тя ще запази и увеличи резултатите си. 

БСП обаче няма да постигне електорален бум поради същата причина – в патриотично-русофилските води има много риби. Там плува все още нерегестрираният „Български възход“ на експремиера Янев. Социолозите мерят тази бъдеща партия като 7-8 на сто, което е твърде добър резултат предвид организационния й потенциал. 

Какво се получава? Три партии – едната управляваща, другата опозиционна, а третата – нерегистрирана, имат общи позиции по ключов за всяка страна въпрос – въпроса за войната. Заедно трите партии имат 28-30 на сто обществено доверие, преди дори да сме наближили реална предизборна ситуация. Янев и Костадинов са двама от най-харесваните политици – по данни на изследване, поръчано от bTV и “Маркет линкс”.

Над тях е само Румен Радев,

който напълно може да бъде причислен към групата на левите патриоти с путински уклон. 

Нещо повече – ИТН на Слави Трифонов е партия, която може да се причисли към патриотичния сектор, а отношението им към доставката на оръжия за Украйна бе колебливо. 

Удължаването на времето на това правителство е в полза на ГЕРБ, каза наскоро един известен социолог. И падането на това правителство е в полза на реставрацията на ГЕРБ. Но ГЕРБ има своя таван, там надеждата още пречи на естествената ерозия. Удължаването на времето на това правителство е в полза преди всичко на този необявен съюз между БСП, „Възраждане“ и „Български възход“. Разбира се, ако той може да се осъществи някой ден – това не е лесна задача.

В случая не е болка за умиране, че едно правителство пада, а партия като „Възраждане“ е във възход – патриотично-националистични партии имаше и ще има, те са обществено търпими в малки дози. Залитанията по русофилството, както и всяко чуждопоклоничеството също не е болка за умиране – в крайна сметка това е традиционна болест по тези ширини, с нея сме свикнали. 

Проблем, и то сериозен, е това, което се крие зад тази картина на търпимост

Всъщност, зад разпада на властта в България вече не се крие, не прозира – зад това се вижда съвсем ясно настояването за промяна на геополитическия курс, който България избра преди 30 години. Излизането ни от евроатлантическата орбита на германци, французи и САЩ, връщането ни в Евразия – при башкири, буряти, чеченци, ингуши и т.н. Това е реалната опасност. Подобен нов завой страната ни няма да издържи, ще се разпадне по шевовете. 

В този смисъл пещерното русофобство е едно, но желанието да излезем от Европа е съвсем, съвсем друго. То трябва да бъде обществено нетърпимо. Когато това стане, тогава ще свърши и преходът ни. Защото никой преход не е свършил, ако по средата на пътя решиш да се върнеш.

Автор: ПЕТЬО ЦЕКОВ

Източник: „СЕГА“

*Заглавието е на Temi.bg

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече