Още когато се разбра, че Бойко Борисов губи властта, беше ясно, че дългият застой ще бъде последван от период на голяма политическа турбуленция. Окопаването на ГЕРБ и ДПС в управлението се случи чрез превземането на държавата на много дълбоко и това предполагаше бурна съпротива срещу всеки опит да се нарушат сериозно интересите на предишните управляващи.
Част от цената беше и смазването на всякаква политическа алтернатива и създаването й сега няма как да стане бързо. Въпреки това обаче ходът на Слави Трифонов да извади партията си от коалицията беше напълно изненадващ за всички, включително и за самите министри на „Има такъв народ“.
Цената на това политическо своенравие ще се усети в много посоки и в този брой са описани най-важните от тях. След като Слави Трифонов излезе от коалицията, първата реакция на много хора беше, че правителството ще падне и ще има предсрочни избори. Това, разбира се, е възможно развитие на ситуацията, но далеч не е сигурно. Преди това ще се направят няколко опита да не се стига дотам – да се запази сегашното правителство (минус министри на ИТН) или да се сформира ново мнозинство в рамките на този парламент. При всички положения сигурното е, че върху всички кризи, които бушуват в момента – войната в Украйна, инфлацията като цяло и високите цени на горивата, върху всичко това ще се насложи и политическа криза. Това създава изцяло нови рискове. Те не са само в това как ще се управляват щетите от текущите драми, а и в пропиляването на дългосрочни задачи като влизането в еврозоната или управлението на парите от плана за възстановяване.
От тази ситуация може да има и позитиви. През шестте месеца откакто е на власт, четворната коалиция така и не успя да заработи ефективно. Комуникацията между партиите в нея не се случваше на добро ниво, дори и на оперативно ниво, камо ли пък на ниво определяне на общи политики. Излизането на ИТН сега дава шанс балансите в коалицията да бъдат предоговорени и тя да заработи по-ефективно. На етапа обаче това е съвсем теоретична конструкция и осъществяването й зависи от това дали Кирил Петков ще намери липсващите му поне 12 гласа в парламента.
Какво ставаше в коалицията си пролича много добре от сюжета с парите за пътища, който на практика се превърна в повод Слави Трифонов да изтегли министрите на ИТН. Там ситуацията е сложна, но важна.
Другата история, която беше посочена като „непреодолимо различие“ и оправдание за политическия развод, беше опитът да се приеме нов закон за борбата с корупцията, който да уреди работата на антикорупционната комисия. Кирил Петков обясни, че партията на Слави Трифонов не е искала това да се случва и е очаквала поне блокиращата квота в разследванията за кражби на публични ресурси. Вижте всичко за КПКОНПИ тук.
Сред различията беше спомената и политиката за Македония, около която в България се е заформил странен политически възел. В момента каквото и да направи Скопие, какъвто и ангажимент да поеме Европейският съюз, вдигане на българското вето за започване на преговори ще изглежда в очите на президента, Слави Трифонов и още поне две малки партии като „национално предателство“. Това също се оказа ускорител на идеята ИТН да напусне кабинета (повече – тук).
И това е само началото на много бурен период в българската политика. Въпросът сега е колко дълго ще продължи той и дали ще приключи с нови избори. Сигурното е, че относително спокойният период на Кирил Петков във властта приключи. От тази седмица влизаме в бурен период на сравнителна нестабилност, в който хоризонтът на политическите действия отново започва да се скъсява.
