Това е България – циркове, лъжи, компромати, любовни афери, купуване на политици и всевъзможни кризи

0

В последните 5-6 дни станахме свидетели на толкова много и умопомрачителни събития, че на моменти загубихме представа за реалността. Цирковете, разразили се в понеделник, вероятно предизвикаха завистта на редица професионалисти във филмовия жанр. Чак такова въображение, обрати, непринудена актьорска игра, избор на персонажи, трудно се осъществяват и в предварително планирана продукция.

Първо министърът на спорта Радостин Василев и още петима депутати (Николай Радулов, Иво Атанасов, Георги Георгиев, Деян Петков и Светлин Стоянов) от „Има такъв народ“ обявиха, че напускат формацията. Чухме за „реализиран успешно бизнес проект”, за далавери за милиони в министерството на регионалното развитие и благоустройството, за схеми и прочее.

После на сцената с апломб изскочиха Кирил Петков и Асен Василев, които засипаха със суперлативи отцепниците революционери, а финансовият министър направо си каза, че не са изключени и промени в кабинета, ако още храбри сърца от ИТН напуснат потъващия кораб – като отплата за бягството им.

Завесата падна за малко, а в кулминацията на трето действие, империята (ИТН) отвърна на удара. Последваха разкрития за мутрата министър на спорта, който заплашва свой съпартиец – при това – жена, която пък го успокоява с думите: „Аз мога да си отида и на село, никой нищо не ми е обещавал”. Безспорно идилична картинка. Разбира се, сцената със заплахите беше изрязана от новините в почти всички проправителствени медии, които в най-добрия случай драснаха някаква софт версия на случилото се.

Изброените сцени засенчиха, дори бих казала, доведоха до забрава на едни други, станали ден, два преди тях. Става дума за скандала с видеото, публикувано от Агенция ПИК, чиито кадри говорят за евентуална секс афера на Кирил Петков и Лена Бориславова. Информацията се появи дори в чуждестранни медии. Темата не е вероятният секс скандал, нито морално ли е, нито са персоните Петков и Бориславова, нито, че малко след това двамата заминаха за Солун с правителствения Еърбъс, нито дали не се касае за фейк, макар тази вероятност да бе опровергана от поведението на двамата след това. Иначе вече ПИК щяха да са се обзавели със сочни искове.

Темата е по-сериозна. И е още по-сериозна, защото касае медиите и журналистите. Двойният им аршин. От няколко дни тръпна в очакване да прочета какво мислят списващите в Дневник, Капитал, dw, Свободна Европа, Клуб З и прочее, по въпроса. Явно не мислят. Или пък просто такова нещо не се случило. В заблуда търсих и аргументите им, с които ще заклеймят разпространилите клипа. С някои даже предварително се бях съгласила – касае се за личния живот на двамата, това дали е морално или не, не е наша работа, с подобни компромати и без това ниското ниво на журналистика ни пропада още по-стремително. Е, бих поспорила, че това не касае само тях двамата, защото това не са Минчо и Петка, а министър-председателят и началникът на кабинета му, полетът до Солун и отсядането им в скъп хотел не се плаща от тях, а от данъкоплатците, че поведението им може да доведе до сериозни политически последици, простиращи се отвъд личното им пространство.

А пък след като беше разпространена и снимка на двамата, на която те вечерят в Солун с извънредния пълномощен посланик Валентин Порязов, пресслужбата на Министерският съвет (МС) публикува официален отговор, че Петков и Бориславова са участвали във вечерята на високо равнище на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ). Само че на официалното видео от срещата, качено на сайта на Европейския съвет, Кирил Петков не присъства, дори се виждат кадри на масата за вечеря, на която има два празни стола. По-късно, от публикувани снимки на гръцкия премиер Кириякос Мицотакис, който беше домакин на срещата, се разбира, че Петков е разговарял с него, но явно е закъснял за събитието. И такива ми ти работи.

Всъщност в редица други страни по света, демократични, нали към тях се стремим или такива сме и ние – вече се обърках, записът щеше да доведе до незабавни оставки. Не поради прелюбодейството, а защото това са политически фигури със сериозна власт. Касае се и за публични  финансови ресурси, а ПП влязоха във властта с обещания за промяна, борба срещу корупцията, шуробаджанащината и т.н.

Но няма нищо по темата в посочените медии. Съгласявам се, не искат да са разпространител на подобни жълтини, пък били и те верни. Е, идеята им малко бе поразвалена от разни популярни проправителствени и про ДБ апологети, някои прикрити зад маската на журналисти, които скочиха (заради снимките от Солун) на директора на НСО, без да обелят думичка по по-съществения казус. Вестоносецът, той не е виновен, нали така беше?

Да се върнем обаче две години назад. През лятото на 2020г., юни месец, се появиха снимки от спалнята на тогавашния министър-председател Бойко Борисов, на които се виждаше отворено нощно шкафче, подаващи се от него кюлчета и банкноти, а над него се мъдреше пистолет. Всъщност малко преди тези снимки се появи и аудиозапис, на който вероятно е гласът на Борисов. Тогава Дневник например, които сега не обелват и думичка за разпространения запис и снимките от Солун, се скъсаха от анализи, дописки, пуснаха и целия запис. И останалите посочени по-горе медии не направиха изключение, дни наред, седмици, месеци ни занимаваха с кюлчета, Мата Хари, пистолети и т.н.

Имаше пространни анализи, разясняващи ни порочния модел, имаше не по-малко морализаторстване, обясняващо ни, че личният живот не е оправдание, защото се касае за министър-председателя на страната. Нравоученията, че изнесеното (без въобще някой да беше потвърдил достоверността му) говори пределно ясно за това какъв е Борисов, валяха ката ден. Щото нали – кюлчета, пистолет, пачки, някаква вероятна знойна дама. Уж сериозни журналисти с нескрит трепет ровеха все по-надълбоко, правейки свободен преразказ по снимки, по тв студията се канеха хорица от целия професионален спектър, които правеха подробна дисекция на Борисов.

А сега – тишина. Вече се касаело за личния живот на Петков и Бориславова, който бил неприкосновен. Така е, кой какво и с кого прави в леглото си, е негова си работа. Но не само за посочените двама в предходното изречение, нали?

Двойният аршин не е наш патент, сакън, но у нас се получава абсолютен парадокс. Именно най-често мрънкащите колко назад сме в някаква си класация на едно любимо тяхно НПО, са тези, които редовно мерят с различна мярка.

Именно тези, които години наред ни занимаваха с едни чаршафи и шкафчета, днес са спуснали пълно медийно затъмнение за друго едно бельо, всъщност за два чифта друго бельо, което не поради морални, а поради финансови съображения и конфликт на интереси, не би трябвало да се преплита.

Именно тези същите, (само)брандирани като сериозни медии и журналисти, най-много скачат според спонсорите. Именно същите аморални екземпляри, които безспирно дълбаеха, пишейки интерпретации по картинка, уж прикрити зад дълбокомислената думичка „анализ”, днес развяват пръст, укорявайки други, които правят същото, което те.

Двойният аршин, в съчетание с обикновена некадърност обаче, води до фиксации. Или до избирателна слепота. Според случая. И е прозрачен…

Автор: Виктория Георгиева

Източник: Tribune.bg

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече