Всички са готови за предсрочни избори, но…опозицията не иска да управлява, а „Промяната“ няма мнозинство

0

Всички партии днес твърдят, че са готови за избори, но в същото време, заявяват, че не ги искат (и изглежда не лъжат). Нещо повече, опозицията не иска да управлява, или поне не предявява открити претенции за властта. Тези, които са (остават засега) на власт искат да управляват, но очевидно не могат както досега или както си мислеха, че може.

Всички политици говорят за съгласие с оглед преодоляване на кризите, но се нападат с нарастващо ожесточение – думи, които вчера изглеждаха скандални, днес вече звучат като мила закачка. Ситуацията изглежда объркана, почти шизофренична, но все пак трябва да се помисли какви са възможните варианти на развитие на събитията.

Трябва да се отчитат няколко изходни предпоставки, обуславящи последиците и вероятността на възможните сценарии. Първо, страната и обществото се намират в задълбочаваща се икономическа и социална криза, при това

обусловена от мощни външни (глобални) фактори.

Поведението на държавното ръководство не може да въздейства върху тях, а единствено да смекчи или задълбочи отражението им, но само ако действа компетентно, решително и с безусловен приоритет на националните интереси.

Второ, управлявалата шест месеца четворна коалиция е фактически и необратимо мъртва. Конкретната причина е конфликтът между „Продължаваме промяната” и „Има такъв народ” (в частност – поведението на последните), но корените са много по-дълбоки. Нейната гибел бе предизвестена от начина, по който бе подходено към дейността на коалицията, структурирането на управлението и тоталната парламентарна немощ на мнозинството. Някой може да помисли, че след напускането на ИТН коалицията се е „оправила”, но това е заблуда.

Трето, политическият и парламентарният живот се връщат

към позабравени нива на ожесточение и омраза,

които допълнително препятстват намирането на поне минимални допирни точки за разговори, да не говорим за разумно споразумяване. Няма изгледи тази истерия да се успокои. Опозицията няма намерение да сътрудничи с управляващите, но и те не правят нищо особено в това отношение.

Четвърто, в тази изключително трудна обстановка трите партии, останали в управлението, избраха не пътя на политическия диалог, а тактиката на механично осигуряване на парламентарно мнозинство (независимо с какви благородни думи и помисли ще бъде оправдано). Тук водещата роля при демонстрацията на сила пое ръководството на ПП, което очевидно иска да се докаже в позицията на пълноценно лидерство. За избрания силов курс обаче те нямат нито опит, нито класа, нито силни съюзници, нито обективни условия.

Пето, управляващите и лично Петков и Василев решиха, че могат да успеят,

като се договарят с други партии и техните депутати,

но през главата на ръководствата им.

По принцип това е възможна политическа стратегия, но е крайно неуместна в днешната ситуация. Послания от типа „С ГЕРБ може, но без Борисов”„С ДПС може, но без Пеевски на първия ред” и „С честните от ИТН може, но само ако разобличат Слави Трифонов”  изразяват наивно интригантство, което ще завърши с катастрофа, независимо на какви ресурси разчита.

При това положение, какви варианти са възможни и какви са евентуалните им резултати?

Възможно е остатъчната (тройна) коалиция да си осигури в краткосрочен план необходимия брой гласове за приемане на актуализацията на бюджета (в някакъв вид). Но по-нататък, при преодоляването на първото сериозно политическо препятствие (гласуване на оставките на министрите на ИТН и попълване състава на правителството), задачата става по-трудна и мъчителна. Още по-малко вероятно е да се осигури

що-годе сигурна подкрепа за законодателната програма

на правителството. Този сценарий неизбежно ще деградира до политическа агония със съответни последици за своите основни герои. За съжаление, и за цялото общество.

Все още има теоретична възможност за излъчване на някакво програмно правителство с близък хоризонт и условно по-широка парламентарна подкрепа. Практическите шансове обаче са незначими, най-вече заради изострената политическа и психологическа обстановка. Освен това, ще се наложи ограничаване до няколко приоритета, сред които няма как да намерят място пораждащи противопоставяне теми. Нивото на доверие между партиите и политиците е толкова ниско, че едва ли ще рискуват да разчитат на добросъвестно партньорство от страна на другите, особено в условията на тежка криза.

Трети, макар и малко вероятен вариант, е

излъчване на друго правителство в рамките на сегашния парламент,

което предполага формиране на друго парламентарно мнозинство. Засега този сценарий не е на дневен ред, но ако правителството на Кирил Петков не успее да се задържи, нищо чудно да стане актуален, особено с един хипотетичен трети мандат при парламентарната „въртележка”. Тук основната пречка е политическото обосноваване и общественото легитимиране на новото управление, какъвто и формат да бъде предложен (вкл. „програмно”, „експертно”, „антикризисно” и т.н.) Участието на ГЕРБ и ДПС в такова управление (без което то не може да съществува) едва ли ще бъде публично възприето и одобрено, а евентуалните им партньори ще бъдат подложени на унищожителни атаки.

Накрая, разбира се, остава единственият конституционен изход – предсрочните избори, колкото и те днес да изглеждат нежелателни. Съвсем друг въпрос е дали те нещо ще променят и в каква посока. Ако днешното управление не оцелее (което е по-вероятно), ще се наложи да преживеем

няколко месеца на боричкания и нападки,

пред които перипетиите от миналата година могат да изглеждат съвсем прилично.

Има обаче едно ключово обстоятелство. Обстановката у нас и около нас е такава, че управляващите не могат да си позволят да се посветят на борба за лично и групово оцеляване. Налага се не просто да се действа, а да се постигат резултати в овладяването на кризите, което е практически невъзможно във вече възникналата политическа и управленска ситуация.

С една дума, възможни пътища има, но колата е затънала в калта и трудно ще помръдне от мястото си.

Автор: Александър МАРИНОВ

Източник: „Банкеръ“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече