На ръба на екстремното: Адреналинът в кръвта на пилота и битките на Румен Радев

0

Свикнал да рискува на ръба на екстремното, той ще се опитва да контролира политическия процес, независимо дали ще има правителство, или избори

Адреналин – това е думата, която характеризира цялостното поведение на президента Румен Радев в живота и политиката. Експериментира на ръба на екстремното. Много скоро той може отново да вземе цялата власт, ако партиите не успеят да сформират правителство в рамките на този парламент.

Подобна развръзка ще му дойде добре дошла, защото като държавен глава не управлява, а вече набра скорост и иска повече изяви. Заради професията си на военен пилот е свикнал постоянно да натиска педала на газта и да поема риск, правейки

все по-сложни лупинги с МиГ-29.

Очевидно костюмът, вратовръзката, протоколните срещи и изказвания не са в кръвта му. Трябват му предизвикателства, битки и трофеи. При това все по-нови и нови и все по-трудни за завладяване.

Неслучайно той е във фактическа война с две от основните партии – „Продължаваме промяната“ и БСП. Не може да прости на Кирил Петков и Асен Василев, че им даде трамплин в политиката, като ги назначи за служебни министри, а те не се съобразяват с него. Ясно е, че ако не ги беше насърчил, едва ли щяха да са първа политическа сила и премиер и вицепремиер. Радев очакваше младите и неопитни харвардски възпитаници да му се подчиняват и да не вземат решения, които той не би одобрил. Де факто това щеше да значи да е министър-председател зад кадър. Но тандемът се еманципира бързо и пое по свой път.

Харвардците също са свикнали със състезанията,

но търсят адреналина в друг тип конкуренция – не като лични битки, а да си извоюват пространство в политиката. Миналата година те не се опитваха да опровергаят слуховете, че са президентска партия, но когато поеха управлението, отстояваха своите позиции.

Бъдещето на „Промяната“ е несигурно – млад проект, който няма стабилни структури зад гърба си и без твърдо ядро привърженици. Нейните избиратели вчера бяха на площадите, за да заявят подкрепата си, но ако се появи друг нов играч, може да се пренасочат. Така, както много хора миналата година се прехвърлиха от ИТН към ПП.

Но очевидно потенциалът на Кирил Петков и Асен Василев не е изчерпан, иначе Радев нямаше да се конфронтира с тях. И докато битката му с харвардците е от типа „вие ми дължите всичко, аз ви създадох“, то

другата война –

тази със столетницата,

е съвсем различна.

С гласовете на БСП президентът спечели първия си мандат. При това с подкрепата на Корнелия Нинова, която също като него има много адреналин в кръвта. На нея принадлежи крилатата фраза към Бойко Борисов: „Елате навън, за да се разберем като мъже!“. В действията й често има риск. Във вътрешнопартиен план лидерката на БСП си отвори много фронтове и успя да се справи с всичките си опоненти и повечето не са нито в парламентарната група, нито в Националния съвет. От 2017 г. тя очаква да поеме премиерския пост и макар да стана вице, по всичко личи, че амбицията за първото място не я е напуснала.

Самата тя обвини Румен Радев, че се е прицелил именно в тази позиция. В този смисъл

двамата ще са

конкуренти.

А може би има още една причина, поради която тлеещото напрежение между тях излезе на повърхността. Според анализатори план А на президента е да овладее БСП. Тънкият момент е, че в соцпартията има привърженици и на двата лагера – и на Радев, и на вицепремиера. Битката между двамата обърква социалистите и ги разделя. Ако не успее да надвие над Нинова и да овладее БСП, план Б за президента е да маргинализира столетницата, като мястото й заеме близкият му ген. Стефан Янев с новата формация „Български възход“ или друг, нероден все още проект. Колкото и бившият служебен премиер да се опитва да демонстрира дистанция от патрона си, трудно може да избяга от факта, че двамата са близки и като позиции, и като приятели. Янев е абсолютната противоположност на търсещия адреналин държавен глава. И може би затова е предпочитан за лидер на партия вместо червената фурия Корнелия Нинова. Много по-лесно би могло да му се влияе.

В битката с нея Радев има един плюс – не му се налага да се бори за одобрението на избирателите, защото няма да се явява на вот наесен. Има още 4 години и половина от мандата му. Така че би могъл спокойно да критикува от висотата на положението си,

без да се притеснява,

че губи гласове.

Засега единствената партия, която похвали, беше ИТН, която обаче загуби силно обществена подкрепа. За ГЕРБ, откакто не са във властта, очевидно не ги смята за конкуренция. С „Демократична България“ никога не се е конфронтирал. Що се отнася до ДПС, отношението му се промени в сравнение с миналата година, когато в предизборна обстановка ги разкритикува за израза „майка родина“ за Турция. Сега заяви, че са отговорна към етническия мир партия.

Всичко това обаче показва едно – независимо дали ще има правителство в този парламент, или ще отидем на избори през есента, до края на мандата си президентът ще продължи да се опитва да контролира политическия процес у нас. И да завладява нови територии.

Автор: Сима Владимирова

Източник: „168 часа“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече