Тълковен речник на войната – победите на Русия, загубите на Украйна и лъжите от фронта (ВИДЕО)

0

Всеки ден гражданите на Русия научават от контролираните от Кремъл новини за поредните успехи на своята армия на украинските фронтове. Дори когато войските отстъпват или превземат с цената на големи жертви няколко малки села, говорителят на руското военно министерство генерал Игор Конашенков продължава да докладва за големи постижения. Как го прави? Изследване на изданието „Проект„* доказва, че много „победи“ се постигат чрез математически и дори географски фалшификации. 

Руският президент Владимир Путин обяви началото на така наречената специална военна операция (както руският президент нарича войната) в Украйна на 24 февруари рано сутринта, а още същия следобед говорителят на руското военно министерство Игор Конашенков докладва:

„В резултат на ударите на руските въоръжени сили бяха извадени от строя 74 наземни обекта от военната инфраструктура на Украйна.“

Това число може да звучи впечатляващо, ако не се обръща внимание на аритметиката, предложена по-нататък от представителя на военното ведомство. Списъкът с обекти включва 11 летища, 4 дрона „Байрактар“, 18 радиолокационни станции, 3 командни пункта, военноморска база и един хеликоптер – което е половината от цифрата, обявена от Конашенков.

Нека проверим: 11 + 4 + 18 + 3 + 1 = 37

Така още от първия ден на войната започва ерата на несекваща фалшификация на военните постижения на Русия. Ако първото несъответствие все още може да се обясни с бъркотия в подробностите, то следващите грешки трудно могат да бъдат приписани на нещо подобно. Изданието „Проект“ е изучило всички сутрешни, следобедни и вечерни брифинги на Конашенков от началото на войната до 26 юни, 2022 година и е стигнало до извода, че данните на руското военно министерство съдържат много грешки, не се вписват в правилата на аритметиката и противоречат на географията и здравия разум. В името на илюзията за успех подчинените на руския военен министър Сергей Шойгу дори са разработили свой собствен, напълно специален руски език. Без познаване на този език е невъзможно да се разберат всички военни изявления в този текст.

Тълковен речник на Конашенков

„Съпротива се оказва основно от въоръжени групи националисти. Военнослужещите от украинските въоръжени сили се опитват да избегнат бойни сблъсъци“ – така Конашенков още от първия ден на войната (той, след Владимир Путин, също я нарича „специална операция“) започва да манипулира руския език.

Прессекретарят на Министерството на отбраната разделя тези, които уж отстъпват или се предават в плен – той с уважение ги нарича украински военнослужещи, – и тези, които оказват съпротива, които той презрително нарича националисти. Впрочем легендата за предстоящата победа на Русия и нежеланието на украинската армия да оказва съпротива престава да бъде актуална само след седмица. В началото на март става ясно, че руският блицкриг в Украйна не проработва и Конашенков рязко сменя риториката си, като се отказва от разделението на лоши националисти и добри военни. Сега думите националисти и нацисти се превръщат в общ термин за врага. Въоръжените сили на Украйна се споменават от Конашенков главно във връзка с военната инфраструктура.

„Общо в резултат на въздушни удари бяха унищожени до 290 националисти и 23 единици въоръжение и военна техника на ВСУ“, докладва Конашенков на 31 май.

За да изглежда войната в Украйна успешна и идеологически правдива в очите на руския тв зрител, руското военно министерство започва да използва огромен брой напълно неразбираеми думи. На 25 февруари Конашенков тържествено обявява: „Завършена е блокадата на град Чернигов“. Фразата звучи като успех, но всъщност означава, че боевете по това време са в покрайнините на града и в крайна сметка самият град така и не е завзет. Руското военно министерство обаче никога не използва думата превземане – вместо това руската армия поема контрола над градовете и селата на Украйна.

Брифингите също имат специална дума за боевете по улиците на градовете: те се наричат ​​прочистване – естествено, от националистите.

„Отрядите на Народната милиция на Луганската народна република, с подкрепата на въоръжените сили на Руската федерация, след като завършиха прочистването от националисти в село Попасная, пробиха отбраната на противника в дълбочина и достигнаха административната граница на Луганската народна република“, съобщава Конашенков на 10 май.

Говорителят на руското МО рядко споменава цивилни жертви и винаги обвинява украинците за тяхната гибел. Киевското предградие Буча, където след отстъплението на руснаците бяха открити десетки трупове на местни жители, нито веднъж не се споменава в докладите. За град Ирпен, също пострадал силно по време на боевете, прессекретарят се изказва само веднъж: „Киевският националистически режим готви поредната провокация, за да обвини Русия в предполагаеми кланета на цивилни“. Почти нищо не се съобщава от Конашенков за загубите на руската армия, украинската контраофанзива при Херсон и Харков, гибелта на крайцера „Москва“ и попадналите в плен руски войници.

Естествено, Конашенков нито веднъж не съобщава и за отстъпленията на руската армия. Отстъпването от Киев и Чернигов в края на март той нарича планирано прегрупиране на войските.

Превод на термините

  • националисти, бойци, нацисти – военнослужещи от Въоръжените сили на Украйна;
  • поемане на контрол – превземане на град, село или населено място в Украйна;
  • блокиране, блокада – руската армия води боеве в покрайнините на града, но не може да го превземе;
  • прочистване – продължителни битки по улиците на населените места;
  • планирано прегрупиране на войските – отстъпление на руската армия;
  • специална военна операция – война.

Съдейки по всичко, е имало много подобни „планирани прегрупировки“, тоест отстъпления. Толкова, че за да ги скрие, се налага Конашенков да се упражнява не само с руския език, но и с географията.

Как Русия четири пъти превзема един град
(занимателна география)

„Установен е контрол над населените места Красни Лиман, Торское, Кремина“, отчита се на 2 март прессекретарят на военното министерство за успехите на армията в Луганска област.

В първите дни на войната Конашенков създава илюзията за успех, като изброява голям брой малки градове и села, които руската армия „взема под контрол“ – средно по осем населени места на ден. Ако реалните успехи не са достатъчно, се повтарят старите – така или иначе зрителят не е запомнил неизвестните имена и с готовност вярва в поредните успехи. Прессекретарят особено се влюбва в град Кремина, разположен на 95 км северозападно от Луганск.

Още на 7 март, само пет дни след първото превземане, Конашенков отчита установяване на контрол над „Смоляниново, Воеводск и Кремина“. На 8 март отново късмет – войските на Луганската народна република напредват девет километра и вземат под контрол „Борсонино и Кремина“ – вече за трети път. Най-вероятно всъщност градът никога не е бил превземан през март – поне украинските медии не съобщават нито за превземането, нито за предаването на града.

Нещо повече, на 31 март самият Конашенков се връща на уж превзетия преди три седмици град, съобщавайки, че войските на ЛНР водят боеве с националистите в покрайнините на Кремина. На 1 април, по думите му, са блокирани северните покрайнини, а на 21 април, месец и половина след първия доклад, прессекретарят за четвърти път разказва за превземането на града – „без сериозни разрушения на обекти от градската инфраструктура и жилищни сгради“.

Същата е историята с град Красни Лиман (от 2016 г. – Лиман, но Конашенков продължава да нарича града със старото име): за първи път той е превзет на 2 март. Но през следващите месеци в населеното място, уж контролирано от руската армия, магически се появяват ту оръжейни складове, ту „военнослужещи от ВСУ на огневи позиции“, които веднага успешно са унищожени. Почти три месеца по-късно, на 28 май, Конашенков обявява повторното превземане на Красни Лиман.

Тези случаи изобщо не са изключение, а правило. Проучвайки брифингите на Конашенков, „Проект“ е установил, че най-малко 25 селища са превзети повече от веднъж. В същото време представителят на военното ведомство никога не е докладвал за прехода на тези места от ръка на ръка, така че е невъзможно да се разбере дали той докладва за един и същи успех няколко пъти, или руската армия е била отблъсната от превзета точка, към която след това се е наложило да се връща.

Понякога с устата на Конашенков руската армия завзема нещо, което не съществува. Така на 6 март говорителят съобщава за вземането под контрол на село Закаблуховка. Няма такова селище на съвременните карти и през 80-те години на миналия век военните картографи отбелязват селцето Закаблуховка като необитаемо.

В резултат самият Конашенков се обърква в географията на Украйна. На 17 април на вечерния брифинг той казва: „…украински безпилотен летателен апарат беше свален близо до село Преображенское, Павлоградска област“. В Украйна има няколко населени места с това име, но не и в Павлоградска област. Но има град Павлоград, където руските войски отбелязват успехи на 23 май:

Руските системи за противовъздушна отбрана за денонощие свалиха 3 самолета Су-25 на въздушните сили на Украйна, включително 2 край село Киселевка, Херсонска област, и един над Павлоград, Харковска област“, ​​долага Конашенков.

Топонимът Павлоград става просто омагьосан за Конашенков, тъй като всъщност този град се намира в съседната Днепропетровска област.

Впрочем темата за географията бързо отива на заден план. На фона на военните неуспехи Конашенков много по-рядко започва да назовава превзетите населени места. Но затова от средата на април прессекретарят започва да назовава много цифри на вражеските загуби и тогава на преден план излизат неговите аритметични познания.

Колко танка „загуби“ Конашенков

Грешките в изчисленията на Конашенков се появяват още в първите дни на „специалната операция“ – направените в един ден изявления просто си противоречат. 28 февруари е черен ден за руската военна статистика. Сутринта прессекретарят докладва за 314 унищожени от началото на „операцията“ вражески танка, а вечерта – общо за 311. Същото се случва и с друга техника, в резултат на което руското военно министерство „губи“ наведнъж три разбити танка, шест реактивни системи за залпов огън (РСЗО), 11 единици специална техника. За сметка на това броят на унищожените зенитноракетни комплекси (ЗРК) и радиолокационни станции (РЛС) нараства наведнъж с десетки.

В докладите в първите дни на войната броят на унищожената украинска техника ту нараства, ту спада:

 27.02 вечерта28.02 сутринта28.02 вечерта1.032.03
Танкове и бронетехника254314311395472
РСЗО  46  57  51  59  62
Спецтехника164274263286336
РЛС  56   75   51
ЗРК  38   81   38

Но истинският поток от съобщения за украинските загуби започва на 13 април. Това е изненадващо, тъй като само две седмици по-рано (30 март) е обявено „планирано прегрупиране на войските“, тоест отстъпление от Киев, и оттогава няма съществени промени на фронтовете. Въпреки това Конашенков започва да отчита не за десетки, както преди, а за стотици унищожени обекти на украинската военна инфраструктура.

Разгадаването на този парадокс е просто – след провала край Киев Кремъл се е уплашил за оптимизма на руснаците и е накарал Конашенков по-ярко да описва успехите на армията, твърди източник, близък до Кремъл. Естествено, това води до нова вълна от грешки и несъответствия.

Конашенков отбеляза празника 9 май толкова добре, че на този ден бележи успехи с хеликоптери. През деня той съобщава, че руските войски са бомбардирали украински хеликоптери на земята и назовава общите загуби на Украйна в този вид техника от началото на войната – 118 единици, – с две повече от предишния ден. Вечерта руското военно министерство уточнява информацията за същия удар: унищожени са 6 хеликоптера, а не 2. Законите на аритметиката задължават Конашенков да извади два хеликоптера от общите загуби на украинците и да ги замени с шест, в резултат на което резултатът трябва да е 122 единици. Но военните наистина не искат да намалят цифрата, така че забравят да ги извадят и отчитат 124 унищожени единици за целия период.

С всеки ден докладите на Конашенков стават все по-фантастични. В резултат, когато се сумират всички изявления на прессекретаря за загубите на украинската армия, резултатът се оказва, меко казано, странен.

Как МО „унищожи“ цялата украинска армия

„Практически цялата боеспособна авиация на киевския режим е унищожена“заявява Конашенков на 6 март, тоест след седмица и половина война.

По думите му, до този момент Русия е ударила 93 самолета във въздуха или ги е бомбардирала на земята. Това наистина е голяма част от авиационния парк на Украйна – преди войната там има общо 98 военни самолета, а с отчитането на 35 транспортни самолета (три от които са само поръчани) и 5 специални – максимум 138 щатни единици (изданието Defense Express цитира данните с връзка към FlightGlobal). Теоретично руснаците може да са унищожили и учебни самолети: в украинската армия те са 61, но дори като се вземат предвид, общият брой не достига 200. Самото руско министерство на отбраната твърди, че Украйна е имала 152 самолета преди войната.

Която и от тези цифри да е вярна, Конашенков отдавна е надскочил тавана. Към 26 юни прессекретарят отчита общо 215 унищожени единици.

Пропагандните медии обясняват: цифрите на украинските жертви растат толкова бързо, защото руската армия унищожава военната помощ, идваща за Украйна от Европа и Съединените щати. Например в началото на юни „Комсомолская правда“ се опитва да разясни защо руснаците са унищожили повече танкове и самолети, отколкото Украйна е имала преди началото на войната. В открити източници има информация, че западните страни може да са прехвърлили военни самолети в Украйна. Говорителят на Министерството на отбраната на САЩ Джон Кърби говори за това, но нито една страна не го съобщава официално. В края на май украинските медии пишат само, че Украйна е получила щурмови самолети Су-25 в разглобен вид.

Повече се знае за западните доставки на хеликоптери. С тяхното отчитане Украйна, според данните на Конашенков, се е лишила от 88% от общия брой – уж са свалени 132 единици. Съединените щати са изпратили 16 Ми-17, закупени от Русия за армията в Афганистан, но не се знае дали всички са доставени в страната. Словакия е предала още 5 машини, до 7 броя – Чешката република, сочат украинските медии.

Русия е унищожила повече техника, отколкото има Украйна
От 24 февруари до 26 юни 2022 г.

 НаличниДоставениОбщоСвалени
Самолети199199215
Хеликоптери122*до 28до150132
Дронове Bayraktar37**25***6284

*по данни на FlightGlobal

**по данни на Defence Exspress

*** доставки до 26 юни, споменати в открити източници

Турските дронове „Байрактар“ (Bayraktar), съдейки по данните на Конашенков, са унищожени напълно. Месец след началото на войната, на 25 март, руското военно министерство съобщава, че руските военни са свалили 35 от 36-те налични в Украйна апарата. Към края на юни цифрата нараства – в съобщенията на Конашенков свалените Bayraktar вече са 84. Най-малкото тази цифра противоречи на публичните данни – известно е, че преди войната украинската армия е закупила само 62 такива дрона, като 25 от тях трябваше да бъдат доставени през 2022 г. В началото на март партида байрактари наистина пристигна в Украйна, съобщи украинският министър на отбраната Олексий Резников. Още четири дрона бяха дарени от турския производител, включително този, за който гражданите на Литва събираха пари.

Не по-добро е положението и с танковете, каквито също не би трябвало да са останали в Украйна. Към 26 юни Конашенков докладва за унищожаването на повече от 3800 бронирани машини, включително танкове. Но самото руско военно министерство оценява броя на бронираните машини в Украйна на 2416, казва началникът на оперативния отдел на Генералния щаб Сергей Рудской на 25 март на заключителния брифинг, посветен на първия месец от войната. Още около 700 машини са доставени на Украйна от западните съюзници до средата на май. Полша предава 240 танка, Чехия – 40 танка; САЩ, Дания, Полша, Чехия, Великобритания – около 400 бронетранспортьора. По какъв начин Украйна продължава да воюва, ако вече е загубила цялата си техника, остава загадка.

Числата на Конашенков не се съгласуват и с хората. Ако се сумират всичките му данни, излиза, че Русия е взела в плен 3800 украинци. От тях по някаква причина значителна част се пада на първата седмица от войната, но тук междинната сума не се връзва с ежедневните данни:

Цифрите за броя на пленниците на 2 март не съвпадат.

Сума от всички брифинги
от 24 февруари до 2 март
Междинен резултат, обявен
от Конашенков на 2 март

838
  
572

Човешките загуби в украинската армия са просто огромни. Ако се сумират всички данни от брифингите на Конашенков, излиза, че на 4 юни 2022 г. са загинали най-малко 40 596 души. Конашенков често не посочва точния брой на загиналите, ограничавайки се до формулировката „не по-малко от…“ или „повече от…“, затова при изчисляването са добавени само числа, пренебрегвайки формулировката „до две роти“„до батальон“. В такъв случай се оказва, че в Украйна извън строя са се оказали до 80% от щатната численост на военните.

Според статистиката на големите военни конфликти броят на ранените обикновено надвишава два до три пъти безвъзвратните загуби – убити, пленени и безследно изчезнали. Такова е било съотношението по време на Втората световна война, привежда данни Съветската енциклопедия. През Първата световна война на всеки убит се падат четирима ранени. По време на войната в Афганистан и в първата чеченска война съотношението на ранените към убитите надхвърля 3 към 1. Тоест броят на убитите и ранените на бойното поле украинци, според данните на Министерството на отбраната, може да достигне до 160 000 души. Към началото на войната редовният състав на украинската армия е около 200 000 души, като още 250 000 са в резерв. А броят на паравоенизираните формирования е около 50 000 души.

Най-загадъчният термин

В началото на този текст не е съобщен най-загадъчният термин от речника на руското военно министерство – струпване на жива сила и техника. Прессекретарят на военното ведомство го използва през цялото време, но изданието „Проект“ така и не е успяло да му даде определение.

За първите 100 дни от войната Русия, според докладите на руското военно министерство, е унищожила в Украйна 39 000 района на струпване на жива сила и техника и опорни пунктове на украинските войски. Как се е получила такава впечатляваща цифра, не е съвсем ясно, тъй като сумата от всички отделно посочени видове унищожена военна техника очевидно не достига такова количество.

Унищожените единици техника са значително по-малко от посочените „струпвания на жива сила и техника“.

ТехникаУнищожени
Танкове и друга бронирана техникаСпециална техника и машиниАртилерийски оръдия и минохвъргачкиРеактивни системи за залпов огънЗенитноракетни комплекси за ПВОРадиолокационни станцииСамолети на земятаЛетища и отделни обекти на летищаХеликоптери на земятаСтанции за радиолокационна борбаКолони бронетехника„Джихад-мобили“ 3406340517694663281677838252373
Общо  9715

9715 < 39 815

Но най-интересното е съотношението на човешките загуби към загубите в техника. Ако разделим броя на убитите – 40 000 украинци (според руското военно министерство, преброени към 4 юни 2022 г), на броя на „районите на струпване“ – 39 815 (според Министерството на отбраната на РФ, преброени към 4 юни 2022), се получава, че във всеки от тях е загинал средно 1 човек.

* * *

В началото на юни 2022 г. Игор Конашенков за пореден път беше повишен в звание. Човекът, който през последните 24 години е работил в пресслужбите на различни военни ведомства, стана генерал-лейтенант. Между другото, Украйна не е чужда на Конашенков. През 80-те години на миналия век той е учил радиоелектроника на ПВО в Житомирското военно училище.

–-

* „Проект“ е руско онлайн издание, създадено през 2018 г. от журналиста Роман Баданин (бивш главен редактор на телевизионния канал „Дожд” и други медии), специализирано в разследваща журналистика. През юли 2021 г. изданието е включено от руската Генерална прокуратура в списъка на „нежеланите организации“ и е принудено да се закрие. През септември изданието е подновено под името „Агентство“ („Агенция“), а на 31 март 2022 г. се връща към предишното си име. Роман Баданин работи от 2001 г. за „Газета.Ru“, Forbes, Интерфакс, РБК и „Дожд“ като главен редактор. През 2017 г. заминава да учи журналистика в Станфордския университет (първото му образование е историк). През 2018 г., след завършване на обучението си и завръщане в Русия решава да се заеме с разследваща журналистика под формата на интернет издание. В „Проект“ участват негови колеги от „Дожд“ и РБК. На 15 юли 2021 г., след публикуване на разследване, посветено на дейността на депутата от Иркутск и предприемач Евгений Бакуров, Генералната прокуратура на Русия признава изданието за „нежелана организация“ в Русия. „Проект“ става първата медия с такъв статут. На 2 август директорът на Службата за външно разузнаване Сергей Наришкин в ефира на предаването Соловьов Live обявява за връзка на изданията The Insider и „Проект“ с бивши служители на западните спецслужби. На 26 октомври Роскомнадзор блокира сайта на „Проект“ по искане на Генералната прокуратура за разпространение на материали от „нежелана организация“.

Източник: Actualno.com

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече