Само два гласа срещу Гешев, или „фамилия Корлеоне“ на върха на съдебната власт

0

Мнозинството във Висшия съдебен съвет (ВСС) в четвъртък изнесе „открит урок“ по държавния канал БНТ 2 как се брани беззаконието в съдебната система.

Едва два гласа (на Атанаска Дишева и Олга Керелска) се събраха за предсрочно освобождаване от длъжност на главния прокурор Иван Гешев заради множество случаи на недопустимо уронване на престижа на съдебната власт. „Адвокатите“ на един от най-овластените в държавата, както той сам се определи, се преброиха – 16 души.

В разгара на отпускарския сезон и при непосилната задача да се издържи заседание, продължило цели 13 часа, едва ли са били много стоиците, които са видели какво се случи. Което е жалко, защото наблюдаването на този иначе толкова неразбираем и отдалечен от всекидневието на обикновените хора държавен орган всъщност позволява да се отговори на въпроса: Защо животът ни в България е такъв ?

Затова, ако някой се пита какъв беше смисълът сигналите за нарушенията на Гешев да бъдат разгледани от ВСС при явното мнозинство в негова защита и ясната перспектива, че няма как да бъде отстранен от тези хора, отговорът е:

Смисълът беше да се повдигне завесата

За една част от обществото завеса отдавна няма и всичко на сцената е ясно. Но за останалите хора, които нито имат представа какво се случва, нито виждат връзката му със собственото си битие, трябва непрекъснато да се насочва прожекторът, за да видят с очите си. Защото беззаконията в страната ще спрат, когато се натрупа критична маса от граждани, които отказват да се примиряват с тях.

Липсата на тази критична маса от мислещи и независими хора си личи в момента в политическата нестабилност и истината е, че активните граждани са недостатъчно, за да имат свое управление. А Висшият съдебен съвет е друга проекция на тази политическа картина.

Реално, в него политиката трябва да отсъства, той трябва да е подчинен единствено на правото, на законите, на етичните правила. Съдът е свещената институция в едно общество – от него всички очакваме да е независимият арбитър, който да ни въздаде справедливост, когато стигнем до него. Прокуратурата в това общество е кучето пазач, което да гарантира, че всеки престъпник ще бъде предаден на съд и изобличен, за да отсъди арбитърът наказание и обезщетение в полза на пострадалите.

Когато съдът и прокуратурата са превзети от група, която прилича повече на шайка бандити, от хора, които нямат интерес нито от независим арбитър, нито от куче пазач – имаме днешното състояние на нещата. И нито един гражданин в тази държава не бива да се заблуждава, че това не го засяга и че няма да опре до съд и прокуратура. Всички опираме и често оставаме много разочаровани. В добавка през целия си живот плащаме луди пари, за да отглеждаме с данъците си една върхушка, която е алчна, зависима и непочтена.

Но да се върнем на станалото в четвъртък:

Как ВСС се подчини на главния прокурор

Процесът не е от вчера. Това са плодовете на постепенното овладяване на съдебната система от сенчестите групировки, за които вече стана ясно, че от години контролират в своя полза кранчетата, през които текат активите на данъкоплатците. „Бизнесмени“, станали известни през последния месец като „Таки-Маки“, се възползваха от дефектите в новата ни конституция от 1991 г., в която поради неопитност или неумение, а вероятно и нарочно, тогавашните законодатели не успяха да преодолеят съветската тоталитарна система на правосъдието и я закрепиха в основния закон. Така България се сдоби с главен прокурор, „над който е само Господ“. Или с „инструмент на Господ“.

Още от 90-те години в съдебната система започна негласна, но видима селекция, в която почтените, смели и с гражданска позиция магистрати бяха изтиквани в ъгъла, недопускани да правят кариера, препятствани да влизат в управлението на съдебната власт, осъществявано от Висшия съдебен съвет. Така лека-полека мутрите овладяха и съдебната власт, което им гарантира пълна безнаказаност на кражбите и по-тежките им престъпления. На което всички сме свидетели.

Главният прокурор, като абсолютно недосегаема и несъвместима с демокрацията властова фигура, беше използван за контрол на превзетата Темида поради възможността си по всяко време и без никакво основание да натика когото си пожелае в предварителния арест за години, без присъда. Тази незаконна чудовищна репресия беше крепена от парламентарното мнозинство през всичките изминали години.

Изпълнителната власт, също инсталирана от задкулисни интереси, пък си избираше главния прокурор. „В две други сгради“, извън съдебния съвет. Най-големите „заслуги“ за това са на управлението на ГЕРБ, на Тройната коалиция и на кабинета „Сакскобурготски“. Какви са зависимостите светнаха от записи на бившия премиер Бойко Борисов.

„Фамилията Корлеоне“ на върха на съдебната власт

Моментната снимка на състоянието на съдебния съвет, направена по време на процедурата срещу главния прокурор, изглежда така:

1. Мнозинството във ВСС е лишено от базова почтеност и дълг към обществото – за него Етичният кодекс на магистратите няма никаква стойност, а един от членовете на съвета дори не е чувал за етични стандарти.

2. Мнозинството във ВСС е юридически некомпетентно – то не познава правото на Европейския съюз, не разбира предимството му пред националното законодателство, нито е наясно с практиката на Европейския съд за правата на човека и нейната задължителна сила спрямо властите в България. Според същите хора Наказателно-процесуалният кодекс е по-важен от всички европейски актове.

3. Мнозинството на главния прокурор не признава демократичните процедури – за него да се търси отговорност на главния прокурор е излишно, нередно, нахално и както каза и самият главен прокурор – срамно.

4. Мнозинството е с авторитарно мислене – то не признава неправителствените организации като ценност на гражданското общество в една демократична държава и не смята, че им дължи каквото и да е уважение. От не един представител на властта у нас, дори от главни прокурори, сме чували дори, че това са чужди агенти – по примера на диктатора Путин. Мнозинството не признава адвокатите и правозащитниците за участници в демократичните дебати – пак по примера на Путин.

5. Мнозинството не уважава демократичните институции – за него е нормално главният прокурор да е недосегаем, а въоръженият му отряд да влиза където пожелае без основание. То одобрява подслушването на лица с имунитет, не вижда проблем в изнасянето на материали от такова подслушване, не вижда проблем в отправянето на заплахи и обиди от най-високо място във властта, каквото е ръководството на прокуратурата.

6. Мнозинството е страхливо и вероятно зависимо – неколцина се наеха да се държат като адвокати на главния прокурор, очевидно съзнавайки собствената си уязвимост по отношение на кариерно развитие или направо подвеждане под наказателна отговорност. Останалите мълчаха като комунисти на разпит.

7. Главният прокурор е еманацията на това мнозинство, неговият идеал. И няма как да е друг.

С други думи, имаме си нещо като „фамилия Корлеоне“ на върха на съдебната власт и само двама души в опозиция. Това е лошата новина.

Още по-лошата е, че в следващия съдебен съвет вероятно няма да има нито един глас против нея.

Светлана Георгиева, „Дневник“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече