Заявките на парламентарните партии и анонсът на президента Румен Радев във вторник (12 юли) за избори през октомври очертаха още двайсетина дни работа на Народното събрание – до края на юли.
При връщането на първия мандат, смятан за най-реалистичната възможност да се състави нов кабинет, Радев обяви, че ще забави следващите стъпки, за да даде на парламента време да приеме възможно най-много от свързаните с европейския План за възстановяване и устойчивост закони. Това би трябвало да намали риска от забавяне на плащанията от Брюксел при неясната перспектива за устойчив редовен кабинет след поредните предсрочни избори. Повечето от необходимите над 20 законопроекта обаче все още не са готови, а част от внесените в парламента не срещат съгласие, така че шансът някой от тях да бъде приет е минимален, въпреки заявеното от президента отлагане, показа проверка на „Дневник“.
Последните 20 дни
Във вторник Румен Радев заяви, че смята за целесъобразно евентуални предсрочни парламентарни избори да са в началото на октомври, защото това ще даде легитимност на парламента със засилено гражданско участие.
Президентът вече няколко пъти даде да се разбере, че не приема за подходяща първата възможна дата за вот – на 25 септември. Денят е малко след последния официален празник през септември – Деня на независимостта, който мнозина българи традиционно използват за последна лятна почивка.
Това би създало допълнителен проблем към и без това ниската готовност за гласуване, която социолозите отчитат след трите предсрочни вота миналата година. Проучване на социологическата агенция „Алфа рисърч“, оповестено в края на миналата седмица, сочи, че едва 38% от анкетираните имат желание да отидат отново до избирателните секции. Това очертава активност, сходна или дори по-ниска от тази през ноември 2021г., когато беше поставен антирекорд от началото на промените в България – гласуваха само 40.23 на сто от имащите право на това.
Отлагайки вота за началото на октомври обаче Румен Радев трябва да забави разпускането на действащия парламент, тъй като според Конституцията датата на изборите се определя в указа, с който прекратява дейността на Народното събрание, и максималният срок е два месеца. Така възможните варианти изглеждат 2 или 9 октомври, което означава указът да бъде издаден в началото на август. По правилник в този месец депутатите излизат в лятна ваканция и така или иначе не работят, освен ако специално не гласуват да имат заседания.
В очакване на закони
Сред посочваните причини защо избори са най-лошият сценарий за страната, е липсата за поне два месеца на парламент, който да гласува 22 законопроекта, обвързани с реформи за получаването на траншове по европейския План за възстановяване и устойчивост.
Досега приет е само един – за управлението на средства от европейските структурни и инвестиционни фондове. В законодателната програма на „Продължаваме промяната“, която беше съставена при преговорите за правителство с първия мандат, за нито един от законопроектите по плана не е предвидено да бъде приет в толкова спешен порядък. (Управленската и законодателната програма на „Продължаваме промяната“ може да видите тук).
По информация на „Дневник“ амбициите на най-голямата парламентарна група са до края на юли да бъдат приети 8 закона по линия на европейския план, повечето строго специализирани в сферата на публичните финанси. Четири от тях вече са внесени в парламента, като само два – за реформите в антикорупционната комисия (КПКОНПИ) и промени в Търговския закон за прохождащите компании, са предвидени за разглеждане в комисии тази седмица.
Останалите четири проектозакона са в напреднал процес на обществено обсъждане и предстои скоро да бъдат внесени в парламента, твърди Министерството на финансите. Според информация на „Дневник“ става дума за:
- закона за чужденците и получаването на т. нар. „стартъп виза“
- изменения в Наказателния кодекс за защитата на лица, подаващи сигнали за нарушения
- промяна в Търговския закон, свързана с търговската несъстоятелност
- закона за електронното управление
Един от малкото законопроекти, които имат засега реални шансове да минат през пленарната зала, е свързан с антикризисните мерки – вдигането на прага за регистрация по ДДС, вече беше одобрен на първо четене с голямо мнозинство.
Има желание, няма гласове
Внасянето на проектите в Народното събрание не е гаранция за приемането им и често то е доста трудно, сочи практиката от последните седмици.
Три от приоритетните за „Продължаваме промяната“ законопроекти срещат категоричен отпор от опозицията, както и от довчерашния коалиционен партньор в управлението „Има такъв народ“. Става дума най-вече за реформата в антикорупционната комисия. Премиерът в оставка Кирил Петков непрекъснато повтаря, че формацията му няма да отстъпи от идеите си и настоява начело на обновената институция да бъде избран настоящият министър на вътрешните работи Бойко Рашков, а „Има такъв народ“ отговарят, че не бива да се бърза с промените и определят законопроекта на „Продължаваме промяната“ като „правен Франкенщайн“.
Срещу законите за антикорупционната комисия се очаква да гласуват ГЕРБ и ДПС, които вече дадоха да се разбере, че не одобряват предложената реформа. В допълнение двете партии са в тежък конфликт с Рашков и не биха гласували за него. „Възраждане“ твърдят, че с тях е имало разговори за подкрепа, но са отказали да дадат такава. Партията на Костадин Костадинов предлага бившия следовател Бойко Атанасов за шеф на комисията.
Друга реформа, иначе предвидена в спешен порядък заради плана за възстановяване и устойчивост, вече срещна съпротивата на опозицията: промени в закона за обществени поръчки не бяха обсъдени в комисия заради липса на кворум на ресорната комисия. Създаването на мегаагенция по вписванията пък беше отложено заради отрицателно становище на агенцията по геодезия.
Вместо еврозакони, хартиени бюлетини
Удължаването на живота на парламента създава и друг проблем на управляващите. Докато няма достатъчно законопроекти или те биват бойкотирани, опозицията се старае да прокара законови текстове, които да ѝ помогнат в предстоящите избори.
Най-яркият пример за това е опитът в дневния ред на депутатите да влезе връщането на хартиените бюлетини за избори. Около темата се оформи коалиция, в която влизат както опозиционните ГЕРБ и ДПС, така и участващата в управлението БСП (с малки изключения). През изминалите две седмици бяха направени два неуспешни опита за бързото обсъждане на написаните законопроекти.
В петък (15 юли) предстои гласуването на предложенията на ГЕРБ, БСП и „Възраждане“ в правна комисия. Предварителните сметки сочат, че гласовете „за“ и „против“ връщането на бюлетините да са наполовина – 12 на 12, което означава, че би трябвало да бъдат отхвърлени.
Машинното гласуване във всички секции с над 300 избиратели беше въведено през 2021 г. от 45-ото Народно събрание по предложение на „Има такъв народ“ и с подкрепата на БСП, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри, вън!“. Сега обаче левицата, която в последната години загуби почти половината си избиратели и се сви до 270 хил. гласа, е против него с аргумента, че повечето хора трудно боравят с машините.
Времето ще бъде използвано и за проекти за употреба в предизборна кампания. „Възраждане“ вече прокара на първо четене в комисия идеята си за квотите за българска музика в обществените радио и телевизия.
Преди дни лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пък поиска да се гласува закон, който да задължи държавата да диверсифицира доставките на газ, въпреки че това е прерогатив на правителството и не е нужда специална законодателна уредба.
Ходовете на президента
Попитан кога ще връчи втория мандат за съставяне на правителство на ГЕРБ-СДС (които отдавна казаха, че ще го върнат неизпълнен), Румен Радев отговори, че няма да бърза прекалено, но и посочи, че „прекаленото удължаване на процедурата за съставяне на правителство води към изкушение за хазартни управленски решения и кадрови промени“.
При третия (последен) опит президентът дава мандата на избрана от него парламентарна група, а не на кандидата за премиер. Тя няма срок да излъчи министър-председател, като аргументът е да се даде време за преговори между партиите. Веднъж посочен, кандидатът за премиер има седем дни да представи проектокабинет, се посочва в решение на Конституционния съд.
Румен Радев каза, че ще проведе втори кръг консултации преди да връчи третия мандат, както поиска „Демократична България“. Най-настоятелни заявки за последния опит за съставяне на правителство правят тъкмо от обединението. Казаха, че ще водят преговори за експертен кабинет „без да е осеян с ярки политически фигури“ с хоризонт на управление или до края на годината, или до местните избори през 2023 г., като се стъпи на предложената от „Продължаваме промяната“ програма.
Съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов настоятелно акцентира колко е важна диалогичността сега, защото смята, че при нови избори политическата криза ще се задълбочи допълнително заради разделението между формациите.
Какво (не) иска „Продължаваме промяната“
Заявките на „Демократична България“ за диалогичност и разговори включително с „Има такъв народ“ засега изглежда да не срещат разбиране в „Продължаваме промяната“. Според информация на „Дневник“ първата политическа сила ще настоява получателите на третия мандат (ако президентът избере БСП или „Демократична България“) да приложат подхода на Кирил Петков и Асен Василев за търсене на подкрепа – от отделни депутати, вместо от цяла парламентарна група.
Това се разбра и от последния коментар на премиера в оставка пред медиите: „Независимо какво е правителството, ако не е подкрепено от независими, а от зависими депутати, няма смисъл. Това го правихме шест месеца“.
Още в края на миналата седмица Кирил Петков се обяви за избори през октомври и атакува опитите за нови разговори, като първо ги нарече „меки диалогични китки“, но после редактира публикацията си във „Фейсбук“.
Според информация на „Дневник“ в средите на „Продължаваме промяната“ не цари единодушие, че изборите са очевидният изход от ситуацията. Източник коментира, че „нямаме кой знае какъв проблем в „Има такъв народ“ с изключение на Тошко Йорданов и Слави Трифонов“ и не са изключени нови разговори с напусналия управлението партньор. Окончателното решение на „Продължаваме промяната“ следва да се избистри след като се разбере и какво ще е развитието около връчването на третия мандат и ако действително го получи „Демократична България“ каква формула ще предложи.
БСП се включиха във вторник с предложение, че ако получат третия мандат, в търсенето на подкрепа – ще предложат премиерът да е от „Продължаваме промяната“.
Автори: Златина Зехирова и Ралица Фичева
Източник: „Дневник“
