Ако все още някой си мисли, че от „предправителствените“ консултации при държавния глава има някакъв общополезен смисъл, крайно време е да се сбогува с тази илюзията. Много отдавна партийно-парламентарния керван минава през президентството само с една цел: да официализира крайната си цена. Независимо от това дали консултациите са преди съставянето на първото правителство през новия парламентарен мандат, или пък са в напечени ситуации като днешната.
Президентът Румен Радев се върна от Черна гора на 13-ти. На следващия ден той връчи втория мандат за съставяне на правителството на ГЕРБ, а те го върнаха на секундата. Тогава Радев предприе следващата стъпка, насрочвайки консултации с всички парламентарно представени партии за 15 юли (петък) от 9 до 14 часа.
Най-вероятно за това бързане
има някаква много сериозна причина,
но освен баналностите от типа „На 200 километра от нас се води война“, „Имаме да се справяме с няколко кризи едновременно“, „Инфлацията няма да ни чака“ и т.н., народът не чу нищо друго. А трябваше, защото председателският съвет на Народното събрание не си мръдна и пръста, за да нагоди парламентарната програма в съответствие с президентската.
И се случи нещо…. трагикомично. Докато на „Дондуков“ № 2 т. нар. консултации въвряха с пълна сила, в Народното събрание, първо – имаше парламентарен контрол, второ – извънредно заседание на Вътрешната комисия с личното участие на главния прокурор Иван Гешев (заради скандала с прословутата експертиза, оневиняваща Бойко Борисов за пачките и кюлчетата), трето – заседание на Комисията по конституционни и правни въпроси, четвърто – първо четене в пленарна зала на четири законопроекта за ремонт на Кодекса на труда.
Двама-трима народни представители се опитаха да изроптаят от парламентарната трибуна, че им е
невъзможно да се клонират
и да осигурят задължителното си присъствие на две-три места едновременно, но воплите им си останаха глас в пустиня.
„Провеждам консултации с всички парламентарно представени политически сили в търсене на обединение около отговорни национални цели и приоритети и в очакване да се оползотвори последната надежда – третият мандат за съставяне на правителство в рамките на настоящия парламент!“
Това заяви в началото на срещата си с „Продължаваме промяната“ президентът Румен Радев. Последваха десетина минути общи приказки – за пред медиите и широката общественост, останалите 50 – преминаха при закрити врата, далеч от камери, микрофони и смартфони. След което – в рамките на полагащите им се 60 минути – пред президента и вицепрезидента бяха промотирани позициите на останалите шест парламентарно представени политически сили.
Какво толкоз интимно имат да си споделят представителите на политическия каймак и единственият пряко избиран държавен ръководител, един Господ знае. Защото – пак по традиция – от тези интимни разговори никога не е изтичала важна или скандална информация. Неписаният закон на мълчанието (омерта) в тези случаи се спазва желязно. А това – откъдето и да го погледне човек – си е повече от подозрително. Защото, ако няма какво да криеш,
какъв е смисълът от засекретяването на подобни срещи?
Нали на тях се обсъждат народните съдбини? Или не съвсем?
Преди седмица „Продължаваме промяната“ не успя да събере парламентарно мнозинство от 121 гласа, не пожела да внася за обсъждане проектокабинет и върна мандата нереализиран. А на 14 юли – както стана дума вече – ГЕРБ отказаха да съставят проектокабинет и върнаха мандата на секундата, след като го получиха. С други думи – за какво точно са му на Румен Радев нови консултации с тях? И по-конкретно – новите разговори при закрити врата?
Горе-долу по същия начин стои въпросът и с другите две партии от парламентарната опозиция. За ДПС и „Възраждане“ ни е думата. И двете политически сили не могат да управляват нито „еднолично“, нито в коалиция. За първото не им стига капацитет, а за второ – никой не изгаря от желание да се кооперира с тях. С ДПС – заради срамното им минало, а с „Възраждане“ – заради антиевропейската и антинатовската им риторика, която много хора определят като… популистка, защото ги е срам (или страх) да я нарекат глупава. Така де – какво друго е да воюваш за излизането на България от Европейския съюз, без изобщо да знаеш откъде ще намериш по 2-3 милиарда лева всяка година, за да компенсираш липсата на безвъзмездните оперативни програми и съфинансирането на инфраструктурните ти мегапроекти?
Едночасовите консултации с довчерашните коалиционни партньори също бяха излишни. От един месец знаем какво мислят по въпроса за бъдещото правителство и „Има такъв народ“, и БСП, и „Демократична България. Даже какво от един месец – от април 2021 г. насам не сме спирали нито за ден да знаем кой какво мисли за останалите.
В 45-ото Народно събрание т. нар. партии на протеста – „Има такъв народ“, БСП, „Демократична България“ и „Изправи се“ („Мутри вън“ бяха вътре, но под прикритие – бел. ред.) – разполагаха с цели 135 мандата. И какво направиха – абсолютно нищо.
В 46-ото Народно събрание същите
четири политически сили имаха 143 мандата.
И се случи пак същото – нищо и половина.
В 47-ото Народно събрание, в което Мая Манолова и Отровното трио не успяха да влязат, а ПП, БСП, ИТН и ДБ едва успяха да устискат 7-8 месеца, след което ритнаха кошера. Едните – брутално и шумно, другите – тихо и кротко, с мили усмивчици под мустак…
Най-тъпото в цялата тази история е, че скандалите не са на идеологическа или интелектуална основа, а заради едното… лидерско его. Всички знаят какво трябва да бъде направено, за да излезе България от черните списъци на белите развити демокрации. И то не от вчера или от онзи ден, а още от 11 ноември 1989 година. Но никой никога не е искал да го направи.
Например – прословутата реформа в наказателното правораздаване, отново няма да я бъде, защото никой не желае да я има тази пуста реформа. Промени да, но реформа – йок. Рецептата е общовалидна:
- изработване на съвременна наказателна доктрина;
- изработване на съвременен Наказателен кодекс;
- изработване на нов Наказателно-процесуален кодекс;
- изработване на нов Закон за съдебната власт.
Логиката е елементарна дори за студентите първокурсници по право. Първо –
форматираш държавната политика,
второ – дефинираш видовете престъпления и определяш наказанията, трето – разработваш нови процедури за разследване и доказване, четвърто – създаваш съвременни ведомства, които да прилагат новата наказателна политика на държавата.
Докато това не се случи, дори и духът на Майка Тереза да управлява българската прокуратура, пак нищо полезно няма да се случи.
Така че, ако поне президентът Румен Радев вярва в думите, с които цял ден посрещаше и изпращане партийните „делегации“, нека разпореди пълно разсекретяване и публикуване на същинските договорки от тези консултации, водени при закрити врата. В противен случай, каквото и да е решението му – връчване на трети проучвателен мандат или предсрочни избори, съмненията за нещо задкулисно ще стават все по-основателни.
Автор: Иван Рачев
Източник: „Банкеръ“
