„Продължаваме промяната“ – в собствените си очи и в очите на другите

0

Не кради, учи се, спортувай, рисувай, обичай. Това са призивите, изписани на стълби в седалището на „Продължаваме промяната“ на ул. Цар Иван Асен II – частен офис в центъра на София. В летен ден от началото на седмицата, около 10 часа сутринта фразите могат да бъдат прочети само отвън. Офисът е затворен, спусната е решетка. Но прозорците на приземния етаж на сградата са брандирани с логото на формацията – отворена врата, от която се виждат планина и слънце.

В края на миналата година „Продължаваме промяната“ стана втория политически проект след НДСВ на Симеон Сакскобургготски, който поема управление на България преди да се е регистрирал като партия. Формацията на Кирил Петков и Асен Василев беше обявена през септември 2021 г., половин година по-късно проведе учредително събрание и три месеца след него – в почти последния възможен по закон момент подаде документи за регистрация като партия, но съдът още не се е произнесъл.

Така близо година след появяването си на политическия терен „Продължаваме промяната“ още няма – образно казано – акт за раждане като партия и е много вероятно отново да не се яви самостоятелно на предстоящите предсрочни избори (най-вероятно в началото на октомври).

Къде е партията

Според информация на „Дневник“ заседанието в Софийския градски съд за регистрацията на „Продължаваме промяната“ е насрочено за 5 август. Според закона за политическите партии (чл. 16) след това съдът има две седмици да се произнесе по молбата за регистрация. Това означава, че най-късно на 19 август ще е известно дали „Продължаваме промяната“ вече формално е партия.

Ако БСП върне мандата неизпълнен още в края на тази седмица, най-ранната възможна дата за предсрочните парламентарни избори е първата неделя на октомври.

Ако изборите са на 2 октомври, то самостоятелно явяване на „Продължаваме промяната“ на предсрочни избори е почти изключено. Причината е, че според Изборния кодекс участващите партии, трябва да подадат заявление за това не по-късно от 45 дни преди деня на вота.
За избори на 2 октомври партиите трябва да подадат заявления за участие най-късно на 18 август. А към него се изискват още документи, изготвянето на които отнема време – сред тях са списък с имената и подписите на поне 2500 избиратели, които ги подкрепят, както и удостоверение от Сметната палата за финансови отчети от датата на съдебната регистрация.

За „Продължаваме промяната“ това ще означава, че отново трябва да използва регистрациите на поне един от досегашните си партньори „Волт“, „Средна европейска класа“ и „Политическо движение социалдемократи“. Това не изглежда да им е проблем, защото формацията досега показва добро разбирателство с тях.

Настимир Ананиев, председател на "Волт" (вляво на снимката) и Константин Бачийски, председател на "Средна европейска класа" бяха на учредителното събрание на "Продължаваме промяната"
Настимир Ананиев, председател на „Волт“ (вляво на снимката) и Константин Бачийски, председател на „Средна европейска класа“ бяха на учредителното събрание на „Продължаваме промяната“

Следствие от нерегистрирането на партия досега е и, че „Продължаваме промяната“ така и не задвижи процедурата да получи безвъзмездно държавен или общински имот за партийна централа. Затова и срещите се провеждат най-често в парламента или в Министерския съвет.

Визията на „Продължаваме промяната“ за партия

„Не сме напреднали много“. Така отговарят най-често представители на „Продължаваме промяната“ в кулоарите на парламента на въпроси за процеса по създаването на партия и нейните структури по места. Основното обяснение е, че темата е изместена заради кризите в управлението. В неформални разговори депутати дори не могат да посочат кой точно в политическия проект се занимава с партийното строителство.

Според устава на „Продължаваме промяната“ (още не е публикуван на сайта ѝ – бел. авт.) с оперативното ръководство на бъдещата партия, избора на областни координатори и контрол на средствата се занимава тясното ѝ ръководство, т. нар. изпълнителен съвет. В него участват Кирил Петков, Асен Василев, Никола Минчев, Андрей Гюров, Даниел Лорер, Николай Събев, Николай Денков, Калина Константинова, Лена Бориславова, Венеция Нецова-Ангова, Росен Костурков, Калоян Икономов, Ивайло Шотев.

Така за седем души от тясното ръководство на „Продължаваме промяната“ се очаква да съчетават партийното строителство заедно със задачите си в изпълнителната власт. А останалите шестима би следвало да го комбинират с дейностите си в парламента. Сред тях Никола Минчев допреди около месец беше и председател на Народното събрание, а Андрей Гюров е председател на парламентарната група и това също означава по-голямо натоварване в парламента отколкото за редовите депутати.

Източник на „Дневник“ от „Продължаваме промяната“ посочи, че във формацията са си взели поука, че съчетаването на функции е неприложимо и, ако се стигне до предсрочни избори, ръководството на „Продължаваме промяната“ ще се заеме с партийната дейност.
В интервю за „Нова телевизия“ Кирил Петков показа, че поне засега вижда участието на „Продължаваме промяната“ дългосрочно в политическия живот на България. „Битката е много дълга. Хората да не си мислят, че сега сме тук, утре няма да ни има“, заяви Петков.

Вече сме скочили и докато не видим крайния резултат, няма да се предаваме.


Кирил Петков, съпредседател на „Продължаваме промяната“

Представител на „Продължаваме промяната“ обясни пред „Дневник“, че стремежът е към „по-нестандартна партия“. Това включвало изграждането на модел, че участието в структури по места не е заради евентуално бъдещо заемане на постове, а заради вътрешна мотивация за промяна. „Създава ни трудности да дефинираме кой е този модел“, коментира той, но каза, че по темата се правят консултации с политически анализатори и мотивационни експерти.

Онлайн-партия: стремежи и реалности

На учредителното събрание преди три месеца Асен Василев обяви, че „Продължаваме промяната“ няма да е стандартна партия, а ще има повече онлайн присъствие: „Искаме да позволим на всички наши симпатизанти, където и да са те, да участват, основно онлайн в партията, без да създаваме тромави структури с много офиси“, каза през април Василев.

По неофициална информация тази идея остава валидна, но как се е развила концепцията за онлайн-партия не е публично ясно и отговорите на представители на „Продължаваме промяната“ са уклончиви. Най-общо се свеждат до това, че се разчита на отделните депутати да развиват активност в районите, от които са издигнати – както за срещите със симпатизанти, така и за онлайн-присъствието.

Бърз преглед показва, че „Продължаваме промяната“ има поне 20 страници във „Фейсбук“ за различни места в България. На голяма част от тях се споделя същото съдържание, каквото и на основната страница – изказвания на изпълнителната власт и депутати.
До редакционното приключване на този текст пресслужбата на „Продължаваме промяната“ не отговори на въпросите на „Дневник“ колко към момента са членовете на партията (учредителите са 800 души), дали има избрани областни координатори, в кои градове има офиси на политическата формация, как и дали се провеждат онлайн срещи със симпатизанти.

Какво като не е партия

Социологът и управляващ партньор в „Алфа Рисърч“ Геновева Петрова припомня, че още при появата си „Продължаваме промяната“ се позиционира с „идеологическа неопределеност“, като не каза нито дали е лява, нито дали е дясна партия, акцентира, че структури и идеологии не са необходими и заложи на формулировката „коалиция на почтените“. „Ако тази тяхна отколешна заявка, е верую на екипа им, най-вероятно ще продължат да разчитат на емоционално мотивиране на привържениците им“, коментира пред „Дневник“ Петрова.

Липсата на партийна организация обрича една формация да разчита на мобилни избиратели, не предполага създаването на устойчива социална база


Геновева Петрова, социолог

По думите ѝ липсата на партийната структура за младите избиратели „не е никакъв проблем“. Казва и, че няма достатъчно примери, които да дадат основания за преценка дали формацията се отнася сериозно към идеята за „нещо устойчиво или дългосрочно“, тъй като е участвала само в един вид избори.

Политологът и изпълнителен директор на социологическата агенция „Галъп интернешънъл“ Първан Симеонов каза пред „Дневник“, че липсата на партийна организация за „Продължаваме промяната“ е прагматичен проблем: „Все повече политическият процес зависи от това да имаш структури, хора, които да организират други хора, хора, които да пазят вота в изборния ден“.

​​​​​​​Ако нямат добро организационно изграждане, може да не постигат добри резултати.


Първан Симеонов, политолог

„Съдбата на проекти, които разчитат главно на харизматично присъствие и комуникация с избиратели през социалните медии или телевизионния екран, е много показателно колко е важно в един момент да пуснеш корени – просто излизаш от мода“, смята политологът, като дава примери с НДСВ и „Има такъв народ“, за която социологическите проучвания не предвиждат участие в следващия парламент.

Симеонов отбелязва и че „организационното изграждане по места е малко грозноват процес“, тъй като голяма част от хората вече са преминали през партийни структури, а „Продължаваме промяната“ имат изискване техните членове допреди това да са били част от до една друга партия. „По места партийте понякога се явяват просто работодател за някои хора“, казва Първан Симеонов.

Автор: Златина Зехирова

Източник: „Дневник“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече