България оплаква поредното си демократично избрано правителство. Кабинетът „Петков“ умря, преди да се роди за големите управленски задачи. Народът обаче не изглежда да скърби. Той нямаше и много време да заобича „Промяната“ и компания, ако подобна любов въобще е била възможна в исторически план. Както е казал поетът – да се леят сълзи за нещо умряло е добре, но между нас (бел. ред. – разбирай електората и политици) нищо не е живяло, за да умре.
В ситуация на нестабилност и кризи интересът към политиците по правило расте, но доверието в тях се срива. Което прави ситуацията взривоопасна за цялата политическа система. Хората говорят за партийните лидери, но не им вярват и на избори повечето са пас. Това води до тежка криза на представителността. В злополучното 47-о Народно събрание например избраниците на едва 2 милиона българи попаднаха в парламента. Стигна се до прецедент БСП да участва във властта в момент, в който удари исторически рекорд за най-ниска електорална подкрепа. Всичко това направи управлението нелегитимно и се стигна до предизвестения край на кабинета „Петков“, заченат в грях от съжителството на несъвместими един с друг политически субекти, попаднали в една лодка единствено от анти ГЕРБ вълната.
Представителната демокрация може и да е най-малкото зло от всички форми на управление, но в България тя е пред безапелационен провал. От една страна, нашите представители в парламента отдавна не ни представляват, а от друга -на практика не гласуваме за политически програми и идеологически платформи, а за лидерите на авторитарните политически партии, които редят депутатските листи по свой вкус и интерес.
Това пренебрежително отношение на лидерите към гражданите води до тотално недоверие в партиите, а и в цялата политическа система.
През октомври пак ще сме на избори и се готвим за нови антирекорди – за най-ниска активност, най-малка тежест на един депутатски мандат и най-много непредставени в парламента българи.
Как са разпределени силите 2 месеца преди поредните извънредни избори
Изходните позиции са известни – ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ са на кантар с малко над 20% електорална подкрепа. ДПС, „Възраждане“ и БСП гравитират около десетте процента, „Български възход“ на Стефан Янев и „Демократична България“ стоят стабилно над чертата от 4%, а ИТН са на ръба на пропастта. Отдолу напират ВМРО, остатъците от НФСБ и други националисти, които са се хванали за сламката на българското патриотарство и се надяват да издрапат по нея обратно във властта.
Ако това съотношение на силите не се промени драстично по време на кампанията, изборната спирала ни е гарантирана. В такава конфигурация разделителните линии и личните вражди са много повече от общите цели и стабилно мнозинство е невъзможно. Което пък означава или правителство около „Промяната“ в нови дрехи, но със същия кратък живот, или втори мандат на служебния кабинет и още едни избори напролет.
Свежа кръв в парламента няма откъде да дойде,
защото политиката и властта отдавна са затворени страници за повечето способни българи. Хората не вярват, че Народното събрание е мястото, където представителите на народа обслужват обществения интерес. По-скоро свикнаха, че парламентът е сборище на политически брокери, влезли във властта, за да благоустрояват роднините, а не родината, както казваше онзи герой на Илф и Петров.
За 2 или 3 месеца на българския политически терен няма да се роди нищо различно (ако не броим Стефан Янев, който трупа точки, докато си мълчи), а нови трансфери отвън този път не се очакват.
Ако получим още от същото и напролет, ще е ясно, че политическата криза е непреодолима в обозримо бъдеще, и ще трябва сериозно да се замислим дали не е време за промяна на конституционния модел. България твърде дълго страда от синдрома на тежката демократична умора. И не е изключено смесената избирателна система (пропорционална и мажоритарна), която дълго отричахме, да се окаже по-подходяща за нашите географски ширини. А защо да не опитаме и нещо по-радикално като пряка демокрация или направо президентска република?
Между другото, хващам бас, че ако за последното трябва да решава народът с референдум, а не партиите в Народното събрание (както е по конституция), резултатът ще е в полза на президентската република. И то, без да се налага някой да брои гласовете по онзи начин, по който бе свалена монархията през 1946-а.
Автор: Руси Чернев
Източник: „Марица“
