Тук и там из края наш
някой върши саботаж
и под всеки саботаж
слага своя „Троен Хаш“.
Валери Петров, „Репортаж за трите хаш“
Напоследък бдителните нашенски бранители на устоите на демокрацията полагат неистови усилия за разобличаване на пъкления план за компрометиране, ерозиране и демонтаж на парламентарната форма на управление и замяната й със зловещ авторитаризъм под формата на президентска република.
Нека оставим настрана очевидния факт, че нито една институция или партия у нас не предлага смяна на формата на управление, нито дори инициира сериозна публична дискусия по темата. Също така е ясно, че от практическа гледна точка подобна конституционна и политическа реформа предполага условия, които не съществуват и не не се знае как биха могли да възникнат. Но тези азбучни истини не успокояват будните граждански (организирани и неорганизирани) съвести. Те са убедени, че този „троен хаш“, който върши саботаж срещу българската демокрация, не е неизвестен, търсиха, ровиха и накрая го разкриха.
Ролята на „злодея злосторен“,
тласкащ страната ни към авторитаризъм, бе поверена на президента Румен Радев. Обяснението е впечатляващо, макар и с кухненски привкус: на президента му се е „усладила“ изпълнителната власт, към която се домогва чрез назначаваните от него служебни правителства. Затова се опитва да дискредитира партиите като основен субект на парламентарната политическа система и да внуши недоверие в обществото към тази форма на управление.
Тук обаче логиката на конструкцията започва да куца. Проблемът е в това, че държавният глава не назначава служебните правителства, когато и както му се иска. Той просто изпълнява конституционните си задължения в ситуациите, когато парламентарно представените партии не успяват да излъчат редовно правителство, или когато избраното правителство не отговаря на минимални стандарти за устойчивост и ефективност. Защо се стига до зачестяването на тези кризи през последните десет и особено през последните две години, е друг, важен въпрос, който наистина заслужава обективен и цялостен анализ. Всички социологически и други данни показват, че е налице задълбочаващ се срив на общественото доверие в партиите и почти всички политици, което тласка надолу спиралата на апатията и недоволството. Това наистина е тревожно.
Но нима за това състояние може да бъде обвиняван президентът? Твърдят, че дестабилизирал правителството на четворната коалиция, като го критикувал. Това е
евтино оправдание за недъзите на коалицията
и нейните лидери, които на практика се самосвалиха от власт, а преди това се обиждаха и обвиняваха във всички възможни грехове и престъпления. Впрочем, когато преди години Радев критикуваше и се противопоставяше на управлението на ГЕРБ, същите обвинения звучаха от страна на тогавашните властници. А и откога критиката стана несъвместима с демокрацията?
Никой не е в състояние да компрометира едно правителство, ако то управлява както трябва, т.е. решава ефективно проблемите на обществото. Локомотивът на четворната коалиция застина на място, а след това излезе от релсите, защото цялата му пара отиваше в свирката (пиара).
Любопитна подробност от тази конспиративна теория за президента-саботьор на парламентарната демокрация, е, че основният му инструмент са назначаваните от него служебни правителства. Те били издигани като атрактивен контрапункт на парламентарно излъчените кабинети и така подмамвали обществото по опасния път на авторитаризма. Арсеналът на критиките се обогати при днешния служебен кабинет на Гълъб Донев, обвиняван, че се меси в изборите и дискредитира партиите.
Ако говорим за „намесата“ на служебното правителство в предстоящите избори,
проблем има, но не там, където го виждат
неговите критици. Образно казано, телето трябва да се търси под кравата, а не под вола. Някои от политическите партии се опитват да намесят служебното правителство в изборите, като изграждат предизборната си кампания на основата на претенции и нападки срещу кабинета и президента, при това неверни по същество и често арогантни по стил. Но забравят, че на изборите партиите и коалициите, а не президентът и служебното правителство ще се явят пред съда на гражданите.
Министър-председателят и правителството като цяло не се поддават на опитите да бъдат въвлечени в такава игра, но въпросът има и друга страна – какви ще са последиците за партиите от това, че вместо да се борят помежду си за доверието на избирателите, се оправдават със служебното правителство? Изборът е техен, но най-вероятно резултатът няма да е добър. Защото те повтарят стари грешки – отново не се опитват да предложат реалистични и обосновани политики, нито очертават основата на едно честно и реалистично споразумение за стабилно бъдещо управление. Не се полагат усилия за нормална междупартийна предизборна дискусия. Служебният кабинет не може да им помогне в това отношение, той не е инспектор в детска педагогическа стая.
Иначе, що се отнася до реалното положение в страната, служебното правителство е длъжно да представи пред обществото истинската картина. То нито ще прикрива, нито ще компрометира някого. Нека фактите говорят сами за себе си, а гражданите да решават.
Нали това е демокрацията?
Или нещо бъркаме?
Възниква логичният въпрос: ако служебните правителства от май миналата година досега се справяха успешно, получиха доста широко обществено одобрение и дори послужиха като ракета-носител на трима нови политически лидери (техните качества и постижения са друга тема), защо това се разглежда като саботаж срещу парламентарната форма на управление? Какво пречи на избраните от парламента правителства да заслужат същото позитивно обществено отношение? И ако излъчилите ги партии не успяват да се справят с основната си обществена функция, защо не търсят истинските виновници за проблема?
Припомняме отговора, който дава Валери Петров в цитираната сатирична поема: „Не по чужди инструктаж, ами местен забутаж, недознаш и замоташ, чийто автор си е баш Н-якой Н-екадърник Н-аш!“
Автор: Екип „Банкеръ“
Източник: „Банкер“
