Като няма хляб – пасти: какви са ходовете на бизнеса заради скъпия газ

0


Заради непрекъснато поскъпващия газ от повече от година бизнесът, който го ползва в големи количества, е поставен в условия на увеличаващ се стрес, липса на сигурност за доставките, а на няколко пъти и в невъзможност да калкулира. Последното се случи заради определянето на регулираната цена за вътрешния пазар далеч след началото на съответния месец.

Засега са единици тези бизнесмени, които мислят за алтернатива, а мнозинството се е обединило около очакването да се намери трайно добро решение – сигурни доставки при ниска цена. Последното бе използвано от служебния кабинет като аргумент да приеме „неизбежното“ – да се моли на „Газпром експорт“ да възобнови доставките.

Като няма хляб – пасти

Откакто започна стремителното поскъпване на газа бизнесът, който го ползва в предприятията си, настоява за държавна помощ. Исканията се засилиха през последните месеци и когато цената достигна невиждани висоти. От 1 юли бизнесът получава компенсации за скъпия ток, но след два месеца прилагане на този механизъм вече се чуват критики. Те се отнасят до това, че при таван на цената компаниите нямат стимул да спестяват ток, а освен това еднакво се субсидират и печелещи от конюнктурата дружества, и такива с реални затруднения. Дори и да се пренебрегнат тези критики обаче, плащането на компенсации за газа е невъзможно да бъде въведено без действащ парламент.

„Винаги е по-лесно да се оплакваш и да използваш методи на принуда, особено когато има лабилни или суперпопулистки правителства, които се поддават на това“, е обяснението на ситуацията за бизнесмена Пламен Бобоков. Все пак отбелязва, че искането за компенсации за скъпия ток е справедливо при положение, че идва от свръхпечалбата на държавните дружества, които го произвеждат. „Но това не важи за газа, защото България не произвежда газ“, подчертава той.

Този бизнес, дето хленчи непрекъснато, тези организации са посткомунистически образувания. На най-голямата от тях – БСК, аз бях дълги години президент и ви го казвам като човек, който знае отвътре нещата, коментира наскоро пред БНР Сашо Дончев, създател на „Овергаз“.

„Това не са истинските предприемачи на България. Това са хората, които бяха набедени и назначени за бизнесмени. Ще си продължат да хленчат, защото те без държавата не могат. Те могат само и единствено, скубейки държавата… Ако не знаят как да станат конкурентноспособни, непрекъснато искат пари за реконструкция, за модернизация, за повишение на квалификацията… Предприемачът е длъжен да калкулира риска си, да взема решения, съответстващи на пазарните условия. Рискът е за негова сметка, а не за сметка на всички, не за сметка на бюджета“, посочва той.

В крайна сметка в България няма как да има евтин газ, защото не произвежда. Слава Богу, че има този договор с Азербайджан, който снижава цената, коментира Бобоков. Допълва, че „загриженият собственик мисли за тези неща в перспектива, а не чака последния момент“.

„Те искаха помощи и през всичките месеци, когато газът въпреки поскъпването бе много по-евтин в България, отколкото в цяла Европа. Ако вървят на самотек и само реват, и само искат най-евтиния газ, да излязат на пазара и да си купят. Как се работи 20 или 30 години в зависимост от държавни субсидии?, коментира пред „Дневник“ Филип Ромбаут, собственик на торовия завод „Агрополихим“.

В отговор на въпрос на „Дневник“ Васил Велев, председател на АИКБ, който защитава тезата за евтиния руски газ, посочи, че в много страни в Европа има компенсации на цените на газа. „В съседна Гърция, например, те са по 30 евро за мегаватчас. Имат и дългосрочни договори. Не мислете, че всички крайни потребители се снабдяват на цени TTF. А и в ЕС всеки ден четем за нови спрели производства и предприятия“, посочва той.

Има ли алтернатива газът за бизнеса

След разразяването на газовата криза изникна въпросът няма ли алтернатива за индустрията. Алтернативата водород единодушно се определя като невъзможна да се приложи бързо. Единственият голям при това пример за „пълна промяна“ и то започнал далеч преди да се стигне до днешната ситуация е на производителя на торове „Агрополохим“. Собственикът му отдавна е преминал на амоняк, който дори известно време е произвеждал, а сега изцяло внася. Пред „Дневник“ Филип Ромбаут обясни, че сега и последната инсталация, която е на газ, ще премине на пропан-бутан.

Към тази алтернатива се насочват сега и Атанас и Пламен Бобокови, като ще заменят с нея ползвания метан във всички структури на производителя на батерии „Монбат“. Планът е до края на септември това да е факт. Пламен Бобоков посочва, че инвестицията в този случай не е голяма, а икономията ще е огромна. Допълва обаче, че не за всички индустриални ползватели на газ такъв преход е лесен, бърз и евтин.

За някои предприятия наистина може би е трудно да направят този преход, но другото означава да зависят от природния газ и ако мислят, че могат да живеят така, трябва да знаят, че ще има моменти, когато е неизгодно като цена, и трябва да се подготвят за това, смята Ромбаут.

Има производства, като стъкларското, които не могат да спрат, за да минат на друг вид гориво. За други се изисква наистина да не работят години, за да се преработят горелките, обяснява Ивайло Найденов, изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори..

Бизнесът, който продава на европейския пазар, няма да усети големи проблеми, защото другите в Европа плащат дори по-скъп газ, анализира Бобоков. Според него големият проблем е на тези, които работят на пазари извън ЕС, където конкуренцията и фактът, че няма политическа обвързаност, водят до по-ниски цени на енергоносителите и са по-конкурентни. „Но няма кой да помогне. Аз бих ги посъветвал да си изнесат производствата на места, където газът е по-евтин. Ние имаме 12 завода в 8 държави. След като ние можем, значи всички могат. Да помислят стратегически и ако има голям пазар в Азия, да се преместят. Да, иска се смелост и кураж, но никой не е казал, че някой е длъжен да им осигурява най-добрите условия“, посочва той.

По-страшно от глада е студът

Извън проблемите на бизнеса, в цената на чиято продукция в крайна сметка се калкулират всички разходи, големият въпрос при идващата зима е за топлофикациите и техните клиенти.

Пламен Бобоков
Пламен Бобоков

По-страшното от глада е студа, казва Бобоков. Според него правителството спешно трябва да осигури алтернатива под формата на мазут, който е и по-евтин. Обяснява, че разрешенията за употреба в България е с до 1% сяра, който обаче е с 40% по-скъп от по-наситените с нея и освен това е дефицитен Затова, според него решението е в този с 2% сяра, който за момента е 4 пъти по-евтин от природния газ и освен това за един и същ период се ползва два пъти по-малко количество за производство на топлинна енергия, отколкото ако се ползва природен газ. „

„Според мен служебният кабинет трябва по спешност да направи процедура за доставка на мазут, защото всички топлофикации могат да работя на него. Това ще е супер поносима цена и би трябвало даже парното да поевтинее. Да, ще доведе до замърсяване, но трябва да се решават проблемите един по един“, смята той. Според него по този начин само от „Топлофикация София“ ще се икономисат 1 млрд. куб. м газ годишно и така няма да има нужда от голям внос, което ще позволи и миксът за бизнеса да е по-евтин.

Засега „Топлофикация София“ не е обявила различен от вече оповестения план. По данни на дружеството обаче, коментирани многократно, разрешеното време, в което може да работи на мазут, е 10 дни в рамките на годината. За повече трябва решение на държавата. Съображенията за това са екологични и са отразени в комплексното разрешително на дружеството. Дружеството иначе разполага с мазут за 2 месеца.

Основните инсталации, които работещата в Пловдив „ЕVN Топлофикация“ ползва за осигуряване на топлинна енергия и топла вода, включват на първо място когенерационна централа, изградена през 2011 г. Тя е с електрическа мощност 50 MW и топлинна мощност 54 MW. Тя работи само с гориво природен газ, без възможност за превключване на алтернативно, обясниха пред „Дневник“ от дружеството.

Допълват, че през последните 3 години са изградени и 5 модерни водогрейни котли с обща номинална топлинна мощност 100 MW с цел покриване на върхов товар и по-добра оперативност. Котлите работят с основно гориво природен газ и резервно промишлен газьол, което е значително по-щадящо околната среда резервно гориво от мазут. Тези котли обаче не могат да поемат функцията и на мощностите на природен газ.

Търсене и проучване липсва

А какво правим ние с добива на газ от български находища, пита риторично Бобоков. Според него е неразбираемо защо в тази ситуацията не се върви към инвестиции в разработването на находища или намирането на инвеститори за места, където има доказани наличности на газ.

Според него в миналото са спрени подобни проекти по „политически подбуди“ макар и под претекст, че са с екологични последици. „Трябва да има национална политика по въпроса. Ако Румъния в съседен блок добива няколко милиарда кубически метра газ, защо България да не го прави? Находището е едно и също, защото то не признава национални граници“, подчертава той.

Ние, „Овергаз“, от 2014 г. имаме регистрирано находище – защо не произвеждаме газ? Защото това не се харесва на „Газпром“, а „Газпром“ има много приятели в лицето на Бойко Борисов, на Корнелия Нинова, които участваха в протестите срещу нас преди няколко години, срещу добива на конвенционален газ, по конвенционален метод, коментира пък Сашо Дончев. „Сега „Възраждане“ започна да събира протестъри против евентуалното решение на съответните органи за добив на газ. Ето затова – ние не искаме да бъдем свободни“, заключава той.

Автор: Татяна Димитрова

Източник: „Дневник“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече