Странни следи се чертаят в последните месеци по българския политически небосклон. Почти невидими и бързо разсейващи се като кемтрейлс и също толкова загадъчни.
Президентът Радев, който беше върл противник на Борисов и дори се присъедини към обществените усилия за свалянето му, сега нищо не казва за него. Напротив, държавният глава се държи враждебно точно с онези, които отстраниха ГЕРБ и които всъщност (уж) са негов продукт – „Продължаваме промяната“ (ПП). Това негово поведение всъщност може да е съвсем логично, защото той е във война и с друг враг на ГЕРБ – Корнелия Нинова. И вървейки по пътя на логиката, Радев просто играе за Борисов. Ако това продължи по време на предизборната кампания, резултатът на 2 октомври ще бъде – и Радев сит, и Борисов цял.
Двете фигури с най-висок рейтинг едва ли играят некоординирано и едва ли просто ей така им съвпадат атаките към БСП и към „Промяната“. Окрупняването на политическите субекти рано или късно ще се случи и ще бъде най-нормалното нещо Радев и Борисов да са на два полюса. В това неопределено засега бъдеще БСП ще бъде маргинализирана окончателно, а мотаещите се в краката на Борисов демократи и промянаджии ще бъдат просто смачкани от машината, която той старателно смазва. ДПС и „Възраждане“ няма да се поколебаят да застанат на страната на по-силния или пък ще си разпределят кой към кого да се пришие.
Всичко това е доста тъжно, защото е плод не на обществените потребности, нагласи и тежнения, а на откровени манипулации и осребряване на политическото позициониране. Нито Радев, нито Борисов имат визионерско поведение. Точно обратното – то е конюнктурно и ни най-малко не е спасително за България.
На фона на тези констатации излиза сондаж, показващ лек спад в подкрепата на „Промяната“ и първенство за ГЕРБ. Без да сме напълно доверчиви към социолозите, това е напълно възможно. Преди всичко защото „Промяната“ попадна в отвратителен сценарий, включващ долнопробни шоумени и повратливи партньори. Оттам произлезе и невъзможността да се реализира набелязаното. Да не забравяме и краткото време, с което това правителство разполагаше.
Хората обаче не отчитат всички тези детайли. Искат да им е пълен хладилникът и да са им ниски сметките. Повечето българи така разбират стабилността. И съвсем логично в тази картина се вписва борбата за третото място между ДПС и „Възраждане“. Борба е силно казано, защото който и от тях да е трети, нищо няма да се промени. Та споменатата стабилност като нищо може да се реализира в лицето на една национално отговорна коалиция. Само че присъствието на „Възраждане“ там може да се превърне в припомняне на исторически урок на немски език.
Вглеждайки се в детайлите на българската политическа действителност, човек няма как да бъде голям оптимист. Нещата са по-скоро в ръцете на онези, които разбират от машинации, а не в ръцете на сериозни, подготвени и отговорни политици.
Стара истина е, че всеки може да спечели в казиното, но в крайна сметка казиното винаги печели. Защото то затова е създадено. И докато българската политика се управлява като казино, ще си мислим, че сме спечелили, докато всъщност ни е отнета и последната надежда.
Тази ситуация, разбира се, може да се промени. Начинът е само един – хората, които искат промяна, да се ядосат достатъчно, да излязат на 2 октомври и да я постигнат. Но това ядосване предполага достатъчно мозък, за да осъзнаеш какво ти се случва и да си готов да преминеш през периода на по-празния хладилник, за да стигнеш до пълненето му. Българите това не го искат – те вярват, че достатъчно години са търпели лишения и нито за минута повече не е справедливо да търпят. Така е – само че магическата пръчка си остава просто инструмент да търпят още лишения за сметка на размахващия я.
Автор: Стефан Стефанов
Източник: Actualno.com
