В много страни в Централна Европа има паметници от Втората световна война в чест на съветската армия, освободила съответните страни от нацизма, въпреки че след това СССР наложи друг тоталитарен режим. В контекста на необявената война на Русия срещу Украйна тези паметници се превърнаха в още по-голям дразнител.
До голяма степен обществата в Централна Европа възприемаха тези паметници като комунистическа монументална пропаганда, която символизира вечната благодарност и вечна връзка с Москва. След падането на Берлинската стена тези страни най-накрая бяха свободни да изберат нов съюз със Запада и паметниците се превърнаха до голяма степен в анахронизъм. Така хората започнаха да обсъждат какво да правят с тях.
В България, страната, която познавам най-добре, съветската армия нямаше нужда да произведе нито един изстрел и по принцип няма паднали войни от съветската армия, на които да се отдава почит. За сметка на това има много паметници на съветските войни, като най-емблематичните са в София и в Пловдив. Периодично паметникът в София бива изрисуван от анонимни художници, последният път с цветовете на украинското знаме.
Всеки път има реакции – както от руското посолство, така и от проруски настроени хора, повечето от които изпитват носталгия по времето на комунизма. Имаше идеи паметниците да бъдат преместени на друго място – в парк, посветен на паметниците на тоталитаризма, но нищо не се случи.
Проблемът е, че тогава съветската армия беше на правилната страна в историята, като допринесе за победата над нацистка Германия, докато сега руската армия сега очевидно е на грешната страна.
Русия реагира крайно негативно на всякакви идеи за демонтиране на паметници от съветската епоха и обвинява съответните страни в (просто казано) „реваншизъм“ и възхвала на нацистите. Нов доклад на руското външно министерство е особено суров към Естония, Латвия, Литва, Полша и Чехия. Тя е много критична и към останалите страни от Централна и Източна Европа, с едно изключение – Унгария.
За Русия на Путин се превърна в практика да обвинява в пронацистки пристрастия всяка критика към империалистката политика на руския президент. Руската пропаганда го прави по семпъл начин, но той работи в Русия – каквото и да прави Москва, то е продължение на нейните славни победи от Втората световна война и всеки, който я критикува, е пронацист.
В доклада на външното министерство „режимът в Украйна“ е ясно характеризиран „от нацистки характер“, а трите балтийски страни, Чехия и Полша, където някои паметници вече са премахнати, са на ред да бъдат обвинени в същото. По-специално, Кремъл обвинява тези страни в опити „да формират моноетнически общества, основани на титулярни етнически групи и нарастващото прославяне на нацистките съучастници като част от „новата“ национална история“.
Но да се върнем на въпроса какво да правим със съветските паметници. Авторът на този коментар има идея, вдъхновена от неговия сънародник Кристо. Нека ги опаковаме, както той опакова Бундестага през 1995 г. или Триумфалната арка (посмъртно) през 2021 г. И да изчакаме.
Ролята на съветската армия във Втората световна война не трябва да се омаловажава, пренаписването на историята не е наша работа. Но нашите общества са съставени от хора и ние имаме своите чувства. Ако паметниците започнат да символизират новия руски тоталитаризъм, тогава ще бъдат взети съответните решения.
Автор: Георги Готев, EURACTIV.com
