Украинският въпрос изостри противоречията в ЕС – и без това пъстри. Повечето европейски столици са съгласни, че организацията се нуждае от дълбока реформа. Какво точно и как ще засегне Русия?
Ако работи, не пипай
Преди 30 години 12 държави подписаха Договора от Маастрихт, който завърши процеса на обединение на валутната и политическата система на Западна Европа. Сега в ЕС има 27 държави и това, което преди можеше да се договори по телефона, се превръща в дълги бюрократични процедури.
Те започнаха да говорят за отказ от единодушно вземане на решения, след като възникнаха трудности с шестия пакет от санкции срещу Русия. Унгария не пожела да се присъедини към него, като първо поиска гаранции за енергийна сигурност. В крайна сметка всичко се проточи цял месец. През май ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че ако Европа иска да върви напред, тогава правото на вето в ключови области, като здравеопазване и отбрана, трябва да бъде премахнато.
„По външни въпроси трябва да преминем към гласуване с квалифицирано мнозинство“, подчерта тя.
Необходимостта от реформи бе изтъкната през април от италианското външно министерство, а през май и от френския президент Еманюел Макрон. Според германския канцлер Олаф Шолц Украйна, Молдова, Грузия и Западните Балкани ще се присъединят към ЕС в обозримо бъдеще. Съответно консенсусът ще стане още по-труден.
„Няма да можем да избегнем дебатите. И трябва да приемем насериозно обещанията си към тези страни, защото няма друг начин за постигане на стабилност на континента. Затова нека да обсъдим реформите“, канцлерът предложи.
Дания, Полша, Румъния, Чехия възразяват: „Вече имаме работеща Европа“. „Обсъждането на промяната не само няма да ни направи по-силни, но може да разруши така необходимото единство сега“, предупреди чешкият премиер Петер Фиала, чиято страна председателства Съвета на ЕС.
„Това не е лесна ситуация“, казва Николай Топорнин, директор на Центъра за европейска информация. „Някога в ЕС имаше само шест държави, след това десет, през 90-те години бяха 12, а днес има вече 27. Още около пет са на път. При такива условия е изключително трудно, ако не и невъзможно, да се постигне общо съгласие“, допълва той.
Позицията на Шолц е съвсем разбираема. Той иска институциите на ЕС, които определят европейската политика, да вземат по-бързо решения. А Лисабонският договор предвижда гласуване с квалифицирано мнозинство по определени въпроси.
Силен противник
„Интеграцията на толкова много държави и преходът им от икономика към политика е нов феномен за света“, добавя Топорнин.
Не може да се каже, че ЕС изобщо не се е променил от основаването си, просто не беше бързо. Например Митническият съюз и общата икономическа политика се формират почти 40 години, от 1951 г., припомня събеседникът.
Разбира се, има сътресения, като Брекзит, които малцина очакваха. Европейските политици се опитват да предвиждат кризите и да реагират на възникващите предизвикателства. Отказът от правото на вето е стъпка в тази посока.
„Разбира се, предстои всеобхватна дискусия, защото тук се засяга суверенното право на държавите. Но тъй като Германия и Франция повдигат въпроса, те ще го вземат на сериозно“, заключава експертът.
Политологът Сергей Марков отбелязва, че в ЕС ще се разгори борба. „Полша, Унгария не биха искали да прехвърлят властта на тези, които са под влиянието на лидерите на Европейския съюз – Германия и Франция“, обясни той.
За Русия последствията са нееднозначни, посочва Марков. От една страна, балтийските държави, Полша и Дания ще имат по-малко възможности да изнудват Москва. От друга страна, Западът се консолидира. Исторически, колкото по-силна е разпокъсаността в Европа, толкова поотделно те са готови за сътрудничество“, уточнява политологът.
Реформата вероятно ще засили конфронтацията с Русия. Според Марков обаче едва ли в близко бъдеще европейците ще се откажат доброволно от правото си на вето. Ще има много спорове и дискусии и никак не се знае как ще завърши всичко.
Превод: В. Сергеев
Източник: /Поглед.инфо/