На дневен ред: Нов парламент или президентска диктатура

0

Парламентарно управление или президентска диктатура – това е големият избор, който партиите, с представителство в 48-ото Народно събрание, трябва да направят в следващите дни. Така обобщиха пред “Труд News” резултатите от предсрочните парламентарни избори водещи анализатори и политолози. Ако системните партии не успеят да съставят правителство с ясна програма на управление за идните тежки месеци, остава вариантът с назначеното от президента Румен Радев служебно правителство и предсрочни избори в началото на 2023 година. “Точно в множеството кризи не е добре да сме със служебен кабинет”, коментираха политолози.

Политически експерти отбелязаха, че се намираме в нова геополитическа обстановка. Предишните три пъти през 2021 година нямаше сегашната ескалация на ситуацията в Украйна и тежката енергийна и финансова криза. Според тях точно в такъв критичен момент би било напълно безотговорно да не се състави редовно правителство и държавата да бъде тласната към пореден предсрочен вот. “Преговорите няма да са лесни, нито създаването на коалиция”, признаха анализатори.

Още в неделя през нощта обаче съпредседателят на ПП Кирил Петков обяви, че при никакви обстоятелства няма да влезе в съюз с победителя от изборите ГЕРБ. Както и че лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е длъжен на всяка цена да състави кабинет. Кирил Петков отряза пътя за разговори и с ДПС. Същото, но с 12 часа закъснение, направи и председателката на БСП Корнелия Нинова. Независимо от катастрофалните резултати на партията, до които бе доведена тя с помощта на самата Нинова и най-близкото є обкръжение, Нинова отново обвини за провала вътрешната опозиция и президента Румен Радев.

От “Възраждане” също заеха роля на опозиция още преди всякакви разговори с останалите политически сили.
Коренно различно бе поведението и становището на председателя на ДПС Мустафа Карадайъ. Часове след края на изборния ден той бе единственият партиен лидер, който в изявление призова всички политици за отговорност, диалог и връщане на нормалността.

“Българските граждани изпратиха силен знак, че политиците в България трябва да си говорят, да има диалог, да търсят коалиция в името на решаването на проблемите на хората, а не да има разделителни линии. България трябва да има стабилно мнозинство, което да излъчи стабилно правителство, за да има стабилност за страната и за българските граждани”, заяви председателят на ДПС Мустафа Карадайъ.

От ДБ запазиха мълчание с оправданието, че чакат окончателните резултати. Според източници на “Труд News” обаче в обединението се води дебат в каква конфигурация биха могли да се включат във властта. Преобладавали мненията, че не е добре да остават извън управлението, защото това щяло да им донесе допълнителни негативи и загуба на гласове.

Като най-необяснимо политически наблюдатели определиха поведението на победителя на изборите – ГЕРБ. Лидерът на партията Бойко Борисов благодари за подкрепата във фейсбук, но запази мълчание.

След първите коментари в края на изборния ден зам.-председателят на партията Томислав Дончев даде лаконичен съвет: “Съветваме всички колеги политици първо да мислят преди да говорят”.

Антоанета Христова, политолог, пред “Труд news”: Хвърлиха ни две години в изкуствената гражданска война

Положителният резултат от изборите е, че и играчите на политическата сцена станаха много по-ясни. ГЕРБ-СДС все по-ясно артикулират дясна, проевропейска позиция, ПП са популистко леви с естествен съюзник в лицето на БСП и ДБ, ДПС – проевропейски либерали с константно позициониране и “Възраждане” – пронационалистична политика с проруски уклон. При тази картина, принципни съюзявания с получените резултати са невъзможни, което за съжаление ще вгорчи хапката и на най-верните избиратели. Тези на ГЕРБ-СДС, застанали до край зад лидера си в противозаконните, репресивни действия срещу него и отстояли на преследвания, тези на ПП и ДБ – водени от агресия и стремеж за абсолютна свобода и рушене на всичко старо слава на Бог, че за сега са по-малко. Положителният резултат е, че нормалността води символично като първа политическа сила. Положителният резултат е, че манипулациите не успяха. Положителният резултат е, че партиите получиха ясна обратна връзка и въпрос на опит и интелигентност е да разберат, че е необходима сериозна промяна в приоритетите и комуникацията с гражданите за разширяване на подкрепата. Отрицателният резултат – неспособност за устойчива, принципна коалиция във времена, в които тя е задължителна, отговорността за която се носи от изкуствената гражданска война, в която ни хвърлиха в продължение на две години. Когато категорично си отговорим на въпроса чии интереси стоят зад нея, ще знаем кой трябва да държим отговорен.

Борислав Цеков, доктор по конституционно право, пред “Труд news”: Парламентарният модел не търпи президентско управление

През изминалите почти 18 месеца на „промяна“ станахме свидетели на пълзяща ерозия на парламентарното управление, генерирана и от аспирациите на президентската институция и нейната политическа клиентела да завзема и упражнява властови ресурс, който Конституцията не й отрежда. Президентът няма пряка изпълнителна власт и не е участник в партийно-политически противопоставяния. Следва да е равно отдалечен от партиите, да насърчава политическия диалог и да осигурява авторитетна платформа за консолидация на политическата система около националния интерес при кризи. 

Подчертавал съм неведнъж (вж. напр. “Конституционна философия: Президентът” в “Труд”), че българският президент по конституция е неутрална власт. Това е широко споделено схващане в академичния конституционен дискурс и се съблюдава неотклонно в държавната практика. До Румен Радев.

В резюме – президентът няма пряка изпълнителна власт и не е участник в партийно-политически противопоставяния. Следва да е равно отдалечен от партиите, да насърчава политическия диалог и да осигурява авторитетна платформа за консолидация на политическата система около националния интерес при кризи.

Президентът Радев напусна това конституционно пространство. Първо зае страна в партийните борби. Ако беше спрял дотук, щеше да е относително безобидно – такъв прецедент имаше и по времето на президента Желев, който катализира преструктуриране на парламентарното пространство в 36-ото НС през 1992 г. Но с назначените от г-н Радев служебни правителства се отиде още по-нататък – в сивата зона на едно негласно президентско управление. Служебното правителство е замислено като преходно и поддържащо функционирането на държавата. То няма мандат от гражданите и следва да упражнява властта с разумна сдържаност без да навлиза в дълбоки реформи, дългосрочни ангажименти или стратегически решения. Освен ако не се обляга на консенсус сред основните политически сили, както беше при въвеждането на валутен борд и заявлението за членство в НАТО от служебния кабинет “Софиянски”. Вместо това служебните кабинети на г-н Радев се превърнаха в параван за президентско управление. С кадруване от портиера до министъра, с пренасяне на оперативния контрол върху системата за национална сигурност от МС към президента, с директно ангажиране в предизборните кампании, с война срещу прокуратурата; и с външно-политическа линия, която не следва, а често лъкатуши покрай консенсусната външна политика на България на членство в ЕС и НАТО. Лошият прецедент, който се създаде, руши парламентарната демокрация. Затова новоизбраното НС е длъжно да излъчи правителство, за да върне равновесието в конституционната система.

Доц. Харалан Александров, социален антрополог, пред “Труд news”: От следващи избори ще спечелят само радикалните популисти

Има опция за парламентарно управление, стига да има добро желание. Според мен има желание от участниците, които победиха в тези избори – ГЕРБ, ДПС, БСП, която не може да се каже, че е сред победителите, но като че ли за нея е важно да е в управлението. Допускам, че разумната част от т. нар. “партии на протеста” са достатъчно отговорни, имам предвид ДБ. Малко знаем, но от поведението на Стефан Янев останах с впечатлението, че е човек на държавността и на реда.

От другата страна виждаме едни болни ездачи, най-вече ПП, които избират позиция да са в режим на протест. Очаквам партиите, които имат визия, имат картина за бъдещето, имат лидерство, да направят такова усилие в името на държавността, а останалите да ги саботират активно. Интересен е случаят с “Възраждане”, който е един от големите печеливши на тези избори – те имат много добра ниша, много добра стратегия и тя е да са в радикална опозиция.

Те ще продължат да се противопоставят не само на всички останали играчи, но и на цялостната ориентация на страната с надеждата, че настоящите икономически трудности ще им дадат допълнителен протестен вот. В този смисъл смятам, че “Възраждане” и ПП, които са така да се каже най-разрушителните от гледна точка на съставящи правителство партии, ще саботират правителството, докато останалите партии ще са по-склонни на разговори, разбира се, с всички произтичащи от това компромиси и рискове, които носят пред електората си. Ако това не се случи, а е много вероятно да не се случи, остава да разчитаме на опита, който натрупа служебното правителство. Следващи избори ще са още по-лошо копие на тези. Хората ще са все по-ядосани, все по-тревожни, все по-гневни. Никой не печели от това, освен радикалните популисти, със сигурност не печели българското общество.

Източник: „ТРУД“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече