Страната с най-тежки политически проблеми и най-ниска избирателна активност (и с подчертано дебела връзка между двете) се произнесе на поредните избори.
Избори, които изглеждат като перманентен блокаж: все по-често и все по-далеч от съставяне на мнозинство, което да има малко по-дълги шансове за оцеляване от пробен шестмесечен срок. Но все пак се очертават и някои неизбежни изводи:
Сянката на експертния кабинет
Ако има някакъв шанс за правителство, то минава през идеята за експертен кабинет. Която обаче звучи толкова съмнително, че не е необходимо да си експерт, за да видиш многобройните й пробойни. Политическите партии по някакъв начин ще трябва да убедят изберателя, че експертите, които излъчват, са независими, еманципирани от самите тях, напълно свободни да вземат експертните си решения, а не тяхна екстензия, през която да говорят на принципа на вентрилога. Как по-точно можем да си представим експертен министър на Бойко Борисов, който да не прави това, което Борисов му казва?
„Възраждане“-то се отлага
На фона на социологическите проучвания, както и на проучванията, които от „Възраждане“ твърдяха, че са направили (над 20 % подкрепа за самите тях), се оказаха преувеличени. За момента изглежда, че Костадинов ще се движи някъде около процентите на Сидеров в неговите силни времена; и че този тип вот има и някакъв таван, който е сравнително близо.
ПП са сравнително устойчиви
Пет процента разлика между ПП и ГЕРБ е по-скоро изненада; очакваше се да бъдат малко повече, особено преди няколко месеца. Изглежда, че натрупаните негативи от лидерството в четворната коалиция все пак не са толкова големи и Петков и Василев са придобили устойчивост, която вероятно ще ги задържи дългосрочно в политиката. Още повече, че попадането в опозиция дава повече шансове за увеличаване на партийната подкрепа, доколкото освобождава от рисковете за властови грешки и дава преимуществото на изобличаването им; нещо, с което ПП би трябвало да се справят добре, след натрупания, макар и за кратко, опит в управлението.
Краят на Трифонов
Краят на „Има такъв народ“ започна още преди година и половина. И имаше категоричен маркер: предложението на Николай Василев за премиер. Нека преговорим отново: Трифонов, след повече от две десетилетия политическа сатира, след „Системата ни убива“, референдума и кръстосан огън срещу всички партии на прехода, обявил бойна готовност да налага нови лица в политиката и да ги защитава като гарант, предложи кабинет, начело с…едно от най-знаковите лица на прехода. Няколко месеца по-късно се видяха и новите лица на „Има такъв народ“, на които пък (Петър Илиев от София) има трябваха точно пет дебютни минути в телевизионно студио, за да разубеди всички, освен самият Трифонов, че може да му се повери каквато и да е роля, която да не го доведе до превъзбудено нарцистично настроение. Фиаското оттам насетне бе сигурно. Все още не е ясно дали „Има такъв народ“ ще попаднат в парламента; дори и това да стане, вероятно е за последно.
Енигмата Стефан Янев
Попадането на „Български възход“ в парламента е в някаква степен енигма. Най-общо, изглежда странно множеството съвпадения между БВ и „Възраждане“ да не доведат избирателите до по-радикалния им изразител (доколкото привлекателността на идеите от този тип зависи преимуществено от екстремното им изповядване). Също, кампанията на Янев започна с комичен статус („Защо тръбата е цяла?“), включи сравнения между БВ и „The Beatles“ (Янев и съпартийци пресичат пешеходна пътека в унисон с обложката на Abbey Road, тоест, предполага се, че има вменяем човек, който да изпита друго, освен естетическо омерзение от подобен паралел), и завърши с няколко невпечатлителни интервюта, изпълнени с общи приказки. Как Янев събра толкова много гласуващи не е ясно; както неясна изглежда и предстоящата му роля в парламента.
Автор: Райко Байчев
Източник: Actualno.com