Различен прочит: За някои в Скопие да мразиш България е успешен бизнес

0

Ако някой се надява, че Северна Македония скоро ще влезе в Европейския съюз (ЕС), най-добре е да не притаява дъх в очакване.

Не, това не е някакво злобно размахване на пръст срещу съседите, нито е закана за непослушните и объркани исторически македонци. Просто всичко в настоящата ситуация говори за това, че назрява нов срив в отношенията между София и Скопие.  

Протест с гневни възгласи, че българите са татари и фашисти, вандализиране на фасадите на два български клуба, а сега за капак на всичко и приемането на новия законопроект, който забранява да се кръщават сдружения на личности с „противоречива“ репутация и свързвани с Третия Райх.

Всичко това идва на фона на прокараното с много усилия Френско предложение за установяване на разбирателство между двете държави относно условията, които Скопие трябва да изпълни, за да започне преговори за членство в ЕС.

Само че има един проблем – френското предложение беше труден за преглъщане компромис у нас, а в съседна Северна Македония все още има опити то да бъде анулирано – основно обещание, което лидерът на опозиционната националистическа ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски повтаря за пореден път през последните месеци.

Всъщност именно Мицкоски и партията му са големият двигател за по-голямата част от действията, които насищат напрежението с България.

ВМРО-ДПМНЕ бяха организатори на протестите срещу френското споразумение и бяха водещата сила зад протеста срещу българския клуб в Охрид, като точно партията лансира новия закон срещу българските имена на клубове.

Именно това е важен момент в разглеждането на цялата ситуация по казуса с постоянните драми в отношенията между България и Северна Македония.

Че в съседната ни държава витаят остри антибългарски настроения е ясно отдавна. През годините сме виждали предостатъчно провокации оттам, спорни и откровено нелепи исторически претенции, великоскопски шовинизъм с дъх на югославска пропаганда и т.н.

Въпросът обаче е, че дори в моменти, когато се постигне някакво нормализиране на отношенията, направят се ходове да се тушира напрежението и се мисли за перспективите пред двете държави, включително и за европейското бъдеще на Скопие, се появява някой, който започва да забива клинове в пукнатините, опитвайки се да ги разшири максимално.

Френското предложение, независимо какво се мисли за него и у нас, и в Северна Македония, постави основата, върху която да се преговаря – даде правилата, по които да се води разговорът за отношенията между двете държави – какви искания има София и какви червени линии не би преминало Скопие.

Там може и да смятат, че въпросното предложение е писано в услуга на българите, а у нас да има гласове, според които приемането на тези условия е в ущърб на българските интереси в Северна Македония, но важният момент в случая беше, че приемането на предложението на Френското председателство на Съвета на Европейския съюз беше така необходимата пауза в цялата двустранна драма.

Подобен сценарий обаче е крайно проблематичен за ВМРО-ДПМНЕ като партия – край на драмата с България на практика отнема основния въпрос, по който тази партия е активна и около който формира ключовата си комуникация.

В момента македонската националистическа формация е фокусирала всичките си критики срещу правителството на социалдеморкатите по посока на отношенията с България. И това е от години насам. Без конфликт със София ВМРО-ДПМНЕ просто ще се обезличи и няма да има кой знае какво да каже.

И извън Северна Македония има сили, които се надяват конфликтното отношение с България да продължи, като това личи много ясно от най-сериозния партньор на ВМРО-ДПМНЕ в антибългарските акции и протести – партията „Левица“ на Димитър Апасиев – лява формация със силни проруски позиции.

В Москва всякакви трусове на Балканите се приемат изключително положително, тъй като това отмества внимание от войната, която Русия води в Украйна, и спомага за разсейване на общата енергия срещу руската инвазия. Или казано с други думи – старият принцип на римляните „Разделяй и владей“.

А за ВМРО-ДПМНЕ съвсем не е нещо ново да работят с малко прикрита руска помощ, както показаха редица разследвания около протестите през 2017 г. в страната. Тогава агенти на ГРУ имаха своята роля за ескалацията на напрежението по демонстрациите, довели до нахлуването на протестиращи в парламента на югозападната ни съседка.

През последните месеци пък редица публични лица от Северна Македония, включително президентът Стево Пендаровски и бившият премиер Владо Бучковски, заявиха в прав текст, че Русия работи за дестабилизирането на отношенията между София и Скопие, а отделни партии получават финансиране от Москва.

А когато има някой, в чийто интерес е скандалите да продължават, поводи ще се намерят винаги. 

Ако проблемът наистина беше в имената на клубовете „Иван Михайлов“ и „Цар Борис III“ в Битоля и Охрид, реакцията можеше да бъде и далеч по-обрана и дипломатична, фокусирана върху това защо въпросните личности са неприемливи за историята на югозападната ни съседка. Щеше да има осъждане, но и ясни позиции.

Вместо това видяхме връх на вандализма и простащината, който постига единствено настройване на обществото у нас срещу Северна Македония. По-лошото в случая е, че управляващите в Скопие изпускат темата от ръцете си и оставят инициативата в ръцете на хора като Мицкоски и партията му.

Новият закон, който ВМРО-ДПМНЕ прокара през парламента, прави точно това – отново фокусира вниманието и в Северна Македония, и у нас върху споровете, но също така дава инициативата в ръцете на Мицкоски, който сега си записва победа.

Лидерът на националистическата формация вече говори какво ще прави, когато вземе властта, обещава преразглеждане на договори и общо взето влошаване на отношенията с България.

Управляващите социалдеморкати по нищо не личи да му се противопоставят. Напротив – те влизат в подобна реторика на говорене срещу България, която ще им донесе всичко друго, но не и напредък в преговорите за влизане в ЕС – нещото, което беше идеен център на цялата им политика през последните години.

Така че няма да е особена изненада, ако ВМРО-ДПМНЕ започне все повече и повече да трупа сили и позиции в македонското общество, докато отношенията със страната ни продължават да седят в едно обтегнато и застояло положение.

Ако властите в Скопие не се вземат в ръце, не си спомнят какви са им приоритетите и не започнат да работят по вече договорените положения с България, мечтата за европейско бъдеще на Северна Македония наистина ще си остане само мечта.

Автор: Стоян Попов

Източник: webcafe.bg

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече