Украинският президент Володимир Зеленски постави ребром въпроса за помощта на Украйна на европейските лидери, събрани в четвъртък и петък в Брюксел, настоявайки за повече противовъздушни и антиракетни системи, санкции и финансова помощ.
Зеленски беше изслушан от лидерите чрез видеоконферентна връзка в четвъртък вечер, а в петък те посветиха няколко часа на бъдещите си действия в Украйна. След това президентът публикува речта си на сайта си, както прави от началото на войната след срещите на протичащите при затворени врати дискусии на Европейския съвет.
„Всеки, който призовава за смекчаване на санкциите срещу Русия за тероризъм или се опитва политически да торпилира санкционния механизъм, не само се опитва да накара руския терор да остане ненаказан и не само предава паметта на жертвите на терора, но и прави цялата Европейска общност зависима от най-антиевропейската сила в съвременния свят“, заяви Зеленски.
Украинските искания
Той настоя за повече противовъздушни и антиракетни системи, с които да се изгради въздушен щит, защитаващ Украйна’q и назова Франция, Италия и САЩ сред държавите, които разполагат с такива, но не са ги предоставили за разлика от Германия.
Зеленски беше рязък и по отношение на обещаната от ЕС финансова помощ, напомняйки на европейските лидери, че от 9-те милиарда за бюджета на Украйна до края на 2022 г. все още не е взето решение за отпускане на оставащите 3 млрд.
Преди насрочената за 25 октомври в Берлин Конференция за възстановяването на Украйна Зеленски заяви, че Киев разчита на 3.5 млрд. евро от ЕС до края на 2022 г. и още 14 млрд. за догодина.
Украинският президент нарисува черна картина пред европейските лидери, според която Москва се опитва да разруши енергийната инфраструктура, да подтикне нова вълна от украински бежанци към Европа, за да влоши благосъстоянието на европейците чрез увеличаване на финансовото бреме от бежанците и прекратения износ на ток от Украйна.
Зеленски предупреди, че Русия готви нов терористичен акт чрез взривяването на язовира на Каховската ВЕЦ, който би залял 80 селища, включително Херсон, би прекъснал водоснабдяването на Крим и достъпа до вода за охлаждането на Запорожката АЕЦ.
„Ако имаме достатъчно количество и качество на ПВО и противоракетните системи, ще можем да гарантираме нормален икономически и социален живот в Украйна“, увери Зерески.
Той настоя за изпращане на международна мисия за наблюдаване на украинските ВЕЦ и друга на границата с Беларус, за да се попречи на включването на Минск във войната на страната на Русия.
Европейският отговор
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви след срещата на лидерите, че ЕС разбира, че Киев има нужда от предвидимост и стабилност на финансовата помощ.
Тя предложи ЕС да осигурява по 1.5 млрд. евро всеки месец от 3-4 млрд. финансова помощ, от която Киев ще се нуждае, за да покрива бюджетния си дефицит, като останалото ще бъде плащано от САЩ и международните финансови институции. Финансовите министри от ЕС ще предложат механизъм за плащанията, каза Фон дер Лайен след края на срещата на върха.Така ЕС ще трябва да осигури за нуждите на Киев през 2023 г. поне 18 млрд. евро при 19 млрд. дадени от началото на тази година.
Фон дер Лайен съобщи, че идната седмица Европейската комисия ще активира и Механизма за гражданска защита, чрез който държавите от ЕС да започнат да събират помощи за зимата и за осигуряване на ток и вода на украинските граждани.
ЕС ще даде и 175 млн. за изграждане на банки за храна и за подслон през зимата в Буча и Харков, както и хуманитарна помощ за най-уязвимите от разселените вътре в Украйна бежанци от войната.
Украинският президент призова за девети пакет от санкции срещу Русия и разширяване на ограниченията, въведени тази седмица срещу Иран заради износа на дронове, които се използват за атаки срещу украински енергийни обекти.
Източник: Дневник
