Гласуването на военна помощ за Украйна потвърди нещо, което всички знаем – в парламента има политически сили, които поставят под въпрос евроатлантическата ориентация на България. БСП и „Възраждане“ бяха против предложението, а втората партия дори свика митинг пред Народното събрание. Позицията им се знаеше отдавна, но с това гласуване те се афишираха като антиевропейци.
Ще минат години и това вероятно ще се забрави, но с днешна дата е особено важно да подчертаем за N-ти път, че този, който не е съгласен да се помогне на Украйна, индиректно подкрепя Путин. Колкото и крайно да им звучи на другарите, това е реалността. Оставяйки Украйна без подкрепа, улесняваме агресора, откъсващ жива плът от тази държава. Нещо, което утре може и на друга страна да се случи.
На всичкото отгоре закъсняхме безумно с това гласуване – докато Борисов реши, че му е мил евроатлантизмът, щото му се управлява, а без външна подкрепа ще види власт през крив макарон. Докато и ДПС си спомнят, че имат санкциониран по Магнитски депутат, а онези в САЩ са злопаметни и лошо му се пише на Държавното предприятие (Д.П.), ако партията му шикалкави за Украйна.
Нашенските Андрешковци, копнеещи за мир и проповядващи вечна дружба със СССР, са просто жалки. Може и да си мислят, че в героическата им поза има нещо величаво, но тя е ретро и даже е леко комична.
БСП и „Възраждане“ са досущ като монумента „Работник и колхозничка“ – той с чук, тя със сърп. Е, може да се спори тук какво точно държи Нинова и какво – Костадинов, но сравнението си им пасва идеално.
Знаете обаче и онзи виц за съветския шампион по мятане на чук. Питали го как е успял на цял километър да го метне, а той казва – ти ми дай сърпа да видиш къде ще го запокитя.
Днес, когато самите руснаци се разграничават от лидера си и се чудят къде да се скрият от срам заради свинщините му, у нас имаме парламентарно представени партии, които са по-католици от папата, пардон – по-руснаци от руснаците.
Имаме към тях две искания.
Първо – да си отзоват евродепутатите. Няма логика да са срещу политиката на Европейския съюз, а в същото време техни хора да слушкат и да папкат в Брюксел. БСП има доста, „Възраждане“ само точи лиги засега.
Второ – да не участват в следващите избори за Европейски парламент. Аргумент – виж по-горното.
Прави са онези, които упрекнат Нинова в лицемерие. Като министър на икономиката тя докрай отричаше износа на оръжие за Украйна, въпреки че данните, дори официалните, показват друго – през Полша и през други страни наше оръжие е стигало до Украйна. Другарката Нинова трябваше просто да спре износа на оръжие, бидейки икономически министър, или поне силно да го редуцира и контролира в антиукраинска посока. Ако е такъв пацифист, за какъвто се изкарва. Ама как да стане това, като военно-промишленият комплекс се видя в приключение и заработи на отдавна забравени обороти? Печалбата си е печалба, за разлика от вечната дружба със СССР, която нито е дружба, нито е вечна, а пък за печалба от нея е смешно да се говори.
Значи, другарко Нинова, когато продаваме и печелим, е окей, а когато гласуваме в парламента военна помощ, не е окей?
Товарищ Костя пък цял митинг събра. Не че няма български граждани, които мислят като него – все някой го е курдисал в парламента. Само че тези граждани, в името на чиито гласове той посрещна седнал химна на ЕС при откриването на парламента, хубаво трябва да си помислят. Преди всичко – за децата си. Къде учат те – във Владивосток? Защо не си ги приберат от „скапаната“ Европа или от „империалистическата“ Америка? Защото не могат. Защото там е по-добре. Самите те не си правят селфита в Подмосковието, а във Виена, примерно.
Лицемерно е това, другарки и другари. Редно е да ви се отнеме правото да правите такива селфита. Ей къде е Волга, идете там, при своята Мать Родная.
А проблемът с българските опоненти на евроатлантизма може лесно да се реши – идват от „Мултфилм“ и просто си прибират „Работникът и колхозничката“ с чука и сърпа там, където им е мястото.
Автор: Стефан Стефанов
Източник: Actualno.com
