Европейският парламент ще гласува през седмицата правила срещу изкривявания на пазара от компании в ЕС, които получават субсидии от други държави. Под „други държави“ се има предвид все по-централната роля на Китай и неговите бездънни джобове. Тежката криза на Стария континент направи общия пазар изключително уязвим, а китайските корпоративни хиени, които отдавна са се инфилтрирали тук, все по-открито и безсрамно бетонират позициите си. Така че отстраняването им никак няма да е лесна работа. Още повече, че притеснително много европейски държави продължават да дават мило и драго, само и само да докопат някой многомилионен китайски договор.
Доскоро китайската инициатива „Един пояс, един път“, бе особено силна в страните от Централна и Източна Европа, където Пекин участва в редица проекти за изграждане на ключова инфраструктура. Явно обаче на китайските „комунисти“ това не им е достатъчно, защото от известно време се опитват да пуснат пипала и в западната половина на Общността. И донякъде успяват, защото в портфолиото на Поднебесната империя вече „отлежават“ и няколко големи германски технологични компании (например – производителят на индустриални роботи Kuka AG), и
скандинавският автомобилен гигант Volvo Personvagnar.
А в края на октомври германското правителство обяви, че ще разреши на държавната китайска компания Cosco да сложи ръка върху 24.9% от собствеността на един от трите терминала на пристанището в Хамбург.
Сделката предизвика огромен гняв сред редовите германски граждани. Според нарочно проведено социологическо проучване, 81% от хората са против тази сделка, но… бизнесът си е бизнес. Още повече, че Берлин „умрял от скука“ пред стената на позора, защото там му правят компания още куп европейски правителства, разрешили на китайската фирма Cosco и свързаната с нея China Merchant да притежават
собствени терминали или дялови участия общо в 14 европейски пристанища.
Като тръгне човек от Ротердам и Антверпен, мине през Хавър, Билбао и Валенсия, поспре за малко в Генуа и приключи в Марсилия. Това означава, че Пекин държи здраво юздите на европейската търговия и няма никакво намерение да ги изпуска. Тъкмо обратното…
Европейските институции от години предупреждават за опасностите от китайската експанзия, но взетите мерки не са кой знае колко много, а и са неефективни.
Правилата, които
Европейският парламент би трябвало да гласува на 10 ноември,
ще дадат правомощия на ЕК комисия да разследва доколко чуждестранните субсидии отговарят на европейските регулации. Опасенията са, че обедняващият европейски бизнес лесно може да се поддаде на „щедро протегнатата ръка“ и да приеме чуждестранни субсидии, които могат да бъдат под формата на капиталови инжекции, заеми или опрощаване на дългове
„Ако чуждестранни компании искат да поемат контрол над европейски компании или да участват в европейски търгове за обществени поръчки, Европейската комисия ще трябва да гарантира, че те работят при подобни условия като европейските компании, които се придържат към строг режим за държавната помощ“, обясни евродепутатът Кристоф Хансен.
Ако евродепутатите приемат мярката, Комисията ще може да разследва „получаване на субсидии за реализиране на сливания и поглъщания, както и за заявки за участие в търгове за обществени поръчки“, което изкривява пазарните отношения и е „отдавна зееща дупка в регулацията“ на единния пазар.
Макар и ужасно много закъсняло, предложението все пак си е много голяма стъпка напред. Друг е въпросът дали тя ще ограничи китайската експанзия в рамките на нормалното, защото за нещо повече е изключено дори да мечтаем. Просто те отдавна са тук, просмукали са се навсякъде и силовото им отделяне от европейския организъм обещава… не един и два летални корпоративни изхода.
Този факт се потвърждава най-силно от едно изказване на френския президент Еманюел Макрон, който миналата година бе попитан от журналисти какво мисли за
стратегическата цел на Китай да играе главна роля в европейската икономика.
„Не можем да държим китайците отговорни за това, че са постъпвали умно. Можем да виним само себе си, че сме били толкова глупави“, казва тогава френският президент.
Той, разбира се, е абсолютно прав, защото еврочиновниците и правителствата на държавите членки години наред пасивно наблюдаваха как Китай методично изкупува технологични и инфраструктурни компании в цяла Европа. Или пък подставя в тежка зависимост страни като Черна гора чрез отпускането на „много изгодни заеми“.
Така си е – Пекин няма никаква вина, че преследва геополитическите си интереси чрез конкретни бизнес начинания. Виновен е Европейският съюз, чиито институции досега не направиха нищо по въпроса.
Автор: Антония Коцева
Източник: „Банкеръ“
