Рано или късно най-голямата група в Народното събрание – тази на ГЕРБ – ще получи полагащия й се първи мандат за съставяне на правителство. Ако разсъждаваме от гледна точка на необходимия конституционен резултат, това изглежда чиста формалност – засега не се вижда как ГЕРБ биха могли да наберат необходимата подкрепа, нито е вероятно да се опитат да реализират намеците за възможно предлагане на правителство на малцинството. Но това съвсем не означава, че процесите, пряко или косвено свързани с първия мандат, няма да имат съществено политическо значение. Голямото надлъгване вече започна и в него неизбежно ще има спечелили и загубили.
Първият важен пласт на събитията е тактическият – борбата за заемане на изгодни позиции и най-вече за овладяване на политическата инициатива. В политиката, както и в шахмата и във военното изкуство, инициативата може да осигури ключово предимство.
Трябва да се признае, че партията на Борисов се е подготвила старателно и вече направи няколко сполучливи хода, чрез които
засега успява да води играта.
Лидерът й демонстрира смирение и се оттегли на заден план, въпреки че това е добре познатия похват на „умрялата лисица“. ГЕРБ неуморно излъчва сигнали на диалогичност и готовност да прави компромиси. Те не се отчаяха от провала на екзотичната идея за двамата контактьори и продължиха с опитите да придадат официален политически характер на контактите с останалите. Резултатът е налице – първата открита среща с „Продължаваме промяната“ вече се състоя, изразени бяха намерения както за по-нататъшни експертни дискусии, така и за привличане към участие на други парламентарни групи.
Ако прибавим успехите при избора на председател на Народното събрание и на ръководства на парламентарните комисии, дотук ГЕРБ не само води по точки, но успя да направи важна стъпка към опровергаване на тезата, че е в политическа изолация и безизходица. Нека подчертаем – фактическото съотношение на силите е същото и партията е все така далеч от властта, но значението на пречупването на масовите представи не бива да се подценява. То ще личи както до края на опитите за съставяне на правителство, така и в по-нататъшния ход на политическия процес, който почти сигурно предполага поредни предсрочни избори в началото на пролетта.
Ако преминем към втория пласт, при положение, че нещата се развиват по същия начин (а засега опонентите на ГЕРБ не показват способност да „обърнат мача“), първият и вторият мандат няма да произведат правителство, но ще предизвикат неравномерно разпределение на политическите активи и пасиви.
Сблъскват се две различни логики.
ГЕРБ и ДПС открито налагат тезата, че съвпадението по ключови, „важни за хората“ приоритети естествено създава предпоставки за политически компромис, т.е. съставяне на кабинет.
Обратната теза (на ПП и ДБ), че съвпадението на приоритетите може да доведе до текущи, плаващи мнозинства и конкретни решения в парламента, но няма как да произведе съгласие за правителство, може и да има политическа логика, но е трудна за публично отстояване извън електоралните ядра на двете партии. Тук трябва да се отбележат още два съществени фактора.
Първо, двойнствената позиция на БСП, която уж отрича възможността за политическа управленска коалиция, но видимо е готова да се преметне на другата страна, ако ръководството й види шанс за себе си. (Социалистите заявяват, че няма да подкрепят правителство с мандата на ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“, но упорито избягват отговор на въпроса, дали биха участвали в правителство, подкрепено от някоя от тези партии.) Към тях клони и политически всеядната група на Стефан Янев.
Второ, засилващият се външен натиск за формиране на редовно правителство на всяка цена, стига то да е с „правилната“ геополитическа ориентация. Този натиск едва ли ще доведе до успешна реализация на първия и втория мандат, но подготвя доста по-добри условия за оползотворяването на третия. При публично установено съвпадение на повечето оценки и приоритети, поемането на задачата от трети играч би могло да даде известни положителни, или поне недискредитиращи възможности.
Всъщност стигаме до една от най-важните страни на политическата борба –
битката за надмощие на интерпретациите.
Понякога тя се свежда до доста елементарното „кой ще излезе по-виновен за поредните предсрочни избори“. Това не трябва да се игнорира, но по-важно е друго внушение, което се налага на обществото – „нямаме принципни различия, всичко се свежда до ламтеж за власт, който едни могат, а други не могат да преглътнат“. Останалото е въпрос на технология – да се намери удобна формула, която да изпълни функцията на смокинов лист на поредната политическа срамотия. Варианти има немалко, а и условията го благоприятстват.
Вероятно са прави тези, които твърдят, че едва ли много хора ще възприемат подобна логика. Но при съществуващата голяма фрагментация и хронично ниска изборна активност дори преразпределение на няколко процента може да се окаже решаващо. Освен това, нито ГЕРБ и ДПС, нито възможните им съюзници желаят ясно поемане на цялата отговорност за дълго време. Достатъчно ще бъде да участват под някаква форма в подкрепата за правителство, което няма да падне заради тях – това ще им даде нови, по-добри шансове да започнат „на чисто“.
Накрая, най-дълбокият пласт.
Основната последица от маневрите
около първия (в по-малка степен около втория) мандат е, че най-вероятно някои от партиите ще влязат с по-изгодни позиции в „ендшпила“, т.е драмата около третия. В случая става дума не само за това, коя от партиите ще има публично приемливи претенции да го поиска, и дори не толкова за евентуалната му успешна реализация. Най-важният ефект може да е свързан с извличане на възможни ползи с оглед почти сигурните нови избори. Защото след тях отново ще наблюдаваме познатото боричкане между добре известните партийни пехливани. Освен ако …
Освен ако не се появи нов, силен политически играч, който да ги натири всичките.
Автор: Александър Маринов
Източник: „Банкеръ“
