И този път ще гледаме Шенген през кривия макарон на непостижимия мерак. Или през кривото огледало на собствената си некадърност, алчност, вечно хитруване – къде на дребно, къде на едро, през неуспеха – не, по-скоро – през нежеланието, да се разделим с наследството от комунизма, което тежи като воденичен камък на шията и ни дърпа в бездната на нищото.
Шенген! Ако знаете колко ми се иска да тръгна от Атина и, докато се върна в България, да обиколя поне 15 – 20 европейски държави, без никъде да си показвам личната карта, без да минавам през идиотските гранични проверки, без да ме оглеждат подозрително, като потенциален престъпник…..знаете процедурата. Иска ми се, но няма да стане. И не защото Нидерландия и Австрия ни мислят злото, като не ни пускат отново в свободната за придвижване зона. А заради нас самите.
Ама, казваме, ние сме технически готови. Да, може би. Ключът от бараката обаче е в думата „технически“. Защото всъщност в случая става дума за това, че европейските ни партньори
нямат политическо и морално доверие в България
Те не вярват, че властта тук е способна да организира външната европейска граница и митница така, че те да не текат отвсякъде.
И с право. Не сме се справили като цяло с корупцията и специално в тези институции – а и всички знаем, че не искаме да се справим, защото, който и да управлява, печели от тях луди пари. Не сме се справили, защото са живи ако не самите хора от престъпната комунистическа ДС, които създадоха и управляваха контрабандните канали, то техните наследници, които поеха кормилото по време на „демокрацията“. Не сме се справили с бандитите, обвързани с ченгетата. Както и с политиците, обвързани с ченгетата и бандитите. А също не сме се справили с прокурори, съдии и адвокати, които помагат Системата да остане непокътната и да работи като добре смазана машина.
Е, хубаво, де, да кажем тогава на нашите партньори в Нидерландия и Австрия – не наказвайте целия български народ заради бандата негови управляващи и шапката гнили круши в правоохранителната и правораздавателната система. Да се помолим и този път да минем метър, с други думи.
Ами пак не става. Не става, защото не само управляващите и разни други тути-кванти, а ние,
целият български народ, сме виновни за състоянието, в което се намираме
Ние се докарахме до тук, като вече три десетилетия правим неизменно грешния избор за това кой да ни управлява. Как пък не ни увряха главите! Ние, нашите деца и внуци, стават политици, бандити, граничари и митничари, набъркват се в корупционните схеми, за да имат лъскава кола, пет апартамента и разни други благини по логиката – всички така правят, защо само аз да съм будалата.
Това е ключовата ни позиция – да не се минем, да не изтървем келепира, щом го правят всички, значи не е незаконно или, най-малкото, не е чак пък толкова осъдително. И изтикваме в ъгъла на подсъзнанието си истинската, нормалната, правилната позиция – няма да нарушавам, а ще спазвам закона, за да просперира страната. Е, не, българинът е на принципа – по-добре врабче в ръката, отколкото сокол в небето. Макар че като се напие с люта ракия, с дълбока нега пее и плаче за морния сокол, дето пие вода на Вардаро. Ще ни се, демек, да сме герои, но като не можем, само си мечтаем, а иначе сме, каквито сме.
„Ако няма да има правителство, защо се бавят изборите? Няма нужда“ – каза онзи ден Никито Василев. Не, че този човек много заслужава да бъде слушан и цитиран, но тук е абсолютно прав. И е още по-прав, като добавя: „Ще се провалим за поредния бюджет или актуализация, ще се провалим за Шенген, после ще се провалим за Еврозоната и така можем да се проваляме до безкрай за всичко“.
Констатацията е абсолютно правилна, така правим – и в минало, и в бъдеще време. Но защо? Никито не отговаря, така че ще се наложи аз да ви кажа, граждани. Всъщност е много е просто – защото така трябва. Защото така искат. Защото постоянните провали, постоянните неуспехи, поддържането на постоянно обществено напрежение в България – това е посоката, към която, съзнателно или не, повечето съзнателно, ни водят всички правителства и всички управляващи досега.
Тук нещата се разделят на две линии, които са здраво оплетени, но все пак за анализа трябва да умеем да ги видим и поотделно. Първата е глобална – руският интерес. Този интерес не от днес и от вчера, а от самото начало, откак е погледнал към центъра на Балканите, е такъв – България да бъде във вечно хаотично движение вътре, за да е
по-лесно управляема в руска полза
Ама, ще каже някой, ние вече сме членове на ЕС и НАТО, така че сме се измъкнали от примката на руския интерес. Да, ама не, както казваше бай Петко Бочаров. Русия продължава да има тук изключително силно лоби, чрез което реализира желаните политики или най-малкото – поддържа хаоса. Дори в моменти като сегашния просто не може да се види да има една цяла политическа формация, която да е ясно ориентирана за защита на българския интерес, а не този на Москва. Да не говорим за хора като президента Румен Радев и неговите служебни правителства, които полагат всички усилия да услужат на руснаците.
Да, заради членството в евро-атлантическите структури, нещата стават малко по-така, по-частично, по-изкривено, не можем изцяло да служим на Кремъл, а трябва да спазваме известно приличие – иначе няма пък тия да ни дават пари. Но вижте какво е Сърбия, другата московска маша на Балканите. Такава трябваше да е и нашата съдба – но, слава, Богу, в даден момент геополитическият интерес на Европа съвпадна с нашия истински цивилизационен интерес и хората ни прибраха по милост.
Втората линия, за която говоря, е свързана с безкрайните ешелони от руски слуги в България, които, било за пари, било заради чисто политически интереси, било от страх, било поради друга причина или поради всички причини заедно, служат на Кремъл като кученца, застанали на задни лапи. Именно Петата колона реализира руските интереси тук. Така се връщаме към горчивите констатации на Никито Ваксилев – ще се провалим за Шенген, после
ще се провалим за Еврозоната…..
Да, така ще стане. И причините са, че ако България стане член на Шенген и Еврозоната, това ще е още една огромна крачка към откъсване от руското влияние. Затова се точи толкова време сагата със съставянето на правителство, което, както всички знаем, няма как да бъде съставено в рамките поне на този Парламент. А през това време ще ни управляват хората на Румен Радев, плюс самият Румен Радев, дето се вика – цветът и върхът на политическата мисъл и действие в България.
Но цвят не в българска полза.
Да, те ще бъдат „консервативни“ и безкрайно дълго, колкото е възможно по-дълго, ще точат процеса по предоставяне на оръжия на Украйна. А накрая ще дадат практически нищо. Те ще се правят на разсеяни за заявката на Нидерландия да замени нашите МИГ-ове, ако евентуално ги дадем на Киев, с Ф-16. Безплатно. Те ще се ослушват като мишки в трици по темата, която е изключително важна, но засега активно загърбена от българските медии – Парламентарната асамблея на Съвета на НАТО призна Русия за терористична държава и прикани всички страни членки да направят същото на национално ниво. Е, бъдете сигурни, че нашите мишки ще отлагат максимално. Първо ще мълчат по темата, после, ако някой отвън или отвътре ги притисне, ще измислят 1001 причини да не го правят, а накрая ще ни затрупат с тъпи приказки как такъв акт застрашава националната ни сигурност. Макар че случаят е точно обратен и той е в полза на националната ни сигурност. Тези същите типове няма да предприемат нищо – или само ще маркират активност – по възможността да се преодолее евентуалното вето на Нидерландия и Австрия за влизането ни в Шенген. Те уж ще работят, но всъщност няма да работят адекватно, за влизането в Еврозоната и ще ни държат максимално дълго отвън.
Е, разбираемо е, тези неща и още много, които служебните кабинети на Радев няма да свършат,
съвпадат идеално и с руския интерес за съдбата на България,
и с интереса на руската пета колона тук.
Това е номерът, двете линии в случая се сливат идеално, така че не очаквайте някакви особени промени към по-добро в обозримо бъдеще. България ще остане в най-лошата възможна позиция – разкрачена между хаоса вътре и недоверието на партньорите ни отвън. Кофти работа!
Автор: Пламен Асенов
Източник: Faktor.bg