Въпрос за оцеляване: Може ли отзовани от Столетницата социалисти да направят нов „Ляв блок“ без БСП?

0

Ген. Румен Радев си пада малко катил“, каза през 2016 г. Стефан Данаилов, който тогава оглавяваше Инициативният комитет, издигнал бившия шеф на ВСС за президент. Ламбо имаше предвид, че Радев е човек с характер и подлага всичко на съмнение.

Сигурно същото имаше предвид и Татяна Дончева, когато, разсъждавайки възможно ли е обединението в ляво, каза на събралите се в НДК за пръв път знакови личности на левицата, напуснали БСП през годините: „Личните отношения са решими. И с по-големи катили сме правили коалиция.“

Това стана във вторник, 29 ноември, когато в зала 7 на НДК на една маса седнаха представителите на АБВ – Георги Първанов и Румен Петков, „Движение 21“ – Татяна Дончева, „Изправи се“ – Мая Манолова, „Българска социалдемокрация – Евролевица“ – Александър Томов, „Нормална държава“ – Георги Кадиев, партия МИР – Симеон Славчев, хора от БСП, смятани от ръководството ѝ за вътрешнопартийна опозиция (Костадин Паскалев, модератор на срещата, Петър Мутафчиев, Георги Пирински, Георги Божинов, Емилия Масларова, Валери Жаблянов, Ана Пиринска), бивши депутати и министри, леви интелектуалци.

Амбициозният надслов бе „Лява България – идеи, политики, единение“, но мислите им се се въртяха около БСП.

Естествено, всичките те някога са членували в столетницата. И сигурно ги боли за сегашното ѝ състояние, защото, макар и да не го казват на глас, знаят, че за повечето хора в България, независимо за кого гласуват, БСП е лявото.

Мястото на форума едва ли бе избрано случайно, защото в същата зала през януари 2001 г. четири партии подписват споразумение за Нова левица – това са БСП, БСДП но д-р Петър Дертлиев, ОБТ и Евролевицата, и започва възхода на левицата към властта. Факт, който Първанов припомни, сигурно заради присъстващите в залата младежи, но и за да напомни кой все пак е правил на практика ляво обединение.

На моменти се създаваше впечатлението, че събралите се на 29 ноември сякаш искаха да се върнат в онези години, когато БСП бе обединила почти напълно лявото политическо пространство и бе водеща политическа партия в страната, без която нищо в държавата не се случваше.

Но в същото време те със сигурност знаеха, че това беше в друго време и при други лидери на БСП. От 2016 г. начело на БСП е Корнелия Нинова. Становището на Нинова за лявото обединение е категорично – „Върнете се в БСП!“ Президентът (2002 – 2012 г.) и бивш лидер на БСП Георги Първанов отговори – “БСП да участва в обединението вляво”.

Дискусиите за лявото в момента са обясними – резултатите на БСП и левите партии от последните избори биха подтикнали всеки амбициозен ляв политик към действие.

Защо?

232 958 са гласовете, които получи БСП на 2 октомври 2022 г. Четири пъти по-малко от онези 955 490, които гласуваха за нея през март 2017 г.

Отделно за партиите, произлезли от столетницата – „Изправи се“, коалиция „Справедлива България“, (в която влизат Обединена социалдемокрация, Политическо движение „Социалдемократи“), партия МИР, Българска социалдемокрация – Евролевица, са дадени 66 164 гласа. Други леви формирования и „ментета“ на БСП като „Коалиция за теб, България“ са взели общо 21 954 гласа. „Български възход“, който бе подкрепен от АБВ, получи 115 872 гласа.


По груби сметки – за леви партии и за формации, водени от личности, които се харесват от симпатизантите на лявото, са дадени близо 204 хиляди гласа – резултат, съпоставим с този на БСП.

Да, трябва нещо да се прави. От дискусията в НДК се разбра, че може да се направят две неща – или нов ляв субект без БСП, или ляво обединение, което да включва и БСП.

Според Георги Първанов без БСП трудно би се получило нещо.

На друго мнение е Татяна Дончева, лидер на „Движение 21“. Според нея „докато левицата е настоящото си ръководство, с нея ще бъде трудно да се водят преговори“.

„Левицата трябва да се консолидира в общ политически субект – ляв блок“, каза пък Мая Манолова, лидер на „Изправи се“. Тя посочи и задача – Блокът да се яви с общи кандидати за депутати, кметове и общински съветници на изборите „със или без БСП на Нинова“. С тази задача присъствалите на сбирката са съгласни.

Но – стана ясно и друго, че за тях в центъра на проблема за новото ляво обединение е БСП на Корнелия Нинова, която има мандат до 2024 г.

С други думи – повечето радетели за ляво обединение искат Нинова да им пристане и да включи „своята“ БСП в „техния“ проект. Да стане нещо като „историческото примирение“ между социалисти и социалдемократи, но в далеч по-малък исторически отрязък. Нима някой мисли, че това е възможно? Сто години деляха хората, които през 2001 г. ръководеха БСП и БСДП, и тези, които разделиха пътищата на двете партии.

Днес не е така – обидите, взаимното недоверие, огорчението, мъката от казани думи, са много по-скорошни и живи. И въпреки призивите – да си простим, ще останат живи.

Е, има ли изход от тази ситуация?

Винаги има.
Единият е – дават си сметка, че БСП не е сама в ляво, нито е центърът на лявата вселена, че сега с БСП нищо заедно не става и правят алтернативен ляв субект – Ляв блок, нещо като първото СДС, което включваше 16 партии и коалиции.

И работят по проекта, загърбвайки излишните претенции, включвайки в него млади лица. И в никакъв случай не излъчват разнопосочни послания в политическото пространство, напротив – непрекъснато се показват заедно, внушавайки единство.

Въздържат се от критики към БСП и Нинова – те само разколебават привържениците на левицата, така, както самата Нинова ги разколебава, критикувайки наляво и надясно президента Румен Радев. Напротив, дават да се разбере, че това е „техният“ президент, защото е избран с техните гласове.

И се надяват левият избирател да ги припознае и хареса, каквито и да се „катили“. Защото според Дончева „политиката е състезание по харесване“.

Ако се плъзнат по плоскостта да критикуват БСП и Нинова с приказки като тези на Манолова, че „БСП вече не е обединяващият фактор за лявомислещите хора“ и „ръководството на БСП се е превърнало в частен клуб“, едва ли нещо ще постигнат. Защото това отблъсква, не води до харесване.

Някога Първанов, а след него и Сергей Станишев (който не бе на сбирката) събираха, преглъщайки обиди и критики. Ако Първанов се беше сопнал, след като ръководството на БСДП забрани на д-р Дертлиев да отиде на среща с него в Лесидрен, едва ли Доктора би станал от болничната койка и бе отишъл в троянското село. И едва ли би имало Нова левица, а след това и „Коалиция за България“.

Самата „Коалиция за България“ едва ли би оцеляла толкова години, ако Станишев (при който БСП стана член на Социалистическия интернационал и ПЕС) не бе приел наследството на Първанов и не бе убеждавал своите, че какъвто и да е електоралният принос на партии като Движение за социален хуманизъм, например, то е със, а не против БСП и, че събирането означава сила.

Ако левите партии наистина съумеят, както каза Първанов „да преглътнат и да подадат ръка“, Левият блок има шанс. Има шанс дори да влезе в парламента. И един ден дори да се съюзи с БСП.

Но, ако личностните различия, за които говориха почти всички в НДК, надделеят, ако утре започнат караници и скандали за подреждането на листите и те се излеят в медиите, от обединението нищо няма да стане.

И генералният резултат ще бъде – срещнали се, спомнили си младостта и се разотишли.

С други думи – има гласове за ново ляво обединение, стига да има истинско смирение и потискане на Аз-а. А това означава, че „бащината дружина“ не трябва да води никой от сегашните лидери. Заради другите лидери и заради младите, за които той е „стар“ и човек от миналото.

Въобще бъдещето ще покаже могат ли „катилите“ от НДК да направят нов Ляв блок без БСП.

Автор:

Източник: „Епицентър.бг“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече