Двата месеца след парламентарния вот изминаха мъчително. Партиите сякаш тъпчат на място, но всъщност се придвижват една към друга, макар те и избирателите им да не го искат. Ето, дори след взривяването на изборното законодателство ДБ продължава да настоява за кабинет на малцинството с мандата на ПП (каза го Ивайло Мирчев в понеделник); ПП взе да се дърпа, но може да се предположи, че отказът е временен. Колкото до ГЕРБ, известно е, че тя се мъчи да приобщи всички около себе си.
Все пак това безпрецедентно дълго до връчването на първия мандат време роди три важни новини: Ако има кабинет, той ще е на малцинството с подкрепата на ГЕРБ; евентуалните нови избори ще са през март; друга хипотеза за развръзка няма.
Всичко това са новини, тъй като веднага след изборите съществуваха още опции за изход. Никой до ден днешен не казва например защо ПП и ДБ обърнаха поглед точно към ГЕРБ. Твърди се, че в ужасната ситуация най-ужасни са нови избори и още правителства на Румен Радев. Но за подкрепа на кабинет са достатъчни довчерашният съюзник БСП и ДПС.
С какво ГЕРБ е по-различна от ДПС или БСП;
ако следва непременно с нея заради „атлантическото мнозинство“, как така става, че то е по-важно от отстраняването на Бойко Борисов; да се разчита на Борисов по-малко зло ли е от избори – това се недадените отговори от „силите на промяната“. Макар да не се предоставя обяснение, „новото нормално“ през тия два месеца е Кирил Петков и Десислава Атанасова да преговарят открито; Даниел Лорер да моли ГЕРБ за пречистване, Атанас Атанасов – за подкрепа без условия. Христо Иванов пък жали, че Борисов не дисциплинира своите при контактите.
За ГЕРБ всичко това е изключителен успех. Дори да не се стигне до разбирателство „по приоритети“, самата картинка „протестът си говори с Борисов“ е на косъм от капитулация на този протест. Ако и след случката с Изборния кодекс „партиите на промяната“ седнат да преговарят с ГЕРБ, то това вече ще е карикатура, в която основните герои са те.
Като цяло за участниците в процеса се отварят твърде интересни задачи в близките седмици. Ще ги разгледаме подробно при яснотата вече, че правителство би имало при втория или третия мандат:
За партията на Борисов доубиването на протеста е първостепенна цел. Пределно ясно е, че подкрепата на ГЕРБ при мандат на ПП или ДБ ще е без разписана коалиция, без нейни министри. Но още по-пределно ясно е, че би се случило след договорка лично с Бойко Борисов. Всичко това ще е край на цял един цикъл в българската политика, започнал през 2020 г. –
ера „пост ГЕРБ“, в която ГЕРБ триумфира
срещу опитите да бъде отстранена. А ако кабинетът е с мандат на БСП или „Български възход“ (БВ), „реколтата“ за ГЕРБ ще е мижава. Именно затова Борисов се стреми да се стигне до кабинет точно на ПП или ДБ. Тук трябва да се направи уточнението, че с мандат на БСП или БВ хипотетично може да се реализира и нормална коалиция с ГЕРБ, тоест не на малцинството. Но реално е невъзможна, защото партньорство с ДПС, БСП или БВ ще изтрие атлантическия ореол на ГЕРБ. А и ще презареди протеста. Следва да се отбележи, че в целия този процес избирателите на партията нямат значение, тъй като се свиха до харесващите я в студ и пек.
За ПП и ДБ чашата нямаше да е горчива само ако не се напъваха задължително да правят правителство. Но е очевидно, че насред войната в Украйна западните партньори ги притискат да простят на човека, когото кабинетът им арестува. Каквото и да е взаимодействие с ГЕРБ обаче при техни мандати – формално, неформално, близко, дистанцирано.., ще донесе не просто гореизброените негативи. То ще сблъска ПП и ДБ с гнева на избирателите им. Картинката е ясна от сега – ПП и ДБ управляват, непризнавайки де факто съюза с Борисов; той ги
убива с любов, бягайки от управленски отговорности –
понеже мандатът не е негов. Известно е кой е по-опитният майстор в такива лъжи. Известно е също, че след предишната колаборация с ГЕРБ този сегмент остана вън от парламента (вотът през 2017 г., при който остатъците от РБ се провалиха).
Накратко – тия дни се определя не просто конфигурацията на властта: заложен на карта е целият процес по „демонтиране на ГЕРБ“; надеждите, че въобще все още съществува процесът, се крепят само на ПП и ДБ, след като Радев чрез служебния кабинет се съюзи с Борисов; движението на ПП и ДБ към ГЕРБ през последните два месеца е на финалната отсечка. Ако бъде извървяна, край с демонтажа! Колкото до бъдещето на двете формации, от ситуацията ще може да ги измъкнат единствено други трусове в държавата, които да притъпят абсурдния момент.
Подкрепа на кабинет с мандат на БВ пък вкарва ПП и ДБ в сценария да се почерпят от
бонбоните, които Стефан Янев и Иван Гешев отвориха
при срещата си наскоро. Рамо за мандат на БСП означава да простят за хартиената бюлетина и специално на БСП. И в двата случая биха асистирали на „неатлантическа коалиция“.
Колкото до БВ, стана ясно, че за нея няма невъзможни партньори. Иска всичко с всички. Три неща са интересни при тази партия. Първото е, че минута след изборите Янев започна да отправя всестранни покани – за да разбере и слепият, че БВ е създадена като инструмент за събиране на несъбираемите в политиката ни парчета. Второто – срещата с Гешев е най-якото доказателство, че
тия парчета следва да закрепят статуквото
от времето на ГЕРБ. Третото е, че след като е учредена за такива конкретни цели, БВ няма защо да се притеснява от избирателите си: ако изпълни задачата – супер: ако не – опитала е; ако пък избирателите я разлюбят на следващите избори, няма защо да страда, понеже задачата е била за текущия период.
БСП вече бе в коалиция с ПП и ДБ. А независимо от официалните клетви електоратът й никога не е бил чак толкова зле настроен към Борисов. За това най-важното за БСП е да не се обвърже премного с ГЕРБ. Истински интересно е да се проследи как постоянно провалящата се на избори и стопяваща електората, но пък оцеляваща (дори бе вицепремиер) Корнелия Нинова ще отиграе този път ситуацията.
Интригата е най-малка при ДПС и „Възраждане“. Движението може с всекиго, който го пожелае. И обикновено постига целите си. „Възраждане“ никой не ги желае.
Има и ирония в цялата тази раздробена и уж много трудна за сглобяване среда. Иронията е, че всеки един е бил партньор с поне един от другите. Кирил Петков – министър при Стефан Янев, после началник на вицето Нинова. Христо Иванов – министър на Борисов. И т.н. На скарано италианско семейство прилича работата.
Автор: ДИЯН БОЖИДАРОВ
Източник: „СЕГА“
