2022 г.: Скандали, загубени надежиди и бомби със закъснител

0

Само някои скандали, разбира се, които имат функцията на светкавици – осветяват скритите мотиви и същинските цели на участниците в тях.

Две загубени исторически надежди

След нахлуването на Путин в Украйна например вече никой нормален човек не може да храни илюзии за него, независимо от опитите на руската пропаганда да фалшифицира картината на войната.

Нищо по-скандално не се бе случвало в Европа от десетилетия. Рухнаха две исторически надежди, върху които в новото време се крепеше чувството за ред и благоприличие на Стария континент. Първата е, че след Втората световна война в Европа повече няма да се водят завоевателни войни. Втората е, че съветският режим се е оттеглил мирно и тихо и Русия ще се присъедини към демократичния свят.

От 24 февруари свикваме, че поуките от Втората световна война са забравени, а Горбачов, Тачър и Рейгън са успели само да отложат кървавия реванш на бившите комунисти и техните тайни служби. За милиони европейци историческият скандал, предизвикан от Путин, стана всекидневие и бит и краят му не се вижда…

Неутралитетът и „войнолюбците“

На местна почва най-радикалният жест срещу агресора беше решението на правителството на ПП да изгони като шпиони 70 дипломати и служители на Руското посолство в София. Но реакцията не беше породена само от войната в Украйна, а и от хибридната война, която Русия успоредно води в България, за да накара страната ни, нищо че е член на НАТО и ЕС, да заеме неутрална позиция. Такава позиция, когато е повече от ясно кой е агресорът и кои са жертвите, е недвусмислена подкрепа за агресора.

В този смисъл жестът на ПП беше и идентификационен – да се разграничат от президента Румен Радев, припознаван като техен политически баща, който се прояви като твърд застъпник на „неутралната“ позиция.

Само като скандална може да се определи и квалификацията „войнолюбци“, която Радев даде на внушителното мнозинство в НС, гласувало за военна помощ за Украйна. По неговата логика миролюбци ще са онези, които оставят агресора на спокойствие да смаже набелязаните си жертви. Така най-големият миролюбец в българската политика ще се окаже Костадин Костадинов от „Възраждане“, следван от Корнелия Нинова от БСП, която в случая се направи на „по̀ католик от папата“ и не само взе на въоръжение от президента мантрата за войнолюбците, но и го обвини, че не е поставил вето върху помощта за Украйна. Имаш чувството, че гледаш софийска постановка, която се играе за московска публика. Както, впрочем, става още от 9 септември 1944 година.

Износ на цензура

Огласената заповед на властите в Москва за издирването на българския журналист Христо Грозев търси поне два ефекта – отмъщение за разследванията му на престъпните действия на руските тайни служби във Великобритания, Германия, България… и износ на цензура. Едва ли в Кремъл с днешна дата са се загрижили за щетите, които разследващата журналистика нанася върху международния им имидж, тъй като той отдавна е рухнал. По-скоро тайните служби на принципа на мафиотската вендета искат да покажат, че който им е създал проблем, рано или късно ще бъде наказан.

От началото на войната насам в Русия публичните мнения, които влизат в противоречие с държавната пропаганда, са санкционирани по закон. Преследването на Грозев трябва да подскаже, че това се отнася и за чуждите граждани. Мишената на заплашителното послание са журналисти и политици във всяка точка на света, особено ако страната им няма куража и ресурса да ги защити.

Бомби със закъснител, арести и любовни скандали

Във вътрешнополитически план най-големият скандал през годината бе свалянето на правителството на ПП от собствените им коалиционни партньори от ИТН, което върна обществения часовник с две години назад – във времето преди протестите от 2020 година. Така стана пределно ясно, че сред партиите и лицата на протеста са заложени „бомби със закъснител“, които трябва да неутрализират политическия му ефект. Както и че лидерите на ПП не са готови да упражняват властта в държавата, което на свой ред водеше до скандали.

В такъв, и то твърде шумен, се превърна арестът на Бойко Борисов, който беше изобличаван като крепител на корупционния модел на управление в страната. След ареста обаче новата власт не успя да извади нито едно ново доказателство и беше принудена да повтаря вече известното от медийни публикации. За да се стигне до парадокса свидетел срещу бившия министър-председател да стане настоящият, което от само себе си подмени правния казус с политически и започна да вдига рейтинга на ГЕРБ.

Цялата тази история по нещо печално напомняше взривяването на Мавзолея, който след взрива си стоеше на мястото.

Неумението да влезе в политическа роля пролича и от любовния скандал, в който беше въвлечен Кирил Петков. Избягването на темата с обяснението, че е жълта, не работи, защото прагът на лична неприкосновеност на заелия висш държавен пост по условие е нисък и личният му живот е част от публичния му образ (от скандала с президента Клинтън и Моника Люински в САЩ дори доларът беше паднал).

Но важното не е какво точно се е случило в личен план между министър-председателя и шефката на кабинета му. Ако нищо не се е случило, ситуацията е още по-нелепа. Защото важното е, когато си политически лидер и то отскоро излязъл на обществената сцена, по никакъв начин да не предлагаш поводи за подобни пикантни сюжети, които дават хляб на зложелателите ти и карат привържениците ти да се чувстват неловко.

Скандалите „зад кулисите“

В края на годината се разшумя и друг личен скандал, този път далеч от политиката. След дълго мълчание актрисата Диана Димитрова разказа, че е била обект на насилие, извършено от неин колега, с когото са били в интимни отношения. Показа и снимки на посиненото си лице. Обвиненията ѝ имаха потенциал да провокират български вариант на движението #MeToo и други жени да кажат публично: „Аз също“ съм била обект на насилие. Защото у нас то за съжаление е широко разпространено зад стените на дома. Нещо повече: в широки среди се приема за нормално мъжът да бие жената и общественото мнение е склонно да застава на негова страна.

Но работата е там, че след като Диана Димитрова е решила да се изправи срещу стереотипите и да проговори, трябваше да го направи ясно и без недомлъвки. Иначе остава смътното усещане за поделена вина, което в крайна сметка подхранва мачистките настроения.

И още един скандал в артистичните кръгове – зад кулисите на Народния театър. Там някои от известните имена, макар и не съвсем адекватно и своевременно, реагираха срещу назначението за пиар на театъра на добре позната сред журналистите партийна пиарка, която при това продължава публично да се явява с партийния си лидер. Режисьори и актьори вероятно са се почувствали използвани в сложна хватка за избелване на образа на партията. 

Събитията в Народния театър са елемент от една по-обхватна стратегия за реабилитация на тъй наречените партии на статуквото с фигури извън политиката. ДПС най-отдавна и най-ловко играе тази игра.

Георги Лозанов, Дойче веле

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече