В реч пред Конгреса на комунистическата партия през есента китайския лидер Си Дзинпин каза на залата – и на света – че неговата задушаваща икономическия растеж политика на „нулев COVID“ ще остане и че Пекин е по-решен от всякога да се обедини отново с Тайван, мирно, ако е възможно, и със сила, ако е необходимо. Словото му бе оценено като вероятно едно от най-значимите за десетилетието. И след броени седмици – и изненадваща вълна от протести – почти всички мерки в борбата с коронавируса бяха отменени.
Руската агресия срещу Украйна само затвърди през 2022 г., че живеем в момент на дълбоки геополитически разриви и икономическа несигурност, каквато не сме виждали от десетилетия. Светът очевидно не се връща към статуквото преди COVID. Вместо това комбинация от фундаментални сили дестабилизира досегашния световен ред и постави началото на период на дълбок безпорядък.
Политико-икономическите сценарии за толкова кратък период би трябвало да се влияят от фактори като влошаването на отношенията между САЩ и Китай, войната на Русия в Украйна, популизма и инфлацията. Или по-скоро стагфлацията – повишаване на лихвите до нива, които задушават растежа, карат безработицата да расте рязко, но не успяват да намалят значително инфлацията. Взаимодействието на такава икономическа динамика с популизма, насочен срещу властта, със сигурност би било дълбоко дестабилизиращо за един вече разклатен световен ред.
Този списък от дестабилизиращите глобални сили определено не е пълен и към него могат да се включат в някакъв момент Иран, Северна Корея, резултатът от президентските избори в САЩ през 2024 г., разпад на глобализацията, бърз ръст на икономическото неравенство между 27-те страни в ЕС, отслабване подкрепата за демокрацията…
Може ли в началото на новата 2023 г. да се прогнозира на кое десетилетие от ХХ век може да приличат предстоящите две до пет години?
Ето четири сценария, които не са за предсказване на бъдещето, а за подготовка за бъдещето сред ширеща се несигурност.
- Когато краят на пандемията изглеждаше видим, няколко наблюдатели предричаха завръщане на „бурните двадесет“ – третото десетилетие на ХХ век, настъпило след Първата световна война. Обществото на народите постави началото на кратък период на международно сътрудничество, световната търговия се възобнови и икономиките се възстановиха. Със сигурност едно сравнение с тях остава възможно, ако глобалното напрежение отслабне и световната икономика се възстанови бързо.
- Алтернатива, като втори сценарий, може да изглежда икономическо възстановяване без намаляване на глобалното напрежение. В началото на 80-те години решителните действия на председателя на Федералния резерв на САЩ Пол Волкър намалиха инфлацията и след кратка рецесия растежът се възобнови и фондовият пазар процъфтя. В международен план обаче нещата не бяха толкова розови. Разведряването между САЩ и Съветския съюз през 70-те години на миналия век приключи със съответните бойкоти на олимпийските игри през 1980 и 1984 г., прокси войната на СССР в Афганистан и подновена надпревара в ядрените оръжия.
- Третият сценарий е да се повторят под някаква форма 70-те години. Те често се изтъкват като пример за стагфлация, със скок на цените, упорито висока безработица и много синдикални битки. Тогава глобалното напрежение беше намаляло, поне между суперсилите. „Шпионинът, който ме обичаше“ (1977), улови духа на времето, когато Джеймс Бонд се обедини със съветски агент, за да спасят света.
- Сравнете това с 30-те години на миналия век, характеризиращи се с висока безработица, нисък растеж и икономически сътресения. Фашизмът помете зараждащите се демокрации, глобалното напрежение ескалира и светът преживя катастрофа, която остава уникална в човешката история.
Светът днес е много различен от десетилетията в тези сценарии. Технологиите поставиха началото на безпрецедентна свързаност, глобалните вериги за доставки и финансови системи увеличиха значително икономическата взаимозависимост. Човек се надява, че ужасите на ХХ век, съчетани с невъобразимата разрушителност на съвременните оръжия, ще ограничат потенциалната ескалация на конфликта.
И все пак контрастът между десетилетията подчертава как промените само в две променливи могат да разграничат един страхотен сценарий от добър, лош и наистина ужасен. Въпросът кое е най-вероятно да се случи е грешен. По-важно е бизнес лидерите, правителствата и хората да признаят, че предишният световен ред е изчезнал.
Най-издръжливите организации ще бъдат тези, които вземат решения въз основа на ясно чувство за цел и силни ценности, а не на твърди стратегии или планове за действие. Глобализацията няма да приключи внезапно, но фирмите все повече ще вземат решения, които надхвърлят търсенето на най-евтиния доставчик или излизането на най-големия нов пазар.
Следващите няколко години вероятно също не са най-доброто време за бизнеса да се стреми към максимална ефективност. Парите ще бъдат най-важното, добре е да не се бърза и гъвкавостта е жизненоважна. Също така ще бъде от решаващо значение за бизнес лидерите да обясняват проактивно това, което защитават – в идеалния случай, преди да бъдат попитани за бъдещето на техния бизнес в Китай, как биха могли да се справят с трудовите вълнения или дали вярват в свободни и честни избори.
Този период на бъркотия може да бъде кратък или дълъг и въздействието върху организациите и обществата може да варира от незначително до драматично, със значителни вариации в отделните отрасли и региони. Постигането на консенсус относно дълбинните процеси и обмислянето на потенциалното им въздействие върху бизнеса, правителството и обществото е нещо, което всички трябва да направим, за да се ориентираме ефективно в бързеите, през които ще трябва да преминем.
Автор: Дейвид Бак
Източник: Дневник
Авторът Дейвид Бак е преподавател по стратегии и политическа икономика в Международния институт за развитие на мениджмънта (IMD) в Швейцария. Той е един от основните архитекти на Глобалната мрежа за авангардно управление – алианс на 32 водещи в света бизнес училища от пет континента, на която IMD е член от 2012 г. Текстът му (с малки съкращения) е от платформата The Conversation.
