„Език мой-враг мой“: „Шарлатани“ и „изчегъртвания“ по български

0

Политическият език е по правило толкова беден, че човек бързо изпада във филологическо отчаяние, а оттам – ако е малко по-чувствителен към думите – и към гражданско. Има, изглежда, и някаква зависимост между устойчивостта на един политик и умението му да говори изключително празно, до онази степен, за която Оруел на едно място пише: „Имах чувството, че думите им излизат от ларинкса“; един вид, става дума за биологично боботене, фонов шум, от който няма спасение. 

В същото време, интересното е, че понякога се появяват нови думи, които влизат в употреба, стават популярни и един обръч от клишета се заменя с нов обръч от клишета, понеже колкото и да са – нека го кажем – прости, политиците изпадат в добро настроение, щом открият нова думичка, която да използват. 

И ето я и новата: „шарлатани“. Пръв я въведе, мисля, Румен Радев по адрес на „Продължаваме промяната“ и още когато я произнесе, журналист с езиков инстикт можеше да познае, че думата ще влезе здраво в употреба. Малко по-късно за „шарлатани“ проговориха и от „Има такъв народ“. А преди дни думата, прелитайки от партия в партия, стигна и до поразяващата уста на Цвета Караянчева, която навърза нещата най-добре и заговори за „шарлатаните на Радев“, един вид за да пренесе отговорността за Кирил Петков и Асен Василев (шарлатаните) към техният мастър, въвел ги на политическата сцена (Радев). 

Тук няма да коментираме обстойно дали Петков и Василев са шарлатани, но може би първият действително шарлатанее по отношение на българския език, доколкото си измисля собствените думи, дублира ги с английски еквиваленти, запъва на фрази, които не съществуват, и въобще безчинства с българския език повече, отколкото бе очаквано при появата му в политиката. Борисов, мастърът на Караянчева обаче, също развива отлично филологическото си шарлатанство – последният му ключов номер е да имитира евроатлантик и да се кълне в евроатлантизам само така, както би направил един истински шарлатанин. 

Нататък, шарлатанството продължава в шатрата и дивана на „Има такъв народ“, чиято идея за референдум за президентска република може би има тъкмо такава цел. А именно: да обяви политическата система за шарлатанска (макар и едва след като я напуснаха) и да предложи нова политическа система, която няма да е шарлатанска, само защото е нова. Честно казано, човек съвсем не трябва да има опит с различни шарлатани, за да се върже на подобна идея. Разбира се, да се върже теоретично, защото трябва да стане някаква гигантска, немислима шарлатания, че подобен референдум да успее. „Шарлатани“ въобще е новото „изчегъртване“. А думата изчегъртване се самоизчегърта със същата филологическа необратимост, с която политическата необратимост при провала на Трифонов да изчегърта Борисов свидетелства за себе си. 

За финал, предстоят предсрочни избори, което ще рече, че шарлатаните отново ще потърсят мъченическия вот на шараните; мъченически, понеже влизането от избори в избори вече изглежда като сезонно занимание, по което, впрочем, доста по-лесно може да разбереш, че е дошъл нов сезон, отколкото по климата. Тъй или иначе може да се поздравим за новата фраза в бедния ни езиков запас: в подобно безвремие и подобни глупости могат да те зарадват. Чак зарадват не, но да те омерзят по нов начин е все пак нещо малко по-малко безинтересно. 

Автор: Райко Байчев

Източник: Actualno.com

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече