Липсата на работеща централна власт, обусловена от продължаващата политическа криза у нас, води до „демократизация“ на корупцията. Това е един от изводите в годишния доклад на организацията „Прозрачност без граници“. Индексът за възприятие на корупцията у нас през 2022 г. бе представен във вторник.
Демократизация
„Демократизация“ на корупцията е термин от Тунис, коментира директорът на „Прозрачност без граници“ Калин Славов. Той обясни, че го е чул от тамошни колеги, които описали ситуацията след свалянето от власт през 2011 г. на управлявалия 25 години диктатор Зин Абидин бен Али.
„Това означава, че сякаш липсва централизирана работеща държавна власт. Всяка една от институциите, ако преди това е работела, за да събира средства за една централизирана власт, персонифицирана дори, започват да работят сами за себе си. Това повишава нивата на корупция и води до една липса на синхрон между контролните институции, практически те спират да изпълняват основните си функции, оставайки без контрол от централната власт„, обясни Славов.
България се управлява от поредица от служебни правителства, след невъзможността от пролетта на 2021 г. да се съставят редовни, а когато най-сетне такова имаше – кабинетът на Кирил Петков бе свален през миналата пролет. Съставянето на редовно правителство засега изгежда невъзможно и по всичко личи, че тази тенденция ще продължи поне една година. Въпреки неуспехите за съставяне на управляващо мнозинство, това не означава, че не са правени опити за прокарване на лобистко законодателство.
„Въпреки краткия живот на 48-ото Народно събрание имаше законопроекти, които се опитваха да въведат практики като в Унгария и в Русия„, коментира Славов и посочи, че е имало атаки срещу неправителствения сектор. В същото време не е обърнато никакво внимание за приемане на законодателство, чрез което могат да се преразпределят свръхпечалбите на предприятията от енергийния сектор, заяви той.
Индексът
България отново се намира в дъното класацията на индекса за възприятие на корупцията сред европейските страни. Страната ни има 43 от общо 100 точки, което я поставя на 72 място. Добрата новина е, че България не е на последно място. То се държи от Унгария с 42 точки.
„В чисто цифрово изражение разликата с Швеция (83 точки) е 40 точки, докато Йемен е с 16 точки. Нашата разлика с Йемен е 27 точки. Така че, ако си мислим дали се намираме по-близо до челото на класацията или по-близо към дъното, като че ли отговорът никак не е оптимистичен„, коментира Славов.
Огнян Минчев заяви, че въпреки смяната на правителствата България остава на същите места в класацията. Затова той заяви, че темата трябва да спре да се ползва като политическа дъвка.
„Дори и тогава, когато в България е имало личности, политически екипи, които са поемали по-категоричен ангажимент за това „да изчистят“ българските институции от масираната корупция, тази амбиция „благополучно“ е заглъхвала с времето. А тъй като, както казват циниците, „не можеш да бъдеш власт в България и да останеш на власт, ако не си потопиш пръстите в меда“, защото самата олигархия, която е гръбнакът на икономическата и на политическата власт в страната, няма да те остави на власт, ако продължаваш да бъдеш принципен и категоричен в прочистването на държавата„, коментира той.
В дъното на класацията стоят страни като Венецуела, Сирия и Сомалия. В последните две от години се водят военни конфликти. Начело са страни като Дания, Финландия, Нова Зеландия и Норвегия.
Индексът за корупция на „Прозрачност без граници“ се съставя чрез изследвания в различни области като политика, икономика, правораздаване и т.н. Той представлява скала от 0 до 100 като най-високото ниво показва най-ниско ниво на корупция. Нивото на корупция в държавата се определя от стойността на индекса. Дефиницията, която се използва, е „злоупотреба с обществено положение за лично облагодетелстване„, т.е. формулировката е доста по-широка от тази на класическия подкуп.
За кой ли път
Изводите на доклада за 2022 г. не са изненада. През миналата година страната ни бе в сходно положение (78 място).
„Прозрачност без граници“ не са единствените, които посочват публично проблема от години. В последния доклад на организацията GRECO към Съвета на Европа е записано, че у нас има поразителен контраст между нива на корупция и присъди срещу висши чиновници.
Въпреки множеството сигнали и от международни организации и многократното коментиране на темата у нас, действия от управляващите почти няма. През мандата на ГЕРБ разследването на корупционните престъпления бе пратено в закритата вече специализирана прокуратура. Тази институция не успя да постигне нито една окончателна осъдителна присъда за корупция, докато съществуваше.
Източник: www.mediapool.bg
