Очевидно лидерите на всички централно и източноевропейски страни с изключение на Радев са глупави и наивни хора, превъоръжаващи своите армии със системи оръжия на НАТО по т.нар. „триъгълни сделки“: остатъчното съветско оръжие се предава на Украйна, а в замяна се получават аналогични системи въоръжение – западно производство.
Единствен Радев прозря, че тези сделки са „сливи за смет“
Затова той мъдро съхрани за България купищата съветски оръжия и боеприпаси, за повечето от които се смята, че предстои да бъдат утилизирани – унищожени.
Военно-политическият гений на Радев се вписва като хармонично продължение на 20 години скатаване на българския политически елит пред императивите за модернизация на българската армия по стандартите на НАТО и целенасочено корупционно „въртене в кръг“ – поддръжка на старите съветски оръжия – например изтребителите Миг-29, които многократно се „ремонтират“ при „братушките“. Нашите македонски братя наричат това „в’рти ги в кр’г и ги лажи“ – за натовските партньори става дума…
На кого му пука как аз се чувствам, но бих искал да споделя, че се чувствам предаден от шайката солдафони, начело на властта в България.
Моето поколение допусна много грешки във визията си за България, но успя да постигне една мащабна цел. Моето поколение получи в наследство една изолирана, провинциална България, опасана с бодлива тел и положи огромни усилия да превърне тази България в евроопейска, осигурена и напредваща по пътя на собствената си свобода страна. Вярно е, получихме поражение от страна на победилата в посткомунистическата битка милиционерска олигархия. И до днес
България се управлява от сарайско-библиотекарската мафия,
а не от българската гражданска общност. И днес ние сме на последно място в Европа. Но сме в Европа. И сме в НАТО. И имаме гаранции за своето съществуване и напредък. Това е приносът на моето поколение (в широкия смисъл на думата – родени от средата на 40-те до средата на 60-те години).
Днес една тъпа и нагла шайка солдафони, образовани като кремълски слуги с пагони се докопа до властта и къса една по една крехките връзки на България с цивилизования свят. Болезнено е, мъчително е да се наблюдава това. Още по-болезнено е съзнанието за поредната недалновидност на част от тези хора и обществени групи, с които бяхме от една и съща страна в битката за европейска България. Хора и групи, които подкрепиха Радев и през 2016-та, и през 2020 г. да застане начело на държавата като едноличен властник и узурпатор. Те се оправдават с това, че по този начин се борили с „мафията“. Така както от началото на 90-те години се борят с „комунистите“ и с „мафията“, но крайният резултат от тяхната борба е само един – отстраняване от власт на демократичната общност на българите, преследващи достойно европейско бъдеще за страната си. Тяхната „борба с комунистите и мафията“ доведе през 1992 г. на власт Беров, през 2001 г. – бившия цар, а през 2020 г. – групичката солдафони от Граф Игнатиево. Браво, борци за свобода и демокрация!
Хубаво се преборихте с мафията…!
Заради бълхата – отново изгорихте юргана. Дано и този път се случи чудо – както през 1997-ма, когато успяхме да пресечем лавината от свличане назад…!
Автор: Огнян Минчев
Източник: Faktor.bg
